Определение № 421 от 14.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 421 гр. Пловдив, 14.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500401 по описа за 2025 година Против определение рег. № 235/07.01.2025г. постановено по гр. д. № 8642/23г. по описа на Пловдивския районен съд, ХV-ти гр. с., с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната молба от 4.12.2024г. от ищеца, чрез своя процесуален представител адв.

М., за изменение на постановеното по делото Решение № 4329/4.11.2024г. на основание чл.248 ГПК в частта му за разноските.

Частният жалбоподател Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004 моли съда да отмени определението на районния съд, по съображения, изложени в жалбата и постанови съдебен акт, с който се присъди ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение.

Предвид доказателствата съдът намери следното:

Налице е актуална съдебна практика – Опр. № 917/02.05.2023г. по гр. д. № 1323/23 на ВКС, ІV г. о., според която съдът не е нито данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗЗДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт.

Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС, нито ЗАдв. въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност.

Не следва нещо различно от разпоредбата на §2а от ДР на НМРАВ.

Разпоредбата няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал.1 от ЗАдв. Тя урежда начисляването на ДДС върху 1 възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова съдържание разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения.

Като е достигнал да същия краен правен извод и е отказал да начисли ДДС върху адвокатското възнаграждение, районният съд е постановил правилно определение, поради което частната жалба против него е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 5378/11.02.2025г. по регистратурата на Пловдивския окръжен съд, подадена от ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, с адрес на упражняване на дейността гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет.5, оф.

5.3 против определение рег. № 235/07.01.2025г. постановено по гр. д. № 8642/23г. по описа на Пловдивския районен съд, ХV- т и гр. с., с което се оставя без уважение депозираната молба от 4.12.2024г. от ищеца, чрез своя процесуален представител адв.

М., за изменение на постановеното по делото Решение № 4329/4.11.2024г. на основание чл.248 ГПК в частта му за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2