Решение № 441 от 19.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Благоевград, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20231200500520 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 317 от ГПК. Депозирана е въззивна жалба от Р. И. Т., ЕГН **********, чраз адв. В. Г., против Решение № 16 от 24.01.2023 г., постановено по гр. дело № 144/2022 г., по описа на Районен съд – Разлог. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с материалните правни норми и изводите на съда не кореспондират със събраните доказателства в частта относно предоставянето на родителските права на основание чл.59, ал.2 от СК и чл. 322, ал. 2 от ГПК и последствията свързани с това, а именно, постановения режим на лични контакти с децата, тяхното местоживеене и присъдената издръжка. Посочва се, че е налице спор за упражняването на родителските права и съдът следва да установи при цялостно и пълно изследване социалното обкръжение на родителите поотделно и ако някой е заживял с друг партньор, да положи усилия да изследва и тази нова връзка , с оглед на бъдещата среда, в която евентуално биха живели децата, както и да се отчете фактът, децата оставяйки при единия родител, от него лично ли се отглеждат или от близките му. Счита, че съдът не е отчел събраните гласни доказателства в посока, че бащата възпрепятства по всякакъв начин свободните срещи на майката с децата, под претекст, че много му липсвали или след изиграни сцени на улицата, когато същия се разстройва пред съседите видимо и плаче пред децата, за да изпитват те неудобство, че искат срещи с майка си. Намира обстоятелството, че са започнал началното си образование в гр.Добринище не е основателно, за да послужи за 1 крайният извод на съда, че те следва да продължат да бъдат в тази «трайно установена среда» в града. Счита, че не са отчетени промените в ход на делото, а се наблегнало на тежестта на разпита на детето Ц. в съдебна зала, където тя под влияние на авторитета на психолога и съдията е избрала да каже не това, което й е на душата, а това, което ще я накара да бъде спокойна пред баща си. Отправено е искане към съда да се постанови решение, с което да се отмени решението на PC Разлог по гр.д. 144/22 в обжалваната част и да се постанови ново такова, с което да се предостави упражняването на родителските права за малолетните деца Ц. А. Т. с ЕГН ********** и А. А. Т. с ЕГН ********** на тяхната майката Р. И. Т. с ЕГН ********** , като бащата ще има право да ги взима в дома му от дома на майката от петък до неделя с преспиване при него, като майката ще ги взима в неделята на съответната седмица, първа или трета, или втора или четвърта от месеца.

Режимът на лятната ваканция да остане такъв, както са го уговорили по взаимно съгласие при определяне на привременните мерки или в хода на процеса ще бъде детайлизиран.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата- А. Ц. Т., ЕГН ********** от гр. Д., ул. ** № *, чрез адв. Г. К., с която се оспорва изцяло подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и съдът да остави в сила атакуваното решение на БРС, поради следното съображения: Счита, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като оплакването на въззивницата Р. Т., че решението е постановено в нарушение на материалния закон е неоснователно. Твърди се, че при първоинстанционното разглеждане на делото са събрани многобройни доказателства, както относно социалното обкръжение, така и относно членовете на разширеното семейство, на всеки от родителите, а по отношение на майката и относно мъжа, с който тя живее на семейни начала след напускането на семейния дом. Посочва се, че по делото е изслушана съдебно-психологическа експертиза, приета в съдебното заседание от 18.11.2022 г., която по искане на ответника, наред с другите задачи, е отговорила и на въпроса какво е отношението и емоционалната привързаност на всяко от децата към всеки от родителите и съжителстващите с тях лица. Сочи, че в социалния доклад, изготвен от ДСП - Разлог (по местоживеене на бащата и децата), приет в съдебното заседание от 28.07.2022 г., въпросът за контактите на децата с близкия роднински и приятелски кръг, също е проучван и отразен.

Твърди се, че посочените по-горе доказателства са обсъдени от първоинстанционния съд и именно на тях е изградена и релевантната фактическа обстановка в мотивите на обжалваното решение. Счита, че постановеният съдебен акт не се отклонява, а е изцяло в съответствие с практиката, обективирана в решение № 244/23.10.2018 г. по гр. дело № 1434/2018 г. на ВКС, IV ГО, цитирано във въззивната жалба. Отправено е искане до съда да се постановите решение, с което да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и д а се потвърди Решение № 16/24.01.2023 г. по гр. дело № 144/2022 г. по описа на Районен съд Разлог, в частта, c която упражняването на родителските права е възложено на бащата А. Т., местоживеенето на децата е определено при бащата и е определен режим на лични контакти на децата с майката, а в частта за издръжката - да се уважи подадената насрещна въззивна 2 жалба. От страна на А. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. ** № *, чрез адв. Г. К. е подадена насрещна въззивна жалба срещу Решение № 16 от 24.01.2023 г., постановено по гр.дело № 144/2022 г., по описа на РС – Разлог само в частта, с която майката Р. И. Т. е осъдена да заплаща на всяко от родените от брака деца Цв. А. Т. и А. А. Т., месечна издръжка в размер на 190.00 лева, считано от датата на иницииране на производството (10.02.2022 г.) до настъпване на законни основания за нейното изменение или отмяна.

Посочено е, че размерът на издръжката за двете деца Цв. и А., определена от първоинстанционния съд - 190.00 лева, е под законоустановения минимален размер по чл.

