Решение № 138 от 30.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20263001000136 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от името на К. А. Р. срещу решение № 20/20.02.2026 г., постановено по гр. д. № 376/2024г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което съдът е отхвърлил предявените от него искове срещу „ЗД "БУЛ ИНС“ АД за присъждане на следните суми: 76 693,78 евро /равняващи се на претендираните 150 000 лв./, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 17.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция – 22.05.2024г., до окончателното изплащане, както и 4 147,08 евро /равняващи се на претендираните 8 111 лв./, представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2024г. до окончателното изплащане.

Въззивникът излага оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Позовава се на непълнота на доказателствата поради недопускане на поисканата от него повторна комплексна съдебно-автотехническа и токсикологична експертиза (КСАТТЕ) и разпит на релевантен за спорните по делото въпроси свидетел.

Според жалбоподателя по делото са останали неизследвани съществени въпроси (предотвратимост на инцидента, видимост, сигнализация, влияние на алкохола и реалистичност на приетия модел за движение на пешеходеца), 1 относими към приложението на императивна правна норма. Сочи, че искането за повторна съдебна експертиза е отправил своевременно, в т.ч. повторно след възобновяване на делото, с оглед настъпилите нови обстоятелства и приобщени материали от прокурорска преписка, но в нарушение нормите на чл. 195, ал. 1 и чл. 201 ГПК проверка на изводите на експерта не е допусната.

Освен това съдът е възприел безкритично фактически констатации въз основа на данни за възприятия на очевидци, посочени в материали от досъдебно производство, без да е извършен непосредствен съдебен разпит на тези свидетели, а това според посочената от жалбоподателя практиката на ВКС нарушава принципа на събиране и проверка на свидетелските показания пред съда по реда на ГПК. Затова счита, че изводите за светофарния сигнал и хронологията на уредбата на преминаване през кръстовището не са обосновани по законосъобразен ред и неправилно е била отказано попълването на доказателствата по делото със справка за методиката на смяна на светлинния сигнал на светофарната уредба. Съответно и заключението е било изготвено при неточно обследвана от експерта (адресна) локация на местопроизшествието и без обективна обосновка на светофарния сигнал и геометрията на кръстовището.

На второ място са изложени оплаквания за неправилно приложение нормата на чл. 300 ГПК предвид липсата на данни за изпълнение императивната хипотеза за влязла в сила присъда във връзка с процесното ПТП.

На трето място се излагат оплакванията касателно необосноваността на решението и незадълбочен анализ на доказателствения материал, респ. непълнота на фактическите изводи за предотвратимост на процесното застрахователно събитие и “съобразена скорост”. Сочи се, че възприетите изводи на експерта не са убедително обосновани относно игнорирането на нуждата от избор на „съобразена скорост“ при зелена светлина на светофарната уредба, регулираща процесния участък към съответния момент, което според въззивника противоречи на правило на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Оспорват се и изводите за липса на техническа възможност на водача да предотврати произшествието при недоизяснени въпроси относно видимостта, момента на забелязване, реакционното време, възможност за намаляване/спиране при по-ниска скорост и алтернативи (вкл. маневра), като именно тези недостатъци на експертизата са налагали повторното заключение, недопуснато от съда.

Отделно са изложени и доводи по неправилно разпределена доказателствена тежест, възложена на ищеца въз основа на резултат от приключено наказателно разследване и игнорирани разпоредби на чл. 20, ал. 2 и чл. 116 ЗДвП, задължаващи водачите при движение по пътищата (управление на МПС) да се съобразят с конкретните условия на видимост и интензивност с цел преустановяване движението на МПС при предвидимо препятствие, както и за проява на внимателност и предпазливост към пешеходците. Позовава се на експертното заключение в съобразителната му 2 част.

Макар, че в обжалвания акт не е определяно обезщетение, във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, доколкото според въззивника отхвърлянето на иска приравнявало остойностяването на вредите на правно незначима стойност, което противоречи на задължителната съдебна практика и указанията дадени с ППВС №4/1968 г. относно критерия „справедливост“ при обезщетяване на причинени неимуществени вреди.

Предвид изложените оплаквания за допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото, отразили се на извода за неоснователност на исковата претенция, въззивникът е поискал назначаване на повторна комплексна автотехническа и токсикологична експертиза, разпит на свидетеля И. Н. Н. в качеството му на непосредствен очевидец на произшествието, както и изискване на техническа документация за светофарната уредба на кръстовището на бул. „Велико Търново и ул. „Н. Й.

Вапцаров“. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което исковите претенции бъдат уважени изцяло.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Основното съображение е, че след като по делото не е установено виновно и противоправно поведение на застрахования водач, за застрахователя не възниква и задължение за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, независимо че е налице вредоносен резултат за ищеца в резултат на произшествието.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива прие за установено следното :

Предявените искове са с правно основание чл.432 от КЗ.

Ищецът К. А. Р. претендира от ЗД „Бул Инс“ АД, заплащане на от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и сумата от 8 111 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП от 17.04.2024 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 22.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 17.04.2024г. около 20:57ч. в гр. Силистра, на кръстовището на бул. „Велико Търново“ и ул.

