Решение № 683 от 13.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Административно наказателно дело № 20262120201683 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Т. И.

К. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Б. Я. – БАК, против заповед за задържане на лице № 7855зз22/29.04.2026г., издадена от инспектор М. П. Н. на длъжност разузнавач при сектор 01, отдел 06 в Дирекция „Вътрешна сигурност“ към ОД на МВР, гр. Бургас. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, немотивирана и постановена при противоречие с материалния и процесуалния закони и прави искане да бъде отменена. В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. Я.. Прави искане жалбата да бъде уважена.

Ответникът– разузнавач при сектор 01, отдел 06 в Дирекция „Вътрешна сигурност“ към ОД на МВР, гр. Бургас – М. П. Н., редовно уведомен, не се явява.

Бургаският районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Видно от представените пред съда писмени доказателства (лист 67-73 от делото), оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 1 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР компетентност.

Спазена е предвидената в закона форма (лист 55 от делото), така както предвижда нормата на чл.74 ал.1 от ЗМВР–издадена е писмена заповед за задържане, връчена е на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74 ал.2 от ЗМВР, а именно:

Вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, като и данните индивидуализиращи задържаното лице –трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл.63 ал.3 и ал.4 и чл.64 от ЗМВР и му е предоставено копие от същата, задържаното лице е подписало заповедта.

Заповедта е издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, като е посочено, че лицето се задържа, тъй като били налични данни, че лицето извършило престъпление по смисъла на чл.354а, ал.3, т.1 от НК, придобило е, държи и употребява наркотични вещества без надлежно разрешително, в съучастие със служители на МВР и други граждански лица от гр. Бургас, като в тази връзка в Окръжна прокуратура в гр. Бургас се водило разследване по досъдебно производство №96/2025 г., пр.пр. №450/2025 г. по описа на ОП – Бургас и вх. №5145/2025 г. по описа на ОСлО към ОП – Бургас за извършвана престъпна дейност от държавни служители на МВР с правна квалификация по смисъла на чл. 354а, ал.3, т.1 от НК – държане, употреба и разпространение на наркотични вещества без надлежно разрешително.

Нормата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи определени от закона, а именно, за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН –административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да върши престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване.

Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителна административна мярка „задържана де срок от 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не наличието на доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него, да бъде установено преди извършване на задържането.

Задържането, като принудителна

2 административна мярка, се предприема от полицейски орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, без дори да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко задължително е престъплението да е безспорно и окончателно установено.

Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършило това деяние виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателят със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. В този смисъл следва да се има предвид решение от 24.06.2014 г на ЕСПЧ по жалби №50027/08, и №50781/096-Петков и Профиров срещу България, в което е прието, че „за да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това подозрение трябва да отнася до конкретно престъпление„. Изхождайки от изискването „подозрението да се базира на разумни основания , като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане“, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обстановка на необходимостта от задържането, същото се явява несъвместимо с принципа на лицата от произвол.

По мнение на съда –тези обстоятелства в случая не са налице.

С определението си съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да се установи съществуването на фактически основания посочени в обжалвания акт и дали са изпълнени законовите изисквания при издаването му. В изпълнение на това указания в съда са постъпили заверени копия от преписката, образувана във връзка с издаване на процесната и оспорена заповед за задържане на лице № 7855зз22/29.04.2026г., издадена от инспектор М. П. Н. на длъжност разузнавач при сектор 01, отдел 06 в Дирекция „Вътрешна сигурност“ към ОД на МВР, гр. Бургас, както и доказателства за компетентността на лицето, издало въпросната заповед.

По делото не е представени каквито и да е било доказателства, от които да се установява по какъвто и да е начин, че конкретно по отношение на това лице са налице някакви данни за наличие на съпричастност в посоченото 3 в заповедта престъпление. Самото посочване на това в заповедта не би могло да се приеме за достатъчно при липсата на каквито и да е други доказателства в тази насока. Не е ясно защо жалбоподателят е задържан и с какво неговото задържане е допринесло за постигане на преследваната от закона цел. В хипотезите на чл. 72, ал. 1, т. 1 до т. 7 от ЗМВР полицейските органи действат в условията на оперативна самостоятелност, но при положение, че се обоснове необходимостта от задържането на конкретното лице. Правомощията на органите на МВР в този смисъл могат да бъдат упражнявани само и единствено, ако резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на принудителната мярка, което в процесния случай не се установява. По делото липсват данни жалбоподателят да се е укривал или да е възпрепятствал действията на полицейските органи, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни оперативно-издирвателни мероприятия. От приобщените доказателства по делото не се установяват неотложни действия или мероприятия да са извършени от полицейските органи с участието на лицето по образуваното досъдебно производство, като действително е предоставена възможност за даване на обяснения от страна на задържания и му е направен обиск, но у него не са открити каквито и да е вещи, за които да има данни да са относими към образуваното досъдебно производство.

Съгласно чл.142 ал.1 от АПК –съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактически основания за издаването на акта. Към момента на издаването на оспорената заповед за задържане, не би могло да се приеме, че са налице такива фактически основания за задържане на лицето, доколкото и това не се установява в настоящото производство, въпреки и разпределената от съда доказателствена тежест.

При посочената липса на доказателства, заповедта се явява издадена при липсващо фактическо основание, което от своя страна съставлява нарушение и на материалния закон. Неизпълнението на чл.170 ал.1 от АПК, съгласно който административният орган трябва да установи съществуването на фактически основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му води до неговата незаконосъобразност. В този смисъл Решение №1164/02.03.2015 г по адм.д.№6741/2014 г на ВАС.

Като всяка ПАМ –задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл.72 ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. В случая въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства може да се достигне до заключението, че административният орган е нарушил принципа на съразмерност по чл.6 ал.2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за което се издава акта. В случая заповедта превишава 4 целта на закона поради обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано. Този извод се подкрепа от факта, че обискът на лицето е приключил за точно пет минути, тоест в 21, 05 ч., като не е имало нужда задържането на лицето да продължи за период до следващия ден. Не са налице данни той да е бил разпитван в някакво качество с изключение на предоставената му възможност за даване на обяснения, от която той не се възползвал.

С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се уважи.

При този изход на спора, на касатора се дължат направените разноски по делото. Претендира се адвокатско възнаграждение, което да бъде определено от съда на основание чл.38, т.3 от Закона за адвокатурата.

Искането е основателно, поради което и следва да бъде определено възнаграждение в размер на 200 евро за осъществената правна защита по делото.

Така мотивиран и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Районен съд Бургас РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 7855зз22/29.04.2026г., издадена от инспектор М. П. Н. на длъжност разузнавач при сектор 01, отдел 06 в Дирекция „Вътрешна сигурност“ към ОД на МВР, гр. Бургас, с която на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е заповядано задържането на Т. И. К. с ЕГН: