Присъда № 3 от 02.09.2026, Военен съд - Сливен

М О Т И В И по

Присъда

№3/02.09.2026г. постановена по

НЧХД№34/2025г.по описа на ВС-Сливен.

Против подс.старшина 2-ра степен А. Й. И. от в.ф. *****-В. е повдигнато обвинение по чл.130,ал.1 от НК затова,че на 05.10.2023г. в гр.В.,кв.“В.“,ул.“Св.К. и Е.“,№ **,вх. *,на площадката пред апартамент №54,причинил разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и 129,на частната тъжителка Д. Д. Д. от гр.В.,изразяващо се в нанасяне на удари по главата и тялото и/кръста/.

Частният тъжител твърди в тъжбата си,че подс И., е военнослужещ, поради което се обръща към ВС-Сливен.

Твърди още,че с него били съседи, живеели в една сграда, като и двамата притежавали кучета. Между тях от известно време бил налице конфликт, защото подс.И., отказвал да си прибира екскрементите от кучето.

На 05.10.2023 г., около 18 ч. тъжителката забелязала, че подсъдимия извел кучето си на разходка на тревните площи, пред блока. То дефекирало, но подс.И. не събрал екскрементите, а ги оставил пред блока. Многократно тъжителката му правила забележка за това поведение, но той продължавал да не изпълнява санитарно-хигиенните норми на Община В. и принуждавал останалите граждани да живеели в „кучешка тоалетна“. Затова решила да му покаже нагледно, че не бива така, като тъжителката остави отпадъците пред вратата на неговия имот. Отишла, събрала екскрементите на кучето на подс.И. в торбичка и се качила до жилишето му. Докато слизала от асансьора, подсъдимия се появил отнякъде, отвън, тичайки по стълбите. Направила му забележка и се опитала да му даде торбичката, за да си я изхвърли. Станал скандал. По време на всичко това говорила с една съседка по телефона и тя възприемала случващото се, като казала на тъжителката, че ще записва ставащото. Последната изрично предупредила подсъдъмия, че всичко се записвало. Вместо да си вземе бележка и да се засрами, той изкрещял, блъснал тъжителката с удар в главата, прегазил кучето и, взел пликчето с изпражнения, обърнал се и се засилил срещу нея и така я блъснал във входната врата на отсрещния апартамент. Тогава тъжителката усетила удар в кръста и се изпуснала по малка нужда. После и натиснал главата във вратата с дясната си ръка и с лявата я ударил в лицето (дясното око), след това, докато държал торбичката с изпражнения и докато му викала "не", той пъхнал пликчето с изпражненията в устата и, после като го изплюла, отново с торбичката в ръка и разкопчал якето и напъхал пликчето в пазвата и. Когато приключи всичко, И. се прибрал в апартамента си, после излязъл, взел пликчето и тръгнал надолу по стълбите.

Тъжителката твърди,че първо се уплашила, после се почувствала унизена, но най-вече изпитала тежък шок, че си позволил всичко това.Звъннала на тел 112, като била още на мястото на инцидента и тръгнала да излиза от сградата, при което отново слязла с асансьора. През цялото време 1 говорела с диспечерката и когато излизала от асансьора на партерния етаж подс.И. неочаквано отново слизайки по стълбите я видял, дошъл при нея и отново я блъснал, стъпил върху кучето и и побързал да излезе преди нея от входа.

След като вече знаела на какво е способен И., определено я е било страх от него, защото той не за първи път я пресрещал или я е следял и влизал в контакт с нея там, където няма камери или други хора.

Откакто станало това, преди да монтират камери в двора на сградата гумите на колата и се изпускали и по нея периодично имало следи от драскане и удари.

Тъжителката изпитвала страх от подсъдимия., защото той за толкова години назад винаги измислял как да я пресрещне или да и навреди, както с отправяне на заплахи и обиди, така и с набеждаване пред съседите.

Поведението му сериозно я притеснило и силно я уплашило. След обаждането на НС 112 и пристигането на място на полицаи от 5-то РУ на МВР-В., те предупредили подс.И., да не и посягал, да не я заплашва и обижда.

