Определение № 2098 от 14.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2098 гр. София, 14.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501236 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК и следв.

Образувано е по частна жалба с вх. № 34552/20.03.2025г от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, чрез юрисконсут М.М., срещу определение № 4235/4.03.2025г, с което е оставено без уважение искането за изменение на решение № 135/9.01.2025г, постановено по гр.д.№ 09673/2024г по описа на СГС, в частта му за разноските. Сочи, че дружеството е признало иска за основателен като погасен по давност в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК. Не е било направено извънсъдебно изявление от длъжника, в което да поиска от кредитора да зачете давността и да се избегне съдебният процес. Не е било образувано изпълнително производство по издадения изпълнителен лист по т.д.№ 147/2018г по описа на СГС и същият е приложен в оригинал към отговора на исковата молба.

Сочи, че разноски се присъждат, ако ответникът е дал повод за завеждане на делото, когато като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме. Следвало е да се постанови решение при признание на иска на осн. чл.237 ГПК. Позовава се на съдебна практика на ВКС, че не се отрича правен интерес за ищеца да получи признание на ответника за недължимост, но следва да се съобрази дали е даден повод от ответника, за да се възложи върху него тежестта за разноските, че следва да се съобрази извънсъдебното поведение на кредитора.

Поддържа, че при присъждане на разноските съдът не е съобразил практиката на СЕС по дело С-438/22, че не е обвързан от фиксираните в Наредба №1/9.07.2004г минимални размери на адвокатските възнаграждения поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл.101, пар.1 ДФЕС. Сочи, че бланкетно и немотивирано е отхвърлено направеното възражение за прекомерност на разноските с оглед на фактическата и правна сложност на делото.

Претендира да се отмени обжалваното определение и да се постанови ново, с което да се приеме, че не се дължат разноски от дружеството.

Ответните страни-В. И. К. и А. А. Г., чрез адв.Г.В., са оспорили частната жалба.

Поддържат, че цитираната от жалбоподателя практика на ВКС е неприложима, тъй като се касае за случаите, когато ответникът не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. В конкретния 1 случай „ЕОС Матрикс“ ЕООД е разполагал с изпълнителен лист, издаден по т.д.№ 148/2018г на СГС, ТО VI-18 с-в. Поддържат, че след предявяване на иска ответникът не е предприел действия за заличаване на вписванията в ЦКР спрямо ответниците.

Искането за намаляване на адвокатското възнаграждение сочат, че е неоснователно, тъй като определеното от съда възнаграждение е много по-ниско от сбора на минималните възнаграждения по Наредба №1/9.07.2004г.

Претендират да се остави без уважение частната жалба.

Съдът, прецени изложените доводи в частната жалба и отговора, доказателствата по делото, и намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок, тъй като жалбоподателят е бил уведомен за постановеното определение на 12.03.2025г, а е подал жалбата на 19.03.2025г. Същата е подадена от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Производството по гр.д.№ 9673/2024г по описа на СГС е образувано по искова молба от В. И. К. и А. А. Г. срещу „ЕОС Матрикс“ЕООД по чл.124 ГПК с искане за признаване за установено, че ищците не дължат суми по договор за банков кредит № 62417/25.09.2008г., сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД, чийто правоприемник е „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за които суми са осъдени с решение от 18.10.2018г, влязло в сила на 12.11.2018г по гр.д.№ 147/2018г на СГС, ТО VI-18 с-в, поради изтичането на погасителна давност.

С отговора на исковата молба по реда на чл.131 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД е ангажирало становище, че исковата претенция по чл. 439 ГПК е допустима и основателна като погасена по давност и че не следва да се присъждат направените по делото разноски в производството.