142, ал. 2 СК, а именно - 1/4 от минималната работна заплата в страната. Сочи се, че при първоначалното предявяване на насрещните претенции, всяка от страните е заявила, че претендира издръжка за всяко от децата в размер на 180.00 лева. Към момента на предявяване на тези претенции действат ПМС № 331/26.11.2020 г. и ПМС № 37/24.03.2022 г., според които размерът на минималната работна заплата е съответно 650.00 лева за периода от 01.01.2021 г. до 31.03.2022 г. и 710.00 лева за периода от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г. Предвид на това минималният размер на издръжката по чл. 142, ал. 2 СК, е съответно 162.50 лева за първия период и 177.50 лева за втория период. Посочва се, че след приключване на устните състезания по делото (18.11.2022 г.), но преди постановяване на първоинстанционното решение (24.01.2023 г.), е прието ПМС № 497/29.12.2022 г., с което размерът на минималната работна заплата, считано от 01.01.2023 г., е увеличен на 780.00 лева, съответно минималният размер на издръжката по чл. 142, ал. 2 СК, вече е в размер на 195.00 лева. Поради това счита, че при определянето на размера на издръжката на всяко от децата първоинстанционният съд е следвало да съобрази настъпилото увеличаване на минималната работна заплата и да определи издръжка в размер на поне 200 лева. Оправено е искане до съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 16/24.01.2023 г. по гр. дело № 144/2022 г. по описа на Районен съд - Разлог в частта, с която майката Р. И. Т. е осъдена да заплаща на детето Ц. А. Т. издръжка в размер на 190.00 лева и да заплаща на детето А. А. Т. издръжка в размер на 190.00 лева, и да бъде осъдена Р. И. Т. да заплаща на всяко от двете деца Цветелина Александрова Т. и А. Александров Т. месечна издръжка в размер на 200.00 лева.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция към доказателствата по делото са приобщени социалните доклади изготвени от ДСП – Лозенец и и ДСП – Разлог. Изслуша се детето Ц. Т.. Разпитан е свидетелят А. Т., който заявява: А. ми е син, ние живеем в едно жилище, като съпругата и аз сме на първия етаж, а той е с децата на втория. От доста години имаме общ малък семеен бизнес, който се състои като отдаваме няколко къщи и ги поддържаме, а лятно време имаме заведение за бързо хранене, където работим. Аз и съпругата сме пенсионери, зимно време ходим по хотелите. Грижата на А. е изцяло за децата, той се занимава с тях – сутрин стане рано, направи им закуска, събужда ги. Те си знаят най-добре как са стояли нещата преди да се разделят, ние сме гледали да им помагаме с каквото можем. Както казах, А. сутрин става по[1]рано, разбужда ги, прави им закуска, оправя ги за училище и ги предвижва с колата до местното училище. Към обяд А. излиза пръв към 12:00 часа, отива, взима го него, баба им е направила обяд, обядват, той се е 3 записал на ски училище в Банско, качват ски оборудването и отиват на центъра, където ги чака треньорът, който с малко бусче ги качва и отиват по ски пистите. Така протича животът на А., ежедневието. Следобед отива към 4:30 часа и си го взима от центъра, прибира го вкъщи, ако трябва се преоблича и започва да се подготвя за другия ден, уроците си. Когато нещо има нужда, баща му му помага в решаване на нещата. Той си подготви уроците, обади се на приятели, разбират се, поиграят си или пък често ги виждам с баща му – обича да конструира дронове, самолетчета нещо правят двамата, разбират се много добре. Той е горд много, че скоро си купи с негови средства микроскоп, а баща му за Нова година му подари и телескоп, който сложи на терасата и гледа звездите, вика: „дядо, някога ще те водя на Луната“, викам му: „нека да сме живи и здрави“. Много умно дете е, помни, отива в книжарниците, купува си книжки, чете. Така му минава на него ежедневието. Цветелина – нея по-късно от училище я взима – към 2 без нещо, обядва, тя се е записала пък на волейбол в Разлог и през ден трябва да се придвижи до Разлог и обратно, прибере се, и тя си подготвя уроците, каквото има за другия ден. Често я виждам също с баща й, помага й, което има резултат после. Звънят си с приятелки, сега е лесно с тия телефони, виждат се, разкарат се и така мине денят. Събота и неделя, когато са свободни, аз ги кача с колата и отиваме на Бъндеришка поляна да карат тримата долу ски, пак се върна обратно с колата и ги чакам в началото на Банско, или пък отидат до Разлог да пазаруват. Тримата общуват и се разбират много добре, за което аз се много радвам, а ние с баба им с каквото можем им помагаме.

Неделно време А. ходи на логопед, баща му го води в Добринище, а когато пък е свободен аз го водя в неделно време на Банята – имаме си хубава минерална вода, там поплуваме.

Така минава ежедневието през седмицата. Другата седмица е същото. Идва петък, те са се разбрали двамата по кое време трябва да се сменят. Срещите с майката се спазват стриктно.

Те си звънят двамата – тя дойде към 4:30 часа с приятели, вземат ги децата и тръгват за София, утрото пътуват за Варна, в неделя сутринта се връщат обратно от Варна в София. Аз понеже ги питам децата, те споделят с мен, първо им беше интересно, след това вече им е скучно, изморително е, понеже пътят е много дълъг. Някой път си дойдат и болни, изморени.

Не знам защо е това пътуване толкова често. Децата пътуват и до София, и до Варна, защото приятелят й има апартамент в София, ходят и преспиват в София, утре сутринта от София на Варна, вечерта преписват във Варна, неделя тръгват Варна-София, София[1]Добринище, като към 2:00-3:00 часа се прибират в Добринище.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно. Актът е мотивиран.

Детайлно са обсъдени всички доказателства. Анализът им е правилен. Окръжният съд възприема констатациите и изводите, направени от първата инстанция, и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

При така установеното по делото от фактическа страна, настоящият въззивен състав намира следното:

Разпечатката съдържа 23 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce9cfb83-833c-4c60-a616-7a3442811771