Протокол № 916 от 18.06.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 916 гр. Варна, 18.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100502560 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:51 часа се явиха:

Въззивната страна М. Ж. К., редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се от адв. С. Ц., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна М. Ж. Ж., редовно и своевременно призован, явява се лично и се представлява от адв. Л. Ш., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Вещото лице Ж. Б. Б., редовно и своевременно призован, не се явява.

Вещото лице Т. Х. О., редовно и своевременно призован, не се явява.

Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.

Адв. Ш.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е въззивно, образувано е по въззивна жалба вх. № 94625/22.11.2024г. о т М. Ж. К. срещу Решение № 3933/06.11.2024г., постановено по гр.д. № 16680/2023г. на ВРС, 48 с-в, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ж. К., ЕГН **********, с адрес в с. К., ул. В.Л. №20 срещу М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес в с. К., ул. В.Л. № ** иск с правно основание чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата чрез намаляване на извършеното от Н.А. Ж.а, починала на 05.08.2023г. в полза на М. Ж. Ж. дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, том VII, н.д. 2037/1992г. на нотариус Ал. Г. при ВРС до размера на запазената 1/3 част от наследството на Н.А. Ж.а, починала на 05.08.2023г.

1

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение за поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че правилно от първоинстанционния съд е намерено, че е необходимо да се образува наследствена маса от имотите, притежавани от наследодателя Н. Ж.а към момента на смъртта му, но неправилно е определена общата стойност на наследствената маса и оттам неправилно са остойностени запазените части на всеки един от наследниците на Н.А. Ж.а - М. Ж. К. и М. Ж. Ж.. Неправилно е приложен чл.

31 от ЗН, който цели „възстановяване" на наследството такова, каквото би било в деня на смъртта на наследодателя, ако последният не беше направил безвъзмездни разпореждания.

На първо място в образуваната наследствена маса съдът не е включил недвижимият имот, предмет на дарственото разпореждане в полза на ищцата М. Ж. К., обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94, том XLI, н.д №15466/1994г. Респективно на това дворно място не е дадена пазарна оценка от вещото лице. Съдът е допуснал процесуално нарушение, като по аргумент от извършената по делото СТЕ, от стойността на един имот е определил стойност на друг по аналогия, но не може по аналогия да бъде включван друг имот в наследствената маса по чл. 31 ЗН, без този имот да е бил предмет на оценка по СТЕ. Произволното остойностяване на дареното на ищцата М. К. дворно място е довело до неправилно определена обща стойност на наследствената маса.

Първоинстанционния съд е процедирал в противоречие с установения от закона алгоритъм по чл. 30, ал. 1 ЗН. Въз основа на това е прието, че в конкретния случай е налице достатъчно имущество, което позволява да се приеме, че не е накърнена запазената част на ищцата. ВРС не е съобразил, че от стойността на свободното имущество, което не е предмет на дарения, което наследниците със запазена част получават по закон, следва да се определи тяхната част, като тази сума следва да се съпостави със запазената част и така да се определи дали е накърнена. Когато в наследството не е останало имущество, чиято стойност да е повисока или равна на стойността на запазената част на съответния наследник, то запазената му част е накърнена.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да се уважи предявения иск.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, както и молба от 29.01.2025г. с уточнения и доказателствени искания. В тях се излага становище, че крайното решение на съда е правилно, макар че някои от анализите на фактите и доказателствата, както и изложените мотиви не могат да бъдат споделени.

Поддържа се, че неправилно ВРС не е включил в наследствената маса земеделските земи, които са възстановени с Решение № 06/18.12.1997 година на ПК - Б. на името само на ищцата като наследница на Ж. М.в - М. К.. Макар и издадено на името на М. К., Решението възстановява земи на наследниците на Ж. М.в Ж., а не само на М. К., тъй като е издадено на основание Заявление - по преписка № 657/04.12.1991 година, подадено от Ж. М.в Ж..

Възстановените земи се притежават в идеални части - по една трета за всеки наследник, а след смъртта на Н. Ж.а, по една втора за М. Ж. и М. К.. От друга страна, макар че в Решение 2

06/18.12.1997 година на ПК – Б. /л.266 от делото/ е вписано името само на ответника М. Ж.

Ж., съдът е приел тези земеделски земи за общо с ищцата наследствено имущество.

Незаконосъобразен е различен подход при правния анализ на напълно еднородни факти.

С Решението от 26.11.1992 г са възстановени имоти, наследени от Ж. М.в от дядото на страните М. М. Ж., а с Решението от 18.12.1997 година са възстановени земи, закупени от бащата на страните Ж. М.в Ж. със сделката от 1950 г между М. М. Ж. като продавач и сина му Ж. М.в като купувач. Освен изброените земеделски земи по двете реституционни решения, в наследствената маса следва да се включи и Нива, находяща се в землището на село К., Община Варна, Област Варна от 4 671 дка, девета категория, местност М., имот № ***** по плана за земеразделяне на землището на село К., като нива, която ищцата е получила за разлика до пълната площ на заявените 10 декара в местността „К.". Счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не включил в задачата на вещото лице остойностяване на всички изброени имоти.

Твърди се допуснати нарушения на материалния закон и на производствените правила при остойностяване и включване в наследствената маса на направените дарения.

Не е прихванато дарението, извършено с нотариален акт с НА 181 том II дело 645/1968 г. Това е имота по т.8 от НА/50 г. - 2 дка в местност Ю.Б.. С акта за дарение Ж. М.в Ж. е дарил на М. Ж. М.ва /сега К./ един декар, тогава представлявана поради непълнолетието й от Н. М.ва като нейна майка.