С решение № 135/9.01.2025г, постановено по гр.д.№ 9673/2024г по описа на СГС, I ГО, 2-ри с-в, е признато за установено на основание чл.439, ал.1 ГПК, че ищците не дължат изпълнение по изпълнителен лист, издаден от СГС, въз основа на решение на СГС от 18.10.2018г по т.д.№ 147/2018г за сумите 41 902.50евро главница по договор за кредит от 25.09.2008г, ведно със законната лихва от 24.01.2018г до окончателното изплащане, 6 108.77евро договорна лихва от 5.03.2012г до 20.03.2013г, 1 697.48евро наказателна лихва от 5.11.2012г до 23.01.2018г, 423.93евро комисионна от 5.09.2011г до 4.09.2012г, 4 397.65лв. разноски по делото. Осъдено е „ЕОС Матрикс“ ЕООС да заплати на В. И. К. 50лв. за разноски по делото, на адв. Г. В. 2 000лв. възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК и на СГС 3 397.95лв. за държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Подадена е молба на 22.01.2025г по чл.248 ГПК от „ЕОС Матрикс“ЕООД с искане за изменение на постановено решение №135/9.01.2025г по гр.д.№ 9673/2024г по описа на съда, като са изложени доводи, че дружеството, като ответник, не е дало повод за завеждане на делото и не следва да дължи разноски.

Ответните страни В. И. К. и А. А. Г. са оспорили молбата по чл.248 ГПК.

С обжалваното определение № 4235/4.03.2025г, постановено по гр.д.№ 9673/2024г по описа на СГС, съдът е отхвърлил искането от 22.01.2025г на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на решението от 9.01.2025г в частта за разноските, като е изложил мотиви, че ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Съгласно чл.78, ал.2 ГПК ответникът не дължи разноски, ако не е дал повод за образуване на делото и е признал исковата претенция. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. /Виж Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК./ 2

По делото е установено, че е издаден изпълнителен лист в полза на праводателя на ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД- „Райфайзенбанк България“ ЕАД, че ответникът не е предприемал изпълнителни действия за събиране на вземането си от В. и А.

Г. и същото е погасено по давност. Установено е, че спрямо В. Г. има вписване в ЦКР към БНБ, което не е било заличено.

Правният интерес от завеждане на делото е обусловен от обстоятелството, че ищцата В. Г. фигурира като длъжник в Централния кредитен регистър към БНБ по процесния договор за кредит, вземанията по който са цедирани на ответното дружество и от Справка от ЦКР към БНБ се установява, че „ЕОС Матрикс“ЕООД е подавал справки за дължимост на кредита към 31.05.2024г. за наличие на задължения на ищцата по договора, към отговора на исковата молба е приложен оригинал на изпълнителния лист /л.54 по делото/.

Действително ищците не са осъществили действия по извънсъдебно предявяване на възражението за изтекла погасителна давност преди сезирането на съда, поради което кредиторът е имал възможността с отговора на исковата молба да признае основателността на възражението за изтекла погасителна давност.

Независимо от това следва да се съобрази, че кредиторът, въпреки признаването на исковата претенция, липсата на образувано изпълнително производство, пасивното извънсъдебно поведение на ищеца, ответникът, като не е отписал кредитното задължение спрямо ищцата от ЦКР, е създал повод за образуване на делото и дължи направените по делото разноски.

По отношение на направеното възражение за прекомерност на задължението и съобразяване на практиката на СЕС по дело С-438/22, че не е обвързан от фиксираните в Наредба №1/9.07.2004г минимални размери на адвокатските възнаграждения поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар.1 ДФЕС, следва да се приеме, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. при отчитане на признаването на исковата претенция от ответника още с отговора на исковата молба.

Следва да се отмени обжалваното определение № 4235/4.03.2025г по гр.д.№ 9673/2024г по описа на СГС, в частта му, с която е отхвърлено искането за изменение на решение от 9.01.2025г в частта за разноските, като се постанови, че се изменя решението и се дължат разноски в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение. В останалата част определението се явява правилно и частната жалба да се остави без уважаение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4235/4.03.2025г, с което е оставено без уважение искането за изменение в частта за разносикте на решение № 135/9.01.2025г, постановено по гр.д.№ 09673/2024г по описа на СГС, В ЧАСТТА му, с която е осъдено „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати сумата за разликата от 1000лв. до 2000лв. за разноски за адвокатско възнаграждение, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 135/9.01.2025г, постановено по гр.д.№ 09673/2024г по описа на СГС, В ЧАСТТА му за присъдените разноски, като ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на адв.Г. В. сумата от 1000лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата й част.

Определението може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК пред ВКС на РБългария с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4