Решение № 331 от 09.10.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Шумен, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСТИСЛАВА ЯНК.

ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Й.Р.К. като разгледа докладваното от РОСТИСЛАВА ЯНК. ГЕОРГИЕВА

Административно наказателно дело № 20263630201050 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №25-0869-000335 от 30.03.2026 год. на Началник сектор в ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на З. С. В., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 51.13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/ с равностойност 100 /сто/ лева на основание чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, като поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Процесуалният представител на Началник сектор в ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. В представени по делото писмени бележки на 15.07.2026 год. излага конкретни правни съображения в подкрепа на исканията си.

1

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.02.2026 год. жалбоподателката З. С. В., с ЕГН********** управлявала собствения си лек автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег.№Н8896КК, като го паркирала на обособен паркинг в гр.Шумен на бул.“*****“, пред №29. Въпреки, че очертаните места за паркиране били перпендикулярно на сградата, жалбоподателката паркирала автомобила си диагонално на обособените парко места, като задната част на автомобила се намирала в едно место, а предната дясна част навлизала в следващото обособено парко место. По този повод след подаден сигнал от граждани, живущи на същия адрес, на место била извършена проверка от свидетеля Н. А. Н.. На В. в качеството й на собственик на автомобила бил съставен фиш за глоба серия GT, номер 19311611. При установяване на нарушението и съставяне на фиша свидетелят Н. А. Н. с помощта на служебно зачисления му таблет направил снимки на местоположението на автомобила. След издаване на фиша на 26.02.2026 год. от името на жалбоподателката З. С. В. е било депозирано възражение срещу издадения фиш и декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, в която е декларирала, че на 24.02.2026 год. около 14.12 часа именно тя е паркирала и лек автомобил марка „Мазда 3“, с рег.№ Н 1348 КА.

По този повод издадения на В. фиш е бил анулиран, а на нарушителя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АД, №0553714 от 26.02.2026 год.

Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на З. С. В. е нарушена разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателката подписала акта, след като изложила, че има възражения по него. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирала писмени възражения, в които излага, че паркираните от нея автомобили са били паркирани правилно, като оспорва констатациите в акта. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление №25-0869-000335 от 30.03.2026 год. на Началник сектор в ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на З. С. В., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, бул.“*****“ ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 51.13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/ с равностойност 100 /сто/ лева на основание чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М. Г. М. и на свидетелите Й. Ж. Ж., Н. А. Н. и Н.Н.В., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

2

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М. Г.

М., Й. Ж. Ж. и Н. А. Н.. Същите пряко са възприели фактите, за които свидетелстват, като показанията им са еднопосочни, последователни, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. В същото време свидетелят Н. А.

Н. е пряк очевидец на извършеното от жалбоподателя нарушение, като лично е възприел паркирания от последния лек автомобил и неговото местоположение спрямо посочената маркировка.

Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетелката Н.Н.В., която също е била санкционирана за идентично нарушение, като в разпита си потвърждава, че както тя, така и жалбоподателката са паркирали автомобилите си косо, по начина, описан в наказателното постановление. Показанията й са категорични, непротиворечиви и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и с установената от съда фактическа обстановка.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от приложените като доказателство по делото снимки, изготвени от свидетеля Н. А. Н., посредством зачисления му служебен таблет. Съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото отразяват местоположението на автомобила към момента на извършване на проверката. От същите ясно се вижда, че паркирания от жалбоподателката автомобил е заемал части от две паркоместа и е създавал затруднение в съседното паркоместо да бъде паркиран друг автомобил.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, посочено в наказателното постановление съдът съобрази от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП Престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.

От материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е паркирал посочения в наказателното постановление автомобил на обособен паркинг пред жилищна сграда, намираща се на адрес: гр.Шумен, бул.“*****“ №29, като паркирането е било осъществено в две съседни паркоместа. Задната и по-голямата част на автомобила се е намирала на едно паркоместо, а предната дясна част от автомобила се е намирала в съседното паркоместо. По този начин автомобилът е затруднявал движението на автомобили в съседното паркоместо, респективно паркирането в него, като е създавал опасност от възникване на ПТП между паркиращия автомобил и този на жалбоподателката. От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. Н., М. М. и Николинка Величкова и от приложения снимков материал се установява, че на посоченото место има създадена организация за перпендикулярно на сградата паркиране, като има и нанесена маркировка, очертаваща отделните паркоместа. Независимо от изложеното, жалбоподателката е паркирала автомобила, несъобразявайки се с маркировката 3 и с въведената перпендикулярна организация за паркиране. Както бе посочено и по-горе паркираният по този начин автомобил на жалбоподателката е възпрепятствал възможността други автомобили да могат да паркират в обозначеното с маркировка съседно паркоместо и създава сериозни затруднения за останалите участници в движението, както и опасност при паркиране на друг автомобил в обособеното и очертано паркоместо да възникне ПТП между него и автомобила на жалбоподателката, доколкото част от него се намира именно в съседното паркоместо. В подкрепа на този извод е и факта, че проверката е била извършена именно по сигнал на граждани, живущи в същата жилищна сграда, които са негодували именно от начина, по който са били паркирани автомобилите пред блока. Паркирането по този начин лишава живущите в сградата от едно паркоместо, доколкото косото паркиране на автомобилите прави невъзможно използването на последното очертано паркоместо.

В тази връзка съдът не кредитира твърдението на жалбоподателката, изложено в съдено заседание, че доколкото е разрешено успоредно паркиране на автомобили на бул.“*****“, в района на №29, се затруднява подходът към обособения паркинг пред сградата и това налага косото паркиране на автомобилите. Доколкото е налице създадена регулация за паркиране и ясно обозначени паркоместа, паркиращите, в това число и жалбоподателката, следва да се съобразят с нея. Дали местата са начертани правилно или не е въпрос, който може да бъде преразгледан от Община Шумен, след подаден съответен сигнал от живущите в близост на паркинга. До момента, в който същата не бъде променена, водачите, които желаят да използват същия и да паркират са длъжни да се съобразяват с очертанията и начина на въведеното паркиране.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същият е съзнавал, че паркирайки автомобила си по начин, който не съответства на очертаните паркоместа и заемайки части и от съседното паркоместо ще създаде затруднение за паркиране в това съседно паркоместо от други участници в движението, а от тук и до опасност от възникване на ПТП между паркирания и паркиращия автомобил, но въпреки това е извършил посоченото действие, осъществяващо състава на нарушението, посочено в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление.

За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.180, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер на 100 лева за водач, който наруши правилата за паркиране, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената санкционна норма, налагайки предвидената санкция в нейния абсолютен размер, извършвайки превалутиране на санкцията от 100 евро в 51.13 евро.

А с оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

4

При преценка на същото съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване или нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до невъзможност същия да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил, кога и по какъв начин го е извършил.

Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява ЗДвП процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С оглед неговия характер в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение създава сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата и опасно от възникване на ПТП. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По изложените съображения деянието не би могло да се квалифицира и като малозначително по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.