Решение № 260011 от 09.01.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 4741/2021
- Вид
- Решение № 260011
- Подписан
- 09.01.2024
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- МАРИАНА РАДЕВА ХРИСТОВА
Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2024г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети ноември, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА гражданско дело № 4741 по описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на А.Н.З. ***, при участието на “У.С.Б.“ ЕООД, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, за присъждане общо на сумата 130000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от която 50000.00лв. за получена фрактура на десен глезен и по 40000.00лв. за отключени тежки диабет тип 2 и депресия, претърпени в резултат на бездействието на ответника да и поддържа общинските пътища и тротоари и обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, поради което на 22.12.2018г., в гр.София, движейки се по десния тротоар на ул. „Макгахан“ с посока към ул.
„Панайот Хитов“, в района между входа на бл. *********, попаднала в заледен, непочистен участък от тротоара, при стъпването върху който загубила равновесие, подхлъзнала се и паднала, при което получила травматично увреждане: „Двуглезенна фрактура на дясна подбедрица.“.
В исковата молба твърди, че излязла от домът си, през входната врата на бл. 121 на ул. „Макгахан“ с посока към ул. „Панайот Хитов“, и тръгнала към входа на бл. 122, с цел да пресече ул. „Макгахан“. В района между входа на бл. ********* попаднала в заледен, непочистен участък от тротоара, при стъпването върху който загубила равновесие, подхлъзнала се и паднала, при което получила процесното травматично увреждане: „Двуглезенна фрактура на дясна подбедрица.“.
Излага, че тротоара бил заледен и непочистен, липсвало улично осветление, а наличното такова осветявало по скоро улицата, а не тротоара. На тротоара нямало паркирани коли, а инцидента възникнал далеч от терена пред входовете на жилищните сгради, който живущите трябва сами да почистват.
Твърди, че в резултат на инцидента и получените травматични увреждания и впоследствие медицински усложнения търпяла, търпи и към момента болки и страдания с голям интензитет. Отключила тежък диабед тип 2 и тежка депресия. Претърпяла множество медицински изследвания и оперативна намеса, продължителен период на възстановяване и рехабилитация, който продължава и към момента. Получила и остатъчни последици с траен характер. Изживяла отрицателни емоции на страх, отчаяние, безпомощност, спад в самочувствието и неудовлетвореност.
Твърди, че вредите са претърпени в резултат на неизпълнение на задължението на ответника, като собственик на общинските пътища – булеварди, улици и прилежащи тротоари, включително по местонастъпване на инцидента, да ги обезопаси и осигури безпрепятственото преминаване на пешеходци по тях, включително да полага системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя.
Ответникът С.О.счита исковете за допустими, но неоснователни.
Оспорва наличието на вина на служители на С.О.за настъпване на инцидента.
Възразява, че не носи отговорност за причинените вреди, т.к. тротоара, на който е настъпил инцидента след работно време е зает от паркирали автомобили и не може да бъде ефективно почистен, както и използван от пешеходци за преминаване.
В евентуалност възразява, че ако е настъпил на тротоара, то отговорност за вреди носи “У.С.Б.“ ЕООД, с който С.О.има сключен договор с предмет включително почистване и поддържане на улици и други места за обществено ползване за територията по местонастъпването му. Ако е настъпил непосредствено пред или около сградите на бл. 121 и 122, то отговорност за вреди носи съответната етажна собственост, чието задължение е да почисти и обезопаси тази територия.
В евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която придвижвайки се в градска среда при зимни условия, при наличието на изправно и работещо улично осветление на територията по местонастъпване на инцидента, не проявила минимално необходимото внимание за безопасно придвижване, с което поставила сама себе си в риск.
Навежда възражение за съпричиняване и на вредоносните последици за ищцата, която въпреки, че при настъпване на травмата на 22.12.2018г. е постъпила в болница и е получила препоръка за оперативно лечение, се отказала от неговото извършване и се задоволила само с шиниране и гипсиране, като за оперативно лечение постъпила едва на 05.06.2019г., след повече от 6 месеца. През този период не е спряла да извършва двигателна дейност, с което допълнително е влошила състоянието си и е предпоставка за допълнителни болки и страдания и увеличен период на лечение и възстановяване. Излага, че липсата на средства за лечение не е основание за отлагане, т.к. стойността на операцията се поема от Здравна каса, а към него момент ищцата е била трудово заета, респ. реализирала е доходи от труд, доказателство за което е и, че същата е с непрекъснати здравноосигурителни права.
Оспорва наличието на причинна връзка между инцидента и отключването на заболявания диабет тип 2 и депресия. Възразява, че е развила диабет преди инцидента, предпоставка за което е наднормено тегло и липса на физическа активност и генетична предразположеност, а наличието му е допринесло за бавното възстановяване на фрактурите и свързаните с това неудобства. Заболяване депресия ищцата е имала още преди инцидента, като това състояние е било трайно във времето.
В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.
Третото лице помагач на страната на ответника “У.С.Б.“ ЕООД, редовно уведомен, не изразява становище по основателност на иска.
Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
От заключението по приетата първоначална и допълнителна СМЕ се установява следното:
В резултат на инцидента от 22.12.2018г., като пряка и непосредствена последица ищата е получил травматични увреждания: „Двуглезенна фрактура /фрактура на вътрешния и външен глезени/ на дясна подбедрица.“.
След инцидента е получила спешна медицинска помощ. При прегледа е получила препоръка за наложително извършване на операция заради получените няколко фрактури. Поради липса на средства за закупуване на металните остеосинтези ищцата е отказала операцията. Затова е извършена само провизорна репозиция на счупените глезени, а фрактурите са обездвижени с гипсова превръзка.
