Решение № 1907 от 23.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1907 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330115060 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба „Европа – транс 2001“ ЕООД, ЕИК 104545230, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Мария Габровска“ № 4, вх. Г, ет.

2, ап. 14 против „Адонай лоджистик“ ООД, ЕИК 160069144, със седалище и адрес на управление: с. Бенковски, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „1-ва“ № 29Д, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „ЕВРОПА-ТРАНС 2001“ ЕООД - град Велико Търново моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати дължимите суми по подробно посочените в исковата молба фактури в общ размер на 25 685, 70 лева без ДДС, заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба съображения. Прави доказателствени искания. Претендира разноски, включително и тези направени в производството по обезпечаване на иска.

С писмен отговор на исковата молба от 30.12.2025 г. ответникът „АДОНАЙ ЛОДЖИСТИК“ ООД - село Бенковски оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора съображения. Прави доказателствени искания. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

По делото са приети като писмени доказателства: Заявка – договор за транспорт № 1

*************** г., международна товарителница ЧМР от **************г., фактура № ***************** г. за извършен транспорт по ******************** за сумата от 5280,74 лв. и извадка от ел. кореспонденция между страните, по повод издадената фактура; Заявка – договор за транспорт № ********************* г., международна товарителница ЧМР от ************** г., фактура № ************* г. за извършен транспорт по ************************ за сумата от 5280,74 лв. и извадка от ел. кореспонденция между страните, по повод издадената фактура; Заявка – договор за транспорт № ***************** г., международна товарителница ЧМР от ******************* г., фактура № ******************* г. за извършен транспорт по ******************** за сумата от 5280,74 лв. и извадка от ел. кореспонденция между страните, по повод издадената фактура; Заявка – договор за транспорт № ********************* г., международна товарителница ЧМР от ************** г., приемо-предавателен протокол № *******************, фактура № ******************* г. за извършен транспорт по ********************* за сумата от 720 лв. и извадка от ел. кореспонденция между страните, по повод издадената фактура; Заявка – договор за транспорт № **************** г., международна товарителница ЧМР от ************г., фактура № ****************** г. за извършен транспорт по ********************** за сумата от 5280,74 лв. и извадка от ел. кореспонденция между страните, по повод издадената фактура; Заявка – договор за транспорт № *********************** г., международна товарителница ЧМР от ****************** г., фактура № ******************* г. за извършен транспорт по ******************** за сумата от 5280,74 лв.; Покана за доброволно плащане и ел. кореспонденция във връзка със същата.

Прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че процесните шест броя данъчни фактури са на обща стойност 27123,70 лева, като са надлежно отразени в дневници и регистри и са осчетоводени по счетоводни сметки при дружеството – ищец. По данни на представител на ответното дружество – С. Х. процесните фактури са заведени в дружеството и има частично плащане по една от тях.

Счетоводни документи за проверка от експертизата не били предоставени. Общият размер на неизплатените от страна на ответника към ищеца по процесните данъчни фактури, след приспадане на частичното плащане от 1438 лв. е в размер на 25685,70 лв.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В настоящия случай, доколкото се касае за автомобилен превоз на товари с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една се е присъединила към Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/, то се прилага Конвенцията.

В конкретния случай, ищецът основава претенциите си спрямо ответника, въз основа 2 на сключени между тях договори за превоз, по силата на които и по възлагане на ответника, ищецът е извършил транспортни услуги, за което са издадени надлежни фактури.

В трайната практика на ВКС, е възприето становището, че договорът за международен автомобилен превоз е неформален, консенсуален договор и за неговото сключване е достатъчно наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Конвенцията, товарителницата удостоверява, до доказване на противно, условията на договора и получаването на стоката от превозвача.

При съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства, безспорно се установи, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по договори за международен автомобилен превоз на стоки, както и че ищецът е изпълнил задълженията си съобразно договореното, като е извършил транспортните услуги с направление:

**************. Този извод се подкрепя от всички, събрани по делото доказателства, които не са оспорени от страните.

Същото се отнася и до договора за транспорт на стоки № *************** г. по ************************ и издадените към него фактура, товарителница и приемопредавателен протокол. Автомобилният превоз е извършен, издадена е фактура на стойност 720 лв. с ДДС, която не е заплатена.

Ето защо и предвид изложеното, съдът приема за доказано, че между страните по делото са сключени договори за международен/вътрешен превоз на стоки, по които ищецът е извършил транспортни услуги в ползва на ответника за периода от ****************** г.

При това положение ответникът като заявител на осъществените от страна на ищеца превози дължи договореното между страните възнаграждение. От заключението на вещото лице се установи, че от общата сума от 27123,70 лева, дължима по процесните фактури, е извършено частично плащане от 1438 лв., като остава дължима сумата от общо 25685,70 лв.

Ответникът не ангажира доказателства за плащане на задълженията си по процесните фактури.

Предвид изложеното, съдът счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на предявените обективно съединени искове, поради което и същите са доказани по основание и размер.

Основателна се явява и претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата от 25685,70 лв., считано от датата на постъпване на исковата молба в съда 15.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, като законна последица от уважаване на иска за главница.

Сумите ще се присъдят в евро, съобразно Закона за въвеждане на еврото в Република България.

В отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване на вземанията по давност. Възражението е своевременно направено, но по съществото си е неоснователно по следните съображения: Спорът е за превозно възнаграждение, поради което срокът на 3 погасителната давност е този по чл. 32, ал. 1, б. „в“ от Конвенцията, а именно от изтичането на тримесечен срок от датата на сключване на превозния договор, като така посоченият ден за начало на давностния срок не се включва в него – чл. 32, ал. 1, изр. последно. Първият договор за превоз между страните е сключен на дата **************г., като срокът за предявяване на иска за възнаграждение започва да тече от **************г. и към **************г. – датата на подаване на исковата молба, правото на иск за претендиране по съдебен ред на възнагражденията не е погасено по давност. Същото се отнася и за останалите процесни договори за превоз, които са с дати от *******г., включително и за този за превоз на стоки в ****************** по направление ********************* /давността за него също е едногодишна от датата на сключване на договора, съгласно разпоредбата на чл. 378 от ТЗ/. Ето защо с оглед изложеното възражението на ответника е неоснователно.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски. Ищецът претендира и е представил доказателства за направени разноски в размер на сумата от 1048,63 лв. /536,16 евро/ – заплатена държавна такса, 200 евро – депозит за вещо лице и 840 евро с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание т. 5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 2780/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в размер на сумата от 40 лв. /20,45 евро/ – държавна такса за образуване на делото.

Неоснователно е искането за присъждане на разноски за образуване на *********************************************** в размер на сумата от 162 лева /82,83 евро/. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Адонай лоджистик“ ООД, ЕИК 160069144, със седалище и адрес на управление: с. Бенковски, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „1-ва“ № 29Д, ДА ЗАПЛАТИ на „Европа – транс 2001“ ЕООД, ЕИК 104545230, със седалище и адрес на управление: гр.

Велико Търново, ул. „Мария Габровска“ № 4, вх. Г, ет. 2, ап. 14, СУМАТА от общо 25685,70 4 лева /13132,89 евро/, представляваща дължимо възнаграждение за извършен международен/вътрешен превоз на товари, възложени от ответника на ищеца, по договори за транспорт от ***************г., ***************г., ***************г., *************г., ****************г. и *************г., във връзка с което са издадени следните фактури: фактура № ***************** г., фактура № ************* г., фактура № ***************** г., фактура № ****************** г., фактура № ****************** г. и фактура № *************************** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2025 г. до окончателното й изплащане, както и СУМАТА от общо 1596,61 евро – разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

5