В наследствената маса не са включени два застроени имота:

Ж. М.в Ж., бащата на страните, е придобил чрез покупко-продажба през 1950 г. /с посочения и приложен нотариален акт/, един недвижим имот, който с приетия през 1974 г регулационен план на с. К., е бил разделен на два имота. Първият от тях наследодателят и съпругата му са дарили на сина си М. Ж. Ж., през 1992 година с НА 80 том VII дело 2037/1992 година, а вторият през 1994г. с НА 94 том XLI дело 15466/1994 г. - на дъщеря си М. К.. Понастоящем съгласно КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-1897/27.11.2018 година двата имота имат идентификатори съответно № ***.****.** за М. Ж. и № ***.***.** за М.

К.. Границита между двата имота никога не е била материализирана на място. Дарението през 1994 г. в полза на ищцата не включвало само празно дворно място. В имота е била изградена къща с площ от 158 кв.м. и избен етаж. Строежът е започнал през 1972 г. и е завършен през 1973-1974 г. Къщата съществува и към настоящия момент, като не е претърпяла каквито и да е промени. Строежът е извършен без строителни книжа по време на притежавани вещни права върху земята от родителите Ж. и Н. М.ви и изцяло с техни средства и труд. С построяването си жилищната сграда е станала собственост по приращение на наследодателите/чл.92 ЗС/.

Твърдят, че своевременно са оспорили записаните имена на М. и С. К. на одобрените проекти за тази къща от 1972 година, и са направили доказателствени искания за доказване на оспорването, но съдът не се е произнесъл по тях.

Къщата не е включена изрично в акта, тъй като не е имала изрядни строителни книжа 3 и не е била нанесена в плановете на селото. Съгласно утвърдената съдебна практика, при прехвърляне на вещни права върху дворно място, се счита, че се прехвърлят и всички подобрения и насаждения, вкл. сгради, освен ако изрично не се изключи постройката от предмета на сделката. Тъй като няма изрично изключване на съществуваща в това дворно място жилищна сграда, то същата е предмет на прехвърлянето. В този случай, към стойността на дворното място на ищцата следва да се добавят и остойностят хамбар с площ от 28 кв.м. и жилищна сграда с площ от 158 кв.м.

При условия на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че описаната жилищна постройка не е включена в предмета на дарението, а предмет на същото е само дворното място, то постройките /хамбар от 28 кв.м. и жилищна сграда от 158 кв.м. / се явяват съсобствени между страните, при равни квоти и двете сгради също следва да бъде включени в наследствената маса и остойностени до размер 4/6 идеални части, като имущество, което Н. Ж.а е притежавала към момента на смъртта си. Относно хамбар от 28 кв.м. е налице силата на пресъдено нещо.

Съдът не е зачел възраженията на страната срещу действителността на сделката, с която М. К. е прехвърлила три ниви в полза на снаха си с НА 194 том втори рег.2456 дело 37/2007 г. Твърдят, че следката е недействителна спрямо ответника тъй като никой не може да прехвърли повече права на собственост, отколокото притежава - М. Ж. М.ва не може да се разпореди и с идеалната част, приетажавана по наследство от брат й М. Ж. М.в и от майка й Н.А. М.ва. Към 2007 г. бащата на страните Ж. М.в Ж. е жив, той е починал през 2012г. и се явява единствен наследник на възстановените земи. Искат отмяна на КНА 101 том десет дело № 4652 от 1998 година, а сделката по НА 194 да бъде обявена за недействителна, съответно имотът включен в наследствената маса по чл.31 ЗН.

Считат, че изводът на съда относно липса на основание да се приеме, че е налице накърняване на запазена част на М. К., щеше отново да е същият, но при друго съотношение на стойности.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението.

Адв. Ц.: Запозната съм с доклада. Заявила съм с една от молбите си, че нямам възражения към доклада, съобщен ни по надлежния ред от въззивния съд, поради което моля да бъде приет за окончателен.

Моля да бъде допълнен с последващите ни след съобщения ни доклад доводи и съображения.

Адв. Ш.: Поддържам отговора и оспорвам жалбата. Също съм изложила в отговора съображенията си относно произнасянето на първоинстанционния съд.

По отношение на доклада, моля да се приеме. Преди да влезем в залата доверителите ми казаха, че в експертизата не е включен хамбара, който е предмет на установяване на масата на наследство. Същият не е оценен, не е включен в оценката. Ако това наистина е така, моля да се допълни.

Адв. Ц.: Хамбарът не е строен от бащата на двете страни по спора, а от техния дядо.

4

Поддържам изцяло предявената въззивна жалба, ведно с всички уточнения и допълнения, които съм подала с молбите си пред въззивния съд.

С оглед издаденото ми съдебно удостоверение и с последно депозираната преди днешното съдебно заседание молба съм представила документи, предоставени ми от Община Б. от трудовото досие на С. Ж..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 13562/13.05.2025 г. от въззивницата, чрез адв. Ц., в която се иска да бъде допусната като свидетел С.К. Ж., за установяване на обстоятелствата, свързани с извършеното строителство, от кого са дадени строителните материали, кои лица са взели пряко участие в построяването на къщата, какви административни действия са извършени от Кметство село К., в частност от нея, в качеството й на секретар на Кметството към 1994 г., когато е написана, подписана и заверена декларация № 33/13.09.1994 г., във връзка с отстъпеното право на строеж.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 13675/14.05.2025 г. от въззиваемата страна, чрез адв. Ш., в която се изразява становище по исканията на насрещната страна.