Определение № 70 от 12.03.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. Бургас, 12.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Петя Ив. Петрова Дакова като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20252000600061 по описа за 2025 година Производството е въззивно и е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по частна жалба от Р. Г. И., изтърпяваща наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Сливен, чрез пълномощника й адв. М. В.

М. от САК, срещу определение № 68/10.02.2025 г. постановено по ЧНД № 18/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на осъдената Р. Г. И. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца, наложено й с влязла в сила на 06.12.2023 г. присъда № 35/20.11.2023 г. по НОХД № 660/2022 г. по описа на Окръжен съд - Плевен с размер на остатъка към 10.02.2025 г. една година, шест месеца и двадесет и пет дни.

В жалбата, по повод на която е образувано производството пред настоящата инстанция, депозирана от осъденото лице, чрез неговия пълномощник, в установения от закона и указан от съда срок за обжалване на съдебния акт, същият се определя като неправилен и се настоява за неговата отмяна. Поддържат се доводите и исканията, изложени в депозираната пред Сливенския окръжен съд молба за условно предсрочно освобождаване, като се заявява, че са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване. В тази връзка се твърди, че осъдената е била награждавана по време на изтърпяване на наложеното й наказание лишаване от свобода и не е наказвана, а проблемите в поведението, които се сочат в доклада на началника на затвора не са толкова сериозни и по съществото си не представляват самостоятелна предпоставка за отхвърляне на молбата, доколкото са продиктувани от естеството на битовите условия в затворническо общежитие „Рамануша“ и културните и етнически различия на 1 осъдената и по-голямата част от останалите обитатели там. Сочи се още, че осъдената е православна християнка, а религиозните й чувства и възприятия са се задълбочили по време на изтърпяване на наложеното й наказание, като тази религиозна чувственост не се споделя от повечето обитатели на затворническото общежитие и това е една от причините осъдената да се възприема в доклада на началника на затвора като емоционално нестабилна и аутсайдер. Настоява се за отмяна на атакуваното определение на Окръжен съд – Сливен и за уважаване на молбата за условното предсрочно освобождаване на осъденото лице от изтърпяване на остатъка на наказанието лишаване от свобода.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура - Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадената жалба респ. за нейното неуважаване. Заявява се, че към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт по отношение на осъденото лице Р. Г. И. безспорно е налице една от кумулативно дадените в чл.70 ал.1 т.1 от НК предпоставки, която е формална по своята същност, а именно - изискването лицето, да е изтърпяло фактически не по малко от една втора от наложеното му наказание, но за да се допусне условно предсрочно освобождаване е необходимо съдът да прецени наличието и на другата предпоставка - осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне, като тази преценка не почива на формални критерии, а се извежда от обективните данните за поведението му по време на изтърпяване на наказанието и преди всичко от данните за настъпилите промени в това поведение. Сочи се, че съгласно установената съдебна практика – ПВС №7/75г., изм. с ПВС №8/87г., констатацията, че осъденият е показал добро поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина, като следва да са налице категорични доказателства, че осъденият се е поправил по време на изтърпяване на наказанието и от значение са изводите за постигане на целите на наказанието са данните за промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и преценката за липсата от рискове, което е в защита и на общественият интерес. Заявява се още, че в жалбата не се излагат конкретни аргументи, оспорващи фактическите и правни изводи по съществото на правния спор, направени от решаващия съд, като твърденията на жалбоподателката за получени награди, както и за липса на наложени дисциплинарни наказания, са отразени в мотивите към съдебния акт и са отчетени в достатъчна степен при преценката за липса на основания за условно предсрочно освобождаване, като се взети пред вид и участието й в трудовата дейност, в различни рехабилитацнонни и образователни програми, както и емоционални проблеми в личността на осъденото лице. Твърди се, че приложените по делото документи установяват, че на този етап от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне, като в тази връзка в мотивите към проверяваният съдебен акт 2 подробно са изложени фактите, които са от значение за преценката на поведението на осъденото лице и преди всичко за това, дали това поведение недвусмислено установява неговото поправяне. Споделя се преценката на съда, че предприетите спрямо осъденото лице корекционни мерки все още не са постигнали целения резултат, която се основава на цялата доказателствена съвкупност, съдържаща се в затворническото досие, като настъпилите в поведението му промени са отчетени, но не са достатъчни за да бъде направен доказателствено обоснован извод, че са налице трайни положителни промени в това поведение. Акцентира се на факта, че по време на изтърпяване на наказанието са изготвени две оценки на риска от рецидив, като първоначалният такъв е бил 56 точки т.е. в средни стойности, а проблемни зони за нея са били „взаимоотношения“, „употреба на алкохол“, „емоционално равновесие“, „мисловни умения и поведение, а при втората и актуална оценка рискът от рецидив отново е запазен на 56 т., т.е. през целият период на изтърпяване на наказанието рискът от рецидив е в средни стойности и не е налице съществена промяна към неговото намаляване, като стойностите са непроменени. Обосновава се извод, че по отношение на Р. Г. И. изменението в проблемните зони понастоящем е незначително, като не е налице съществено изменение и в отделните показатели и въпреки започналата, но незначителна промяна, остават непроменени установените при нея конкретни проблемни зони, посочени в мотивите към съдебния акт, които се нуждаят от допълнително корекционно третиране т.е. процесът на поправяне и превъзпитаване не е приключил. Като обосновано и законосъобразно се определя становището на съда, че не са налице достатъчно убедителни и категорични доказателства за промяна в поведението и за поправянето на жалбоподателката, поради което е необходимо да бъде продължена индивидуалната корекционна дейност с цел постигане на устойчива мотивация за водене на законосъобразен начин на живот. С оглед на констатациите за липсата на една от кумулативно дадените в закона предпоставки се заявява, че частната жалба на осъденото лице следва да бъде оставена без уважение, а определението на Окръжен съд - Сливен от 10.02.2025 г. следва да бъде потвърдено.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.440 ал.2 вр.чл.342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл.439 ал.1 от НПК вр.чл.70 ал.1 от НК - по молба на лишената от свобода Р. Г.

И. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието четири години и шест месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 660/2022 г. по описа на Окръжен съд - Плевен.

В рамките на проведеното пред окръжния съд съдебно дирене са 3 събрани и провеР. всички доказателства, способстващи за изясняване на релевантните по делото факти. На основата на тяхното обсъждане съдът е направил фактически констатации, които настоящата инстанция не намира основание да коригира, доколкото същите напълно съответстват на съвкупния доказателствен материал.

От фактическа страна безспорно е установено следното:

С присъда № 35/20.11.2023 г. постановена по НОХД № 660/2022г. по описа на Окръжен съд – Плевен, влязла в сила на 06.12.2023 г. Р. Г. И. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК и е осъдена наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца при първоначален общ режим.

Осъдената И. постъпва в Затвора - Сливен за първи път на 21.09.2022 г., с начало на изтърпяване на наказание - 07.05.2022 г.

На 28.12.2023 г., след влизане в сила на постановената присъда, осъдената е разпределена от комисия по чл.35 ал.1 от ППЗИЗНС за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип „Рамануша“.

През м. юни 2024 г. И. е придобила формално право за замяна на режима в следващия по – лек, а формална правна възможност за условно предсрочно освобождаване Р. Г. И. е придобила на 07.08.2024 г.

Към 10.02.2025 г. осъдената И. е изтърпяла всичко 2 години, 11 месеца и 5 дни, от които фактически - 2 години, 9 месеца и 3 дни и от работа - 2 месеца и 2 дни. Към тази дата е налице остатък за изтърпяване е в размер на 1 година, 6 месеца и 25 дни.

Видно от становището на началника на затвора, от постъпването в затвора осъдената изпитвала затруднения при взаимодействията с останалите осъдени. Имала периоди на емоционална лабилност, които налагали осъществяване на психологически интервенции и консултации. Показвала повишен субективизъм в преценките, неправилно възприемала постъпващата информация и не умеела да открива по-дълбоките причинно-следствени връзки в поведението си. В затворническата общност била нежелана за съвместно съжителство, със статут на аутсайдер. Не влагала усилия да спечели уважение или приятели, отчетени били дискриминационни нагласи.

Често преценките й били крайни и необмислени, склонна била да хиперболизира преживявания си, което възпрепятствало ефективното й общуване с околните. Имала променливи настроения, била незряла в емоциите си, вътрешно противоречива. На 06.04.2023 г., при престоя й в отделението за обвиняеми и подсъдими, бил регистриран сигнал за суицидни намеР.я от страна на И. по повод предстоящо явяване в съда и след проведени разговори и консултиране от страна на екип от специалисти, бил постигнат временен баланс на емоционалното напрежение. На 22.04.2024 г. била изготвена заявка за психологическа диагностика и консултиране на осъдената 4 по повод проблемно поведение, изразяващо се във внезапен отказ от полагане на труд; нежелание да участва в задължителни мероприятия по хигиенизиране; рязка промяна във външния вид - неуместно силен грим, непривично занемарено облекло; емоционална нестабилност. Проведено било психологическо консултиране за преодоляване на емоционалната криза и била подкрепена по отношение на установените преживявания за отхвърленост и ощетеност.

На територията на общежитието И. се стремяла да спазва правилата за престой и да не допуска сериозни нарушения, но на 15.04.2024 г. бил регистриран отказ да изпълнява задължителното дежурството по хигиена на общите помещения. Наблюдавана била емоционална обвързаност с друга осъдена, което допълнително затруднявало пенитенциарното третиране, като на 14.08.2024 г. в 01:00ч. сутринта се намирала в чуждо спално помещение и с поведението си нарушавала правото на сън на останалите настанени в стаята; на 20.11.2024 г. били регистрирани напрежение и конфликт на работното място, породени от ревностни емоции; в периода 18-20.12.2024 г. използвала манипулативни механизми и симулирала заболяване, с цел да извини отсъствията си от работното място. При проведените разговори И. не отрекла, че истинската причина за поведението й било желанието да остане в общежитието и да прекара дните с емоционалната си партньорка.