„Никола Й. Вапцаров“, при което л.а. марка „БМВ“, модел „728ИА“, с peг. № *****, управляван от Г.Р.И. блъска на пешеходна пътека при зелен за движението си светофар ищеца К. А. Р., който по спешност бил откаран от екип на ЦСМП в „МБАЛ - Силистра“ АД, в отделението по анестезиология и 3 интензивно лечение, в тежко общо състояние, в кома, на антитравматична носилка и с поставена шийна яка. След направените изследвания му е поставена окончателна диагноза Травматичен шок, както и Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма; Открита рана по окосмената част от главата; Множествени повърхностни травми на главата; Други травми на белия дроб; Счупване на гръбначен прешлен, закрито; Счупване на сакрума, закрито; Счупване на илиачната кост, закрито; Счупване на пубиса (срамна кост), закрито. Установени са още общомозъчен оток, плеврален излив в дясно, фрактура на тялото (средна-задна трета) на ТН6, наличие на въздушни колекции в спиналния канал на нивото на ТН5-ТН7., намалена вентилация и наличие на интерстициални инфилтрати, въздушни колекции около крачетата на диафрагмата пред абдоминалната аорта, както и съмнение за руптура в областта на диафрагмалните крачета. Черният дроб на ищеца бил стеатозен с хомогенна структура. а в надбъбречната зона се установила мекотъканна лезия с размери 19/18 мм. На 27.04.2024г. ищецът бил опериран и претърпял Стабилизация ТН4-5-8-9 и Вертебропластика ТН6.

За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 6701- 18.04.24г. по описа на ОД на МВР - Силистра и било образувано ДП № 1886 ЗМ 167/2024г. по описа РУ- Силистра, което е завършило с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.05.2025г. поради липса на причинно следствена връзка между действията на водача на лекия автомобил, чието поведение не е било противоправно и виновно и настъпилите телесни увреждания на пострадалия К. Р..

Основният според между страните въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, касае наличието на основание за ангажиране отговорността на застрахователя за обезвреда на претърпените от ищеца вреди. В тази връзка съдът съобрази следното :

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, която е функционално обвързана с тази на прекият извършител на противоправното и виновно увреждане, следва в производството да се установи и докаже, че водачът на застрахования при ответника автомобил е причинил виновно и противоправно вредите, за които пострадалото лице търси обезщетение.

От събрания по делото доказателствен материал и най-вече от заключението на КСАТЕ се установи, че произшествието е настъпило в населено място в района на кръстовище, образувано от бул. ’’Велико Търново” и ул.’’Никола Вапцаров" на гр.Силистра по суха асфалтова настилка, нощно време при движение на фарове. Пътното платно на бул."Велико Търново" е двупосочно с по две ленти за движение в едната посока, като преди и след кръстовището има наличие на затревена разделителна ивица. Движението през кръстовището е регулирано със светофарна уредба, хоризонтална и вертикална маркировка. Преди и след кръстовището по бул. "Велико Търново“ и по ул.”Н. Й.Вапцаров" има ясно видими пешеходни пътеки. При преминаване по пешеходните пътеки има наличие на проход в разделителната 4 тревна ивица по бул. “Велико Търново" и по ул."Н.Й.Вапцаров". От двете страни на пътните платна на бул.’’Велико Търново" и на ул. ”П.Й. Вапцаров" преди и след кръстовището има тротоари. Към момента на настъпване на произшествието светофарната уредба е работела в нормален режим. Лекият автомобил се е движил по бул.”Велико Търново" в посока от изток на запад, като при приближаване на кръстовището се е пристроил в средната лента за движение, която е и лентата за движение направо. Към този момент в лентата за завиване наляво се е движел друг лек автомобил “Шкода Октавия”.

Пешеходецът започнал пресичане на пътното платно на бул. "Велико Търново” от юг на север при червена за него светлина на светофарната уредба тичешком, с установено в последствие наличие на 1,41 /о/о алкохол в кръвта, облечен с тъмни дрехи и с радиоприемник под мишницата си. След удара тичещият пешеходец бил качен на предния капак на автомобила, който след задействана спирачна система изминал около 19 + 20 м спрял окончателно, ориентиран с предната си част в по сока запад и на около 7 - 7,5 м преди западната пешеходна пътека на кръстовището. Пострадалият пешеходец изпаднал от капака на автомобила и бил откаран в ЦСМП-Силистра.

Скоростта на движение на лекия автомобил към момента на настъпване на ПТП е била около 27 - 29 км/ч, а тази на пешеходеца при пресичането му на пътното платно при наличието на червена за него светлина на светофарната уредба е била 2,93 м/сек. (10,55 км/ч). Водачът е имал видимост към пешеходеца като при нощно време, движение на къси светлини и наличие на светеща зелена светлина на светофарната уредба за себе си. Според в.лице при тази скорост и установената дължина на опасната зона за спиране водачът не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара чрез спиране на автомобила, тъй като общото време за реакция е по- голямо от времето на виждане на пешеходеца. Ударът не би могъл да бъде избегнат и при извършването на маневра заобикаляне, тъй като от лявата страна на лекия автомобил е имало друг автомобил, който е бил в лявата лента за завиване наляво. Според експерта пострадалият пешеходец е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието при положение, че е изчакал светването на зелен за него сигнал на светофара и тогава да предприеме пресичане на пътното платно. Ето защо причината за настъпилото произшествие са действията на пострадалия - внезапното му навлизане в кръстовището, при наличието на червен за него сигнал на светофара и с неразрешена от закона концентрация на алкохол в кръвта.