Случаят бил предаден за разследване на Военно-окръжна прокуратура Сливен. От там, по преп. № 749/ 23 г. е бил постановен отказ да се образува наказателно производство, защото делото би следвало да е от частен характер.

Не била получавала копие от Постановлението, вкл. до момента на подаване на тъжбата, като считала, че проверката продължава. За наличието и съдържанието му научила едва на 11.02.2025 г.

След удара в лицето и блъскането и и станало зле. Дясното и око посиняло. Имала главоболие, виене на свят, гадене и болки в областта на лицето и поясната област. Впоследствие посетила „Съдебна медицина“- В., където обективно било установено, че вследствие нанесените и удар и блъскане била получила кръвонасядания на лицето и контузия на пояса, които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Деянията са извършени непредизвикано по какъвто и да е начин, съвсем умишлено от подсъдимия по делото и били в пряка причинна връзка с вредоносният резултат и причинените и неимуществени вреди.

Тъжителката счита, че достойнството и авторитета и са силно накърнени. Чувства се физически и психически наранена. Много дни изпитвала болки. Поведението на подс.И. я стресирало силно. Все още не можела да възстанови телесното си тегло и нормалния си сън и да балансирала безпокойството си.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 80 и сл. НПК моли съда след като докаже истинността на твърдяното, да се осъди А. Й. И. за това, че на посоченото време и място и е нанесъл телесни повреди -престъпления по чл.

130, ал. 1 от НК.

На осн. чл. 84 и сл. НПК предявява срещу подсъдимия по делото А. Й.

И., граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. в размер на 12200 лв. за 2 претърпените неимуществени вреди за престъпленията по чл. 130 НК, като моли съда, да приеме гражданския иск за съвместно разглеждане и с е осъди подсъдимия да и заплати посочената сума, ведно с разноските по делото и законната лихва за забава, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението.

Частният тъжител,лично и чрез своя повереник адв.Г. Г., в проведените открити съдебни заседания заяви,че поддържа така повдигнатото обвинение срещу подс.старшина И.,тъй като счита описаната в тъжбата фактическа обстановка за напълно доказана.Събрани били доказателства като частично самопризнание от страна на подс.И.,гласни доказателства на свидетелка,както и запис,допълнен с изготвена и приета експертна оценка.Но се признава,че не е имало пряк свидетел на всичко ,което се е случило.Но все пак,следвало на подсъдимия да се наложи наказание,макар и по чл.78а от НК.

Счита се,че гражданския иск също следва да бъде уважен,тъй като е било извършено престъпното деяние,което е довело до нанесени на тъжителката болки и страдания и психически проблеми,което доказвало гражданския иск по основание и размер.Моли и да се осъди подс.И. да заплати направените от тъжителката всички деловодни разноски.

Подс.старшина И., лично и чрез своя защитник-адв.А. А. заяви,че не се признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение и моли да бъде изцяло оправдан.По никакъв начин не се било доказало,че подс.И. е извършил вмененото му с тъжбата престъпно деяние.Адв.А. в пледоарията си заявява,на първо място,че настоящото съдебно производство е било образувано от тъжителката 2 години след случая,а причината затова не било незнанието на тъжителката за преписката на ВОП-сливен,а наличието на дело образувано от подс.И. срещу тъжителката във Варненски РС.

По съществото на спора,адв.А. отбелязва,че в деня на случката не само,че подс.И. не е имал противоправно поведение,а е и бил провокиран от тъжителката с обидни думи и изрази,закани,вървяла след него и го преследвала и наблюдавала,докато разхожда кучето си.

