Решение № 102 от 30.10.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. гр. Д.град, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от П. Вл. Петров Административно наказателно дело № 20245610200289 по описа за 2024 година

1. Производството е по реда чл. 72, ал.4 от ЗМВР.

2. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- А. С. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Стара Загора, ул.“************************** чрез адвокат е останал недоволен от Заповед за задържане на лице Рег.№ 254зз-222 от 01. 08. 2024 г., издадена от П. К. Д.

ППД“, с-р. „ОП“ при РУ-Д.град. Излага подробни мотиви за неправилността й и моли за нейната отмяна .

3. В с.з. не се явява, в писмено становище излага доводи, в подкрепа за незаконосъобразност , недоказаност и неправилност на заповедта. Моли за разноски

4. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ ОРГАН(ПО)- инсп. П. К. Д. служител в СКП при РУ Д.град обяснява пред съда причините си за издаване на заповедта, разказва за създалата се ситуация и поддържа пред съда, че това е било правилното решение.

5. РУ- МВР- Д.град не взема становище по жалбата.

6. ПРБ- не праща представител и не взема становище по жалбата 7. Приложим закон.

8. ЗАКОН за Министерството на вътрешните работи(ЗМВР)

9. Чл. 72. (1) Полицейските органи могат да задържат лице:

10. 1. за което има данни, че е извършило престъпление;

11. (4) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред 1 съответния административен съд.

12. Чл. 73. На лицето, задържано при условията на чл. 72, ал. 1, т. 1 – 4, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.

Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.

13.

8. КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи(КЗПЧОС) 14. Член 5 (Доп. - ДВ, бр. 137 от 1998 г.)

15.

Право на свобода и сигурност

16.

1. Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона:

17. с) законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление;

18. d) лишаване от свобода на непълнолетно лице на основата на законно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел, или законно лишаване от свобода на такова лице с цел да се осигури неговото явяване пред предвидената в закона институция;

19.

2. На всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.

20.

3. Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в съответствие с разпоредбите на т. 1 (с) на този член, трябва своевременно да бъде изправено пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда.

21.

4. Всяко арестувано или лишено от свобода лице има право да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

22.

5. Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползва с осигурено от правните процедури право на обезщетение.

23.

9. Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (Директива 2012/13).

24.

Член 6

25.

Право на информация относно обвинението

26. 1.

Държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите получават информация относно престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени. Тази информация се предоставя незабавно и с подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита.

27. 2. Държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите, които 2 са арестувани или задържани, са информирани относно основанията за техния арест или задържане, включително за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени.

28. 3.

Държавите-членки гарантират, че не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда се предоставя подробна информация относно обвинението, включително относно характера и правната квалификация на престъплението, както и формата на участие на обвиняемия.

29.

30. Факти по делото.

31. На 01.08.2024г около 18:10 в с. Раднево Л., жалбоподателят бил спрян , във време, кога управлява Л.А. Порше 911 Турбо с per. номер **** в посока Север - Юг. При извършената проверка на място с техническо средство „Drug test 5000” с номер ARRC - 0030 за употреба на наркотични вещества и техните аналози, скалата на уреда отчете положителна проба за наличие на амфетамин и метамамфетамин.

32. В резултат на това, бил задържан жалбоподателят в срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице Рег.№ 254зз-222 от 01. 08. 2024 г. по чл. 72. (1) от ЗМВР, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като било описано в нея, че има данни за извършено престъпление чл. 3436 ал.З от НК. На 01.08.2024г около 18:10 в с. Раднево Л. управлява Л.А. Порше 911 Турбо с per. номер **** в посока Север - Юг. При извършената проверка на място с техническо средство „Drug test 5000” с номер ARRC - 0030 за употреба на наркотични вещества и техните аналози, скалата на уреда отчете положителна проба за наличие на амфетамин и метамамфетамин.

33. Тази заповед съдържа в себе си указания са правата на задържаното лице по чл.72, ал.З, 4, 5 и 6 и чл.73 от Закона за Министерство на вътрешните работи, плюс правото му на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за задържането, с правото му да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и че по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният.

Указано му било правото на обжалване, ведно със срок и пред кой орган.

34. Препис от заповедта била връчена на задържания.

35. По някой процесуални въпроси.

36. Законът е създал една крайно рудиментирана процедура, при която задържано по реда на чл. 72 от ЗМВР лице може да обжалва заповедта за задържане.

Единствено в ал. 4 от с.чл. е посочено, че има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

37. Така става ясно, че всеки, срещу който е издадена такава заповед има право да я обжалва, кой е компетентния съд, в какъв срок следва да се произнесе той, пред 3 кой съд и по какъв ред се обжалва решението на съда, което съобразно и препратката към АПК е очевидно въззивен акт.

38. Не е посочен срок на обжалване, дали действително лицето е задържано, кои са страните в този процес, а и какво е съдържанието на решението.

39. Изразът „незабавно“ произнасяне следва да се разбира като произнасяне без забавяне, т.е. своевременно и възможно най- бързо. Когато делото не е изяснено, какъвто е и настоящия случай поради събиране на други доказателства, то няма как съдът да се произнесе веднага. Така и делото бе разгледано в две заседания, а произнасянето- възможно с най- малкото му забавяне.

40. Проблем на това производство очевидно е, че в контекста на чл.5, т.3 и 4 от КЗПЧОС не може да доведе до незабавно освобождаване на лицето, ако жалбата му е основателна. Това следва от допустимото касационно обжалване, така акта на съда по същество не е окончателен и не виза в сила незабавно.ЗМВР и АПК не дават възможност на този съд да постанови незабавно изпълнение на не влезлият в сила свой въззивен акт.

41. Но и първоначалната липса на срок за обжалване също е довод в посока, че смисъла на процедурата по чл. 72, ал.4 от ЗМВР е не да се даде възможност на лицето да бъде освободено, а някакъв друг.