По време на амбулаторното лечение ищцата е търпяла силни болки, появил се е оток на глезенната става и в продължение на три месеца ищцата не е можела да се придвижва самостоятелно и да натоварва десния крак, и да се самообслужва в ежедневието. Поради това, че болките са станали прекомерно силни и поради невъзможността да се придвижва ищцата отново е потърсила медицинска помощ и на 05.06.2019г. е била оперирана. Поради големия период от деня на злополуката възстановяването на счупените глезени не е било възможно и затова е било предприето извършване на „артодеза“, т.е. трайно обездвижване на дясната глезенна става, чрез имплантиране на два кръстосани спонгиозни винта.
След операцията състоянието на ищцата прогресивно се влошило поради наличието на други заболявания от общ характер.
Поради „огъване“ на поставените винтове, оток и трайна деформация на дясната глезенна става и била препоръчана нова операция, но такава не била извършена заради високите стойности на кръвната и захар.
Съгласно заключението операцията от 05.06.2019г. не е подобрила състоянието на ищцата, т.к. винтовете на атодезата са „изпуснали“ и е останала малка подвижност на глезенната става, която е съпроводена с оток и периодични болки. Затова към момента ищцата продължава да се придвижва затруднено, с болки, накуцване надясно и с помощта на бастун.
Т.к. при ищцата не е извършено първоначално оперативно лечение с метални остеосинтези, в впоследствие проведеното оперативно лечение не е дало положителен резултат, възстановителния период е значително по дълъг от обичайния 3-4 месеца, а именно: около 5 месеца. Процесните фрактури са довели определен процент трайна инвалидност, която ТЕЛК е прибавил към общата такава в ЕР № 0472/095 от 24.06.2021г.
В резултат на травмата ищцата е търпяла болки и страдания най интензивни през първите 5-6 месеца след травмата, като след проведената костна операция и към момента търпи периодично явяващи се болки, които при рязка промяна на времето се усилват, а при употреба на обезболяващи намаляват. При по продължително придвижване ищцата търпи болки, накуцва надясно, отокът на глезенната става се увеличава и затова на кратки разстояния сега тя се придвижва с бастун.
След травмата и първите 6 месеца до проведената костна, а операция се е придвижвала с две патерици. След костната операция, в продължение на 6 месеца се е придвижвала с една патерица, а в момента се придвижва с бавна, щадяща походка с помощта на бастун.
Съгласно заключението НЗОК покрива разходите по пълното стационарно лечение и извършените оперативни дейности, но не покрива разходите за амбулаторно лечение на пациенти с травматични увреждания, както и разходите за метални остеосинтези, които се имплантират в зоната на счупените кости по време на проведената костна операция. Те се поемат от пациентите. Разходите на ищцата ако бе провела първата костна операция биха били в размер на 2300-2600.00лв., а при втората операция е заплатила само 400-500.00лв.
Съгласно СМЕ в частта изготвена от ендокринолог и обясненията на в.л. в о.с.з., за първи път се споменава за захарен диабет тип 2 при ищцата по време на проведената костна операция на 05.06.2019г., след като ищцата е отказала оперативно лечение на 22.12.2018г. и е провела домашно лечение. Преди датата на инцидента няма обективни данни за наличие на захарен диабет тип 2.
Съгласно заключението при генетичното предразположение към захарен диабет тип две, покачването на тегло и липсата на физическа активност може да доведе до развитие на диабет. Най вероятно в периода на домашното лечение ищцата е имала гранични захари, т.нар. преддиабет, но официални документи за това състояние липсват. В хода на стрес или инфекция скритият диабет или преддиабет да премине във висока кръвна захар. При ищцата не самото счупване е задвижващият фактор а цялостната ситуация, комплекс от причини. Стреса при счупването, повишените енергийни изисквания на организма от фокуса на възпалението, обездвижването, което е довело до натрупване на килограми, което пък до неадекватност на инсулиновите възможности. Ако не бе получила процесната травма, т.к. има генетична предразположеност ищцата пак би могла при наличие на определени фактори да развие диабет.
От СМЕ в частта изготвена от в.л. психиатър се установява, че при ищцата са диагностицирани психични заболявания години преди инцидента. Същата страда от Биполярно афективно разстройство от 2004г., като през 2006г., 2010г., 2013г. и 2017г. е лекувана в психиатрични болници за депресивни състояния. Болничното лечение през 2013г. е след трикратни опити за самоубийство /опити за прерязване на вените/.
Протичането на заболяването е допълнително усложнено от дългогодишна алкохолна злоупотреба, довела до зависимост.
Давността на алкохолната злоупотреба е години преди инцидента. Към момента ищцата страда от Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод лека депресия, протрихирана, за което провежда медикаментозно лечение. Зависимост към алкохол, в ремисия.
От показанията на свидетеля Б.И.И.се установява, че е съсед на ищцата. Тя и приятелят и живеели в съседният блок на ул.“Макгахан“. В деня на инцидента А. му се обадила по телефона да слезе да и помогне, защото паднала и се пребила. Било много студено време, нямало много сняг, но улиците били заледени. Когато слязъл долу я намерил да лежи срещу входа, само че от другата страна на тротоара. Дошла бърза помощ, казали, че си е счупила крака, натоварили я и я завели в болница. Тя виела от болка. После му се обадили вечерта да помогне да я свалят от таксито, като се връщала от болницата. Пак виела от болка. После започнали едни мъки – операции, направила диабет. Тя не била пълна. Била млада, симпатична жена. После напълняла, не излизала навън, защото не можела да ходи. От 1985г., от когато живеел в този блок, този тротоар не бил чистен от общината. Винаги било заледено и на пътека.