Определение № 1133 от 16.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1133 гр. София, 16.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20251100513735 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от М. В. К. срещу Определение № 43518 от 20.10.2025 г., постановено по гр. д. № 38985/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 181и състав, с което е прекратено производството по гр. д. № 38985/2025 г. на СРС, 181-и състав и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Разград.

Жалбоподателят М. К. твърди, че съдът неправилно е приел, че децата имат настоящ адрес в гр. Разград, което не отговаряло на реалните обстоятелства. Поддържа, че децата са били регистрирани в град Разград без неговото съгласие като родител, поради което едностранното действие на майката представлява недобросъвестно поведение, което е в нарушение на закона и не може да обуславя местна подсъдност по местонахождението, на която тя самоволно е отвела децата. Акцентира, че обичайното местоживеене на децата е в гр. София, където те са живеели до преместването им и там е техният дом, училище, приятели и социална среда. Посочва, че насрещната страна – В.Т., сама е счела, че родово компетентен към деня на завеждане на исковете е СРС и не е променяла в нито един момент това свое становище. Посочва, че възражение за неподсъдност може да се прави само от ответника и то най-късно с отговора на исковата молба. Моли съда да отмени обжалваното определение.

Срещу така постановеното определение е подадена и частна жалба от В.Б.Т., чрез адв.

Ц.А.. Сочи, че в нито един момент не е твърдяла, че майката и децата се местят трайно в гр.

Разград, а че към момента това е било най-рационалното решение поради нетърпимата среда, създадена от бащата. Посочва, че на 17.01.2026 г. бебето П. щяло да навърши една година и понеже майката има разбирането, че интересите на децата са най-висши, тя ще изчака учебната година на Т. да приключи преди да се върне в София, където е обичайната среда на децата. Посочва, че докато настъпи моментът за открити заседание и експертизи, майката и децата ще са в София, а град Разград е временно решение. Заявява, че страните не са оспорили местната компетентност. Моли съда да отмени определението и да върне делото на Софийски районен съд.

Частните жалби са подадени в срока по чл. 275 ГПК, от процесуалнолегитимирани страни, като са заплатени дължимите държавни такси за въззивно обжалване, поради което частните жалби са допустими.

Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.

Съгласно чл. 127, ал. 2 СК искът е подсъден на районния съд по настоящия адрес на 1 детето, като според трайно установената съдебна практика по приложението на разпоредбата подсъдността е предвидена именно в защита на правата и интересите на детето, поради което е задължителна и за спазването й съдът следи служебно (определение №3697 от 15.10.2025г. по ч.гр.д. №1955/2025г. на ВКС, IV ГО), включително въз основа на данните за регистрирания настоящ адрес на детето по 96, ал. 3 ЗГР, но най-вече и съгласно §1, т. 15 ЗЗДет. въз основа на данните за мястото на трайно установено пребиваване на детето в интегрирана социална и семейна среда (определение №3199 от 25.10.2023г. по ч.гр.д. №3646/2023г. на ВКС, I V ГО), като при определяне на подсъдността на исковете по чл. 127, ал. 2 СК във връзка с фактическото пребиваване на детето следва да бъдат съобразени и следващите се процесуални действия по делото (определение №4436 от 07.10.2024г. по ч.гр.д. №3652/2024г. на ВКС, III ГО), за да бъде гарантирано, че доказателствата относно релевантните обстоятелства от предмета на исковете по чл. 127, ал .2 ГПК ще бъдат събрани от съда, в чийто съдебен район се намира настоящият адрес на детето по смисъла на §1, т. 15 ЗЗДет., за да бъдат осигурени пълнотата и обективността на доказателствата, но и бързината при събирането им и произнасянето по исковете. В този смисъл са определения на ВКС постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – определение № 4138 от 19.09.2024г. по ч.гр.д. № 3417/2024г., IV ГО; определение № 724/19.02.2024г. по ч.гр.д. № 469/2024г., III ГО; определение по ч.гр.д. № 254/2021г., III ГО и др.

От представения по делото социален доклад от АСП Разград се установява, че от месец юни 2025 година двете деца живеят с майка си в град Разград. В социалния доклад е посочено, че личен лекар на децата е д-р Д.К., с практика в гр. Разград. Към момента на изготвяне на социалния доклад детето Т. е било в лятна ваканция, като е посочено, че майката е проучвала възможността детето да бъде записано да посещава втори клас в ОУ „Васил Левски“ в град Разград. Данните в социалния доклад не са опровергани от събраните по делото доказателства, а напротив - от представените към частната жалба на В.Т. удостоверение за настоящ адрес се установява, че децата Т. М.в К. и П. М.в К. имат регистриран настоящ адрес в град Разград, считано от 10.09.2025 г. Наред с това в частната жалба на В.Т. са изложени обстоятелства, че детето е записано да учи в град Разград, като изчаква да приключи учебната година преди да се завърнат в София.

Предвид обстоятелствата, че детето Т. К. е записано във втори клас в училище в град Разград, предвид това, че и двете деца имат регистриран личен лекар в град Разград, както и регистрирани настоящи адреси в град Разград, съдът намира, че към датата на подаване на исковата молба – 30.06.2025 г., децата вече са били с променено фактическо пребиваване и са установили ново местоживеене. Така установената промяна е с траен характер и изключва хипотезите на временно отсъствие или отвеждане на детето от обичайното му пребиваване.

Записването на детето Т. К. във втори клас в училище с адрес в град Разград несъмнено определя и центъра на семейната и социалната интеграция на детето, в който смисъл е и определение №3199 от 25.10.2023г. по ч.гр.д. №3646/2023г. на ВКС, I V ГО. Ето защо като съобрази продължителността и причините за преместването, вземайки предвид фактическото пребиваване на децата във връзка с последващите процесуални действия при разглеждане на спора, настоящият съдебен състав намира, че компетентен да разгледа предявените искове е съдът по местопребиваване на децата, а именно Районен съд – Разград.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 43518 от 20.10.2025 г., постановено по гр. д. № 38985/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 181-и състав.

Определението може да се обжалва по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1, вр. чл. 280, ал.

1 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3