Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 451 от 18.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 601/2023
Вид
Решение № 451
Подписан
18.12.2023
В сила
18.12.2023
Състав
Венцислав Стоянов Маратилов, Асен Валериев Велев, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Пазарджик, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Д. П. Бозаджиев

Асен В. Велев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20235200500601 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 399/12.06.2023 г., постановено по гр.д. № 20225240101226 по описа за 2022г. на Районен съд - Пещера по предявените от ищеца Д. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „А." №** срещу ответника „Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л. С." * (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от управителя И. Х. искове, като са прогласени за нищожни клаузите на чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 202203250808300005 от 25.03.2022г. сключен между ищеца Д. С.

Ч. и ответника „Н.“ ООД, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП. Със същото решение частично е уважен и предявеният насрещен иск от страна на ответника по първоначалния иск срещу ищеца, като Д. С. Ч. е осъден да заплати на „Н.“ ООД сумата от 600,00 лева, представляваща чиста стойност на кредита, като са отхвърлени исковете за главница до претендирания размер от 848,24 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2023г. до окончателното изплащане, за обезщетение за забава от предявяване на насрещния иск от 09.01.2023 г. до окончателното плащане, за сумата от 4,10 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.09.2022 г. до 30.12.2022 г., за сумата от 72,27 лева възнаградителна лихва, дължима за периода от 26.10.2022 г. до 30.12.2022 г. и за сумата от 0,71 лева - обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, за периода от 27.10.2022 г. до 30.12.2022 г. С решението са присъдени и разноски на страните, като „Н.“ ООД е осъдено да заплати на 1 адвокат М. М. сумата от 989,05 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, а на ищеца Д. С. Ч. сумата от 50,00 лева, като последният е осъден да заплати на „Н.“ ООД сумата от 376,08 лева - разноски по делото.

В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Н.“ ООД в частта, с която са отхвърлени насрещните искови претенции на дружеството за горницата над присъдения размер от 600,00 лева до пълния размер от 848,24 лева и 72,27 лева – падежирала възнаградителна лихва за периода от 26.10.2022г. до 30.12.2022г. Излагат се аргументи за неправилност на първоинстанционното решение в тази част. Неправилно съдът стигнал до извод, че процесният договор за кредит бил недействителен. В тази насока се сочи, че не може да бъде споделен решаващият извод на съда, че ГПР не отговаря на действителния договорен между страните по облигационното правоотношение, тъй като не била включена неустойката по кредита. В тази насока се визира разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК. Обръща се внимание на Директива 2008/48, която се транспонира в българския правен ред посредством ЗПК. Неправилни били изводите на съда, че договорената възнаградителна лихва противоречала на добрите нрави, съответно дори да се приемело, че същата е прекомерна, това не водело до недействителност на целия договор за кредит.

Счита, че неправомерно са смесени хипотезите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК. Сочи, че условията на издължаване били ясно и недвусмислено описани в чл. 3, ал. 1, във връзка с чл.

11, ал. 2 от договора. Погасителният план бил обективиран в посочената разпоредбата и изпълнявал изискването на закона, доколкото съдържал „информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски“. Изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 касаело ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен кредит, при която за него се поражда правото да получи нов погасителен план. Само в този случай планът трябвало да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалвана част, съответно постановяване на ново решение, с което да се уважат насрещните искови претенции. Претендира се присъждане на разноски пред въззивната инстанция. С въззивната жалба не се представят нови доказателства и не се правят нови доказателствени искания пред въззивния съд.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника по насрещния иск, с който изцяло се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Не се представят нови доказателства и не се правят нови доказателствени искания пред въззивния съд. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението в частта, с която са прогласени за нищожни клаузите на чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 202203250808300005 от 25.03.2022г. сключен между ищеца Д. С. Ч. и ответника „Н.“ ООД, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП, както и са 2 отхвърлени насрещните искови претенции на ответника „Н.“ ООД срещу ищеца по главния иск Д. С. Ч. за осъждане на последния да заплати на дружеството обезщетение за забава от предявяване на насрещния иск 09.01.2023 г. до окончателното плащане, за сумата от 4,10 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.09.2022 г. до 30.12.2022 г. и за сумата от 0,71 лева - обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД, за периода от 27.10.2022 г. до 30.12.2022 г., като необжалвано, е влязло в сила.

В открито съдебно заседание страните не се явяват. Представят писмени становища.

Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид доводите, изложени в писмените становища и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Д. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „А." №** срещу ответника „Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л. С." * (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от управителя И. Х.. Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит № 202203250808300005 от 25.03.2022г. (Договора), по силата на който „Н.“ ООД, в качеството си на кредитодател, се задължава да предостави на ищеца Д. Ч., в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 1 500,00 лева. По силата на клаузите от договора размерът на ГПР по предоставения кредит е в размер на 48,77 %, а размерът на ГЛП - 49,39 %, при годишна лихва от 348,00 лева. Излага, че наред с така уговореното, по силата на чл.

4, ал. 3 от Договора кредитополучателят е длъжен да предостави до края на следващия ден от сключване на Договора гаранция по кредита, посочена в общите условия на Договора.

Банковата гаранция или гаранцията, следва да бъде в размер на 1 848,00 лева. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 6 от Договора, в случай че не бъде предоставена гаранцията по кредита, уговорена в чл. 4, ал. 3, то ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 1 200,00 лева. Счита, че посочените клаузи от Договора – на чл. 4, ал. 3 и чл. 6, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, доколкото противоречат на добрите нрави, както и поради това, че са сключени при неспазване разпоредбите на чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1, чл.

33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Излага, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано висока.

Поради това, моли да бъде постановено решение по силата на което да се прогласи нищожността на клаузите на чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от Договора на основание чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави, както и поради това, че са сключени при неспазване на разпоредбите на чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1, чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Н.“ ООД, с който исковите претенции се е оспорват като неоснователни. Сочи, че безспорни между страните са следните факти -сключването на 25.03.2022 г. на договор за потребителски кредит №202203250808300005 между „Н.“ ООД (кредитор) и Д. С. Ч.

3

(кредитополучател), по силата на който на кредитополучателя е отпуснат заем в размер на 1 500,00 лева, при договорен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,77%, обща дължима сума в размер на 1 848,00 лева. Оспорва, че ГЛП по кредита е в размер на 49,39%, като твърди, че същият видно от договора е в размер на 40,39%. Твърди, че оспорените клаузи не са нищожни, поради противоречие с добрите нрави, нито поради противоречие с императивни правни норми, съответно, че не са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Оспорва, че посочените от договора клаузи прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на дружеството по чл. 16 от ЗПК върху потребителя, и че се заобикаля разпоредбата на чл. 19 от ЗПК. Излага съображения, че чл. 9 от ЗЗД определя свобода на договарянето, като счита, че понятието добри нрави предполага известна еквивалетност на насрещните престации и при тяхното несъответствие би могло да се направи извод за нарