Решение № 1108 от 01.08.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1108 гр. Русе, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Н. Ст. Стефанов Гражданско дело № 20234520105007 по описа за 2023 година

Предявени в обективно съединение са регресен иск с правно основание чл.143, ал.1 от ЗЗД и иск по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата си молба, че бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата от 12908,10 лева по кредит, който ответника усвоил изцяло, а ище ц а поръчителствал за връщането му и по този начин бил солидарен длъжник по заема. В резултат на това било образувано изпълнително дело №20098330400103 по описа на ЧСИ № 83 3 Венцислав Маринов.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника В. В. А. с ЕГН:**********, да заплати на А. В. А. сумата от 16 182,82 лева, представляващи заплатена стойност на кредита и разноски по изпълнителното дело, ведно със законната лихва считано от деня на деликта, какт о и всички разноски по делото: 650.00 лева - държавна такса и 2 100,00 лева — адвокатски хонорар.

Ответникът, чрез назначеният особен представител е подал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който развива съображения за неоснователност на предявените искове.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на исковете факти, имащи значение за спорното право, намери за установено следното:

Видно от събраните по делото доказателства н а 26.06.2006г. в гр.Русе между "БАНКА ДСК" ЕАД ФЦ гр.Русе, представлявана от Пламен Стоянов Барбуков, наричан за краткост „КРЕДИТОР" и ответника В. В. А. с ЕГН:********** от гр.Русе, наричан за краткост „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ е сключен договор за кредит за текущо потребление, при което кредиторът отпуска на кредитополучателя сумата от 7000,00 лева, със срок за издължаване на кредита 96 месеца. Кредитът бил обезпече н с поръчителство и е получен и усвоен от ответника.

Видно от представения по делото Договор за поръчителство от 26.06.2006г. в гр.Русе между "БАНКА ДСК" ЕАД ФЦ гр.Русе, представлявана от Пламен Стоянов Барбуков, наричан за краткост „КРЕДИТОР" от една страна и А. В. А. с ЕГН:********** от гр.Русе - от друга страна наричан“Поръчител“, се установява, че ищецът е станал поръчител на своя брат В. А., по Договор за кредит за текущ потребление сключен между Банка ДСК ЕАД и Кредитополучателя за сумата от 7000 лева за срок от 96 месеца и при лихва 1 2.45% годишно.

Впоследствие, поради неплащане на кредита, срещу ищеца в качеството му на поръчител е образувано ч.гр.д.N:3810/2008г. на РРС, 10 граждански състав. Съдът издал Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист, издаден на 16.02.2009г. на което основание, по молба на взискателя (Банка ДСК АД) до ЧСИ Векцислав Маринов, per.N 833, Район на действие ОС Русе било образувано изпълнително дело N:20098330400103.

По отношение на ищеца А. А. в качеството му на длъжник бил наложен запор на трудовото възнаграждение в началото на 2014г.

Ищецът като длъжник, по Изпълнителното дело N:20098330400103 дължал сумата от 12 908,10 лева, от които главница в размер на 6228,11 лева с ъ с законна лихва в размер на 5 582,94 лева за периода 13.10.2008 до 08.07.2020 год. в полза на взискателя: БАНКА ДСК АД, както и такси и разноски в общ размер на 1097,05 лева, съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.

2

По делото са представени писмени доказателства, че г орепосочените суми и такси на съдебния изпълнител Венцислав Маринов, per.№ 833, Район на действие ОС Русе, ищецът изплащал на месечни вноски, като за погасяване на задължението по делото изплатих суми в общ размер 16 182,82 лева.

Последната вноска по ИД ищецът платил на 27.06.2023г. и поради пълно издължаване, изпълнителното дело било прекратено.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Според нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗД, поръчителят разполага с личен обратен иск срещу главния длъжник при наличието на три условия.

- Да е погасил дълга на главния длъжник към кредитора , чрез изпълнение.

- Изпълнението да има погасителен ефект спрямо главния длъжник.

- Поръчителят да е уведомил главния длъжник, че има намерение да изпълни или че е предявен от кредитора иск за изпълнение срещу него.

Неизпълнението на третото условие има две последици. Поръчителят губи личния си обратен иск срещу главния длъжник в случай, че последният изпълни задължението си към кредитора преди да е бил уведомен от поръчителя за направеното от него плащане (чл. 143, ал.2, изр.1 от ЗЗД).

Втората е, че ако поръчителят е изпълнил задължението, без да е уведомил за това длъжника и без последният да го е изпълнил, не губи обратния си иск срещу него, но трябва да търпи възраженията на длъжника, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението ( чл.143, ал.2, изр.2 от ЗЗД).

Именно поради това ВКС приема, че когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя (законодателят използва термина "иск" в материалноправното му значение на "вземане"), последният трябва да уведоми длъжника, за да узнае възраженията му. Инак рискува да плати недължимо или в повече. А и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора.

Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения. Когато обаче поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск (за да избегне разноските по 3 делото и разноските по принудителното изпълнение) и ако задължението е съществувало, получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. При неуведомяване длъжникът запазва поради това единствено възраженията си срещу кредитора, защото само тях той може да противопостави на платилият поръчител, тъй като не получава никакви права срещу него поради неуведомяването (вж. Р229-2012-IV г.о. и Р 306-2014-IV г.о.).

В случая по делото страните не спорят, а и се установява от доказателствата по делото, че ответникът, като главен длъжник е сключил договор за кредит с „Банка ДСК“ АД, в който е бил инкорпориран и сключен между ищеца, като поръчител и „Банка ДСК“ АД, като кредитор, договор за поръчителство.

По силата на договора за заем банката е предоставила на ответника уговорения заем, а последни я се задължил да му го върне с уговорените лихви при уговорените в договора срок и условия. А по силата на инкорпорирания в този договор и договор за поръчителство между ищеца и банката, ищеца се задължил спрямо този кредитор на ответник а да отговаря за изпълнението на цялото му задължение към него по договора за заем.

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният регресен иск е доказан напълно в своето основание ( чл. 143, ал. 1 ЗЗД) . Това е така, тъй като с договора за поръчителство ищецът е поел към кредитора на ответник а валидно задължение да отговаря за изпълнение на задълженията му към него по сключения между тях горепосочен договор за заем (чл. 138 ЗЗД).

На 16.02.2009г. кредиторът на ответник а се снабдил с изпълнителен лист. Въз основа на последния е било образувано срещу ищеца

Изпълнителното дело N:20098330400103 по което същият дължал сумата от 12 908,10 лева, от които главница в размер на 6228,11 лева със законна лихва в размер на 5 582,94 лева за периода 13.10.2008 до 08.07.2020 год. в полза на взискателя: БАНКА ДСК АД, както и такси и разноски в о б щ размер на 1097,05 лева, съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.

Впоследствие след множество удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца задължението по ИЛ било изцяло погасено. С изпълнението на това чуждо задължение, за ище ц а е възникнало и регресното право/вземане 4 по чл.143, ал.1 от ЗЗД да иска плащането от ответника на сумата в общ размер н а 16 182,82 лева, която е платил по изпълнителното дело за погасяване на задълженията за главница, неустойка, законни лихви и разноски по заема (чл.

143, ал. 1 ЗЗД и Р 74-1959-ОСГК).

В случая е без правно значение, че ищ ецът не е уведомил ответника за плащането на задължението. Това е така, тъй като не само защото ответника не е възразил, нито по делото има доказателства да е платил същата сума на кредитора до приключване на съдебното дирене, поради което отговаря пред ищеца за това, което последния е платил за погасяването на задължението (чл.

143, ал.2, изр.1 о т ЗЗД). Но и защото, макар и в случая ищеца да е платил същата сума на кредитора без да уведоми ответника, последния не му е противопоставил по делото никакви възражения, които би могъл да направи на кредитора си при изпълнението. Ето защо в конкретния случай това неуведомяване не представлява основание за отхвърляне на предявения регресен иск по делото (чл.143, ал.2, изр.2 от ЗЗД).

При основателността на този главен иск, основателен се явява и предявеният в обективно съединение с него акцесорен регресен иск за лихви.

По разноските:

При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 3200,00 лева, включващи платен адвокатски хонорар за един адвокат в размер на 2100,00 лева, 600,00 лева платена д.т. и 500,00 лева внесен депозит за назначаване на особен представител на ответника.

Мотивиран така, Русенският районен съд:

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. В. А. с ЕГН:**********, да заплати на А. В. А. с ЕГН:********** сумата от 16182,82 лева, представляваща заплатено задължение по договор за банков кредит от 26.06.2006г. сключен между "БАНКА ДСК" ЕАД, съгласно Изпълнителен лист по Изпълнително дело 5

№20098330400103 по описа на ЧСИ №83 3 Венцислав Маринов, ведно със законната лихва считано от датата на деликта, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.В. А. с ЕГН:********** да заплати на

ЕГН:********** сумата от 3200,00 лева разноски по делото.

А. В. А. с

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6