Твърди се още,че било налице разминаване между представеното медицинско удостоверение и събраните гласни доказателства.В удостоверението било отразено,че тъжителката имала „синкаво кръвонасядане с диаметър 2 см,под долния клепач на дясното око и двустранно поясната мускулатура била напрегната и болезнена при палпация“.Според вещото лице д-р С. и гласни доказателства не било възможно да се получат по начина описан в тъжбата тези увреждания.При удар с ръка следва да се получи поголямо кръвонасядане,а при удар в поясната област,в дръжката на врата е щяло да има следа от травматичен оток,кръвонасядане и зачервяване,каквито в случая липсвали.От друга страна свидетелите на тъжителката-нейната майка-св.Г. и св.Ф.Т. опровергавали изцяло твърденията на тъжителката,твърдейки,че тя имала нараняване на скулата,а не на клепача.И 3 това не било възможно,тъй като Г. твърди,че една седмица се грижела за дъщеря си,след случилото се.Видно от видеоматериала липсвал какъвто и да е физически контакт между подс.И. и тъжителката.Напротив тъжителката е тази,която била използвала вербална агресия спрямо подс.И.,което се доказва от влязлата в сила присъда на Варненски РС,с която тъжителката е била призната за виновна.

Следвало на горните основания да се отхвърли и гражданския иск изцяло.

В условията на евентуалност,адв.А. моли съда да приложи чл.78а от НК,а относно гражданския иск прави възражение за прекомерност. Моли да се присъдят вна подсъдимия разноските по делото.

Преди насроченото по делото първо открито съдебно заседание е подаден писмен отговор срещу тъжбата в приблизително горния смисъл.

След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът от фактическа и правна страна приема за установено следното:

Настоящата тъжба е подадена в съда на 17.04.2025г.за деяние /според тъжбата/извършено на 05.10.2023г.или след повече от година и половина.

Подс.старшина втора степен А. Й. И., служи в Българската армия от 2010г. От 01.10.2022г. заема длъжността „***** във в.ф. *****-В.. По време на службата си се проява като изпълнителен и дисциплиниран военнослужещ.Изпълнява поставените му задачи в пълен обем.Оказва помощ на колегите си.Познава добре работната среда и изпълнява допълнителни служебни задължения.Има богат практически опит.Запазва самообладание.Не е наказван.Горното се установява от приложените в прокурорската преписка копия на договор за военна служба от 26.05.2010г.,длъжностна и служебноличностна характеристики.

В съдебно заседание от 19.11.2025г. тъжителката Д. бе поканена да даде разяснения по тъжбата и даде следните такива /извлечение от съдебния протокол/:

ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ Д.: Тъжбата е написана в сбит вариант,мога да опиша цялата ситуация, както и предхождащата случка.

Въпрос на съда: Кой присъства при възникването на скандала, на площадката пред апартамента на подсъдимия?

ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ Д.: Бяхме само аз и А.. Аз слязох първа от асансьора, а той дойде откъм стълбите.

Въпрос на съда: В тъжбата сте посочила, че е възникнал скандал. В какво се изразяваше този скандал, какви бяха изразните средства и поведението на подсъдимия?

ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ Д.: Преди въпросната случка го видях, че кучето му се изходи, предложих му торбичка, за да си почисти, а той ми каза да изям 4 изпражненията.Когато той дойде откъм стълбите каза: „Какво правиш бе, какво правиш бе?“ и после ме нападна. Преди това не е имало словесен спор.

Въпрос на съда: В жалбата пише: „Вместо да си вземе бележка и да се засрами, той изкрещя, блъсна ме с удар в главата, прегази кучето ми, …..“ Въпрос на съда:Обяснете това действие – „блъсна ме с удар в главата“.

ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ Д.: Той дойде в гръб, защото позицията,в която аз слизам от асансьора и позицията, от която той идва откъм стълбището, се пада не точно в гръб, а странично. Аз не бях подготвена за тази ситуация. Веднъж ме блъсна. Не мога да обясня точно тези думи.

Въпрос на съда: Другото: „Прегази кучето ми….“, какво значи това?

ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ Д.: Кучето ми беше вързано на повод към мен, на кръста ми. Кучето ми е порода Кане Корсо, но не прилича на него, по-скоро прилича на породата„Боксер“, женско е около 35 кг. Кучето беше в непосредствена близост до мен. Дойде от към стълбите, блъсна ме един път и после втори път ме блъсна във врата на отсрещния апартамент.В главата ме удари, държейки ме с едната ръка и ме удари с другата ръка.

Въпрос на съда: „После ми натисна главата във вратата“ какво стана после?

ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ Д.: Като ме натисна взе пликчето и го напъха в устата ми, доколкото можеше.