Решение № 340 от 02.08.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Сливен, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно наказателно дело № 20212230201435 по описа за 2021 година Производството е по повод жалба срещу електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4880587 на ОДМВР гр. Сливен, с който жалбоподателя Г. ИЛ. ИЛ. за нарушение на 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП е санкциониран с глоба в размер на 400.00 лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа жалбата, моли електронният фиш да бъде отменен.

Административнонаказващият орган, редовно призован не се представлява в с.з. Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка: На 30.04.2021 г. в 14.01 ч. жалбоподателят И. управлявал лек автомобил "Ауди А4" с рег. № СВ 1187 РР, по главен път I-6 км.363+500, в област Сливен. Собственик на автомобила била фирма „ФЕХУ ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ЕООД, чийто представител бил И.. Посредством автоматизирано техническо средство "TFR1 - М 584 било установено, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил се движел със скорост от 101 км/ч., при максимално разрешена 60 км/ч. Движението на автомобила било заснето. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 4880587, в който било отразено, че за констатираното 1 нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Петкова, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400,00 лева. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е основателна. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта при управление на МПС с императивно определени норми, очертани за конкретно място на движение за различните пътни превозни средства. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП от своя страна посочва, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Видно от описанието на нарушението в издадения ел.фиш липсва посочване, че на мястото на извършването - главен път I-6 км.363+500 е имало поставен пътен знак, забраняващ движението със скорост по-висока от означената, както и каква е била максимално разрешената за движение скорост. Остава неясно как е установено от административнонаказващия орган, че разрешената стойност на скоростта е именно 60 км/ч, за да бъде санкциониран жалбоподателят за нейното превишаване и защо след като не е посочено, че на мястото на извършване на нарушението има въведено ограничение на скоростта с пътен знак, то жалбоподателят е санкциониран именно за такова нарушение – чл.

21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Недопустимо е, тъй като съществено нарушава правото на защита на санкционирания, този извод – за наличието на пътен знак, неговия вид и ограничениято, които той налага, да бъде извеждан от приложените едва в хода на съдебното следствие писмени доказателства – протокол за използване на АТСС. Съдът намира, че обжалваният електронен фиш не съдържа основен елемент от описанието на нарушението, а именно липсва посочване, че на мястото на извършване на нарушението има поставен пътен знак за ограничение на скоростта, както и каква е максимално разрешената съобразно него скорост, което от една страна не позволява на съда да осъществи контрол върху посочената като нарушена правна норма и съответстващата й санкционна такава, а от друга не позволява на 2 жалбопадателя адекватно да организира защитата си. Предвид посоченото съдът прие, че атакуваният ел.фиш е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. Процесуалните представители на жалбоподателя са претендирали заплащане на разноски – адвокатско възнаграждение. В приложения по делото договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че правна защита и съдействие адвокатът извършва на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, какъвто е настоящия случай предвид изхода на спора – отмяна на атакуваното наказателно постановление, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. Доколкото относно разноските в този вид производства се прилагат разпоредбите на ГПК, а съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК се заплаща възнаграждение за един адвокат, то съдът намира, че въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на адв. М.Я. и адв. В.Б., на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т.2, вр. чл. 18, ал.

2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сума общо в размер на 300 лева, което е следващото се минимално възнаграждение за един адвокат.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К 4880587 на ОДМВР гр. Сливен, с който жалбоподателя Г. ИЛ. ИЛ. ЕГН **********, като представител на „ФЕХУ ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ЕООД за нарушение на 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП е санкциониран с глоба в размер на 400.00 лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА ОДМВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.И. Я. от АК Пазарджик, с личен номер в ЕРБА 1600039044 и на адв. В. Г. Б. от АК София с личен номер в ЕРБА ********** сумата от общо 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие пред РС Сливен.

3

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4