Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 11.07.2022, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно гражданско дело 157/2022
Вид
Решение № 77
Подписан
11.07.2022
Състав
Пламен Неделчев Димитров, Добринка Савова Стоева, Теодора Василева Василева

Цитирани разпоредби

  • чл. 542 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 542, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 14 · Закон за лицата и семейството
  • чл. 14, ал.2 · Закон за лицата и семейството

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Силистра, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Д.

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20223400500157 по описа за 2022 година

Производство по чл. чл. 542 и сл. ГПК, във вр. с чл. 14, ал.2 ЗЛС.

С решение № 12/14.01.22г., постановено по гр.д. № 68/2021 г. по описа на ТРС, съдът е отхвърлил като неоснователна молбата на М. К. Г. за установяване на факта, че е настъпила смъртта на Д. К. Г. бивш жител на с.

Малък Преславец, общ. Главиница, дъщеря на К.Д. Г., с ЕГН..........

Недоволна от постановеното решение, е останала П. К. И., която чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно, поради което моли съда да го отмени и постанови друго, с което да се уважи молбата за установяване факта на смъртта на сестра й Д. К. Г..

Заинтересованата страна Община Главиница не депозира становище по жалбата.

Заинтересованите страни Л. Д. К., Т. Н. Д., Я.М. Н., Н. М. Д., С. М. С., Г. М. Г., както и контролиращата страна ОП - Силистра, също не вземат становище по жалбата.

СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Пред СРС молителката М. К. Г. е подала молба по чл. 542, ал. 1 от ГПК 1 за установяване на факт с правно значение, а именно настъпване на смъртта на Д. К. Г.

Видно от представеното пред районния съд личен регистрационен картон и удостоверение за наследници, молителката М. К. е дъщеря на К. Д.

Г., който е починал на 26.12.1988 г. и е оставил следните наследници: дъщери П. К. И. и М. К. Г., а също и син Д. К. Д., починал през 2003 г. и оставил като наследници Л. Д. К. и М. Д. Д., починал през 2010 г. и оставил като наследници Т. Н. Д., Я.М. Н., Н. М. Д. . Като наследници на К. Г. и негови деца са вписани и П., Д. и М., всички те записани в ЛРК само с лично име, срещу което е посочено „починал” .

Пред РС е представено писмо от Кметство Малък Преславец /стр.33 от делото на ТРС/, съгласно което в регистрите на населението няма данни за лицето, а в регистрите за раждане и смърт на селото не са съставяни актове за раждане и смърт на лицето, а след обявено съобщение за събиране на сведения в кметството относно лицето Д. К. Г. в едномесечен срок такива не са постъпили.

В с.з. на 23.09.2021г. пред районния съд са разпитани св. Г. Р.и И. И., първата от които близка на семейството на молителката, а вторият - внук на наследодателя К. Г., като и двамата заявяват, че добре познават роднинския кръг на наследниците му, но не са чували децата П., Д. и Ма. Свидетелката Р. споделя, че ие разбрала за тях по повод на делото, а св. И.изобщо не е чувал за тях. Единствено молителката в молбата си е заявила, че била чувала от майка си, че имала три починали деца – син П. и дъщери М.и Д., които са починали като новородени.

Съдът, съобразявайки тези данни, счита че е невъзможно да се установи не само категорично, но и приблизително датата на смъртта на лицето Д.. Нещо повече, дори няма данни че е родена, както и няма доказателства, че е починала. В тази хипотеза би следвало да се приеме, че направените отбелязвания в регистрационния картон са невалидни, тъй като не съдържат изискуемите по чл. 1, ал1 и чл. 2 ЗГР данни. Няма твърдения, а и доказателства, че това лице има собствен акт за гражданско състояние.

Производството по чл. 14 ЗЛС е неприложимо в тази хипотеза, поради което и правилно РС е отхвърлил молбата.

Ето защо обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Водим от горното, СОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/14.01.22г., постановено по гр.д. № 68/2021 г. по описа на ТРС.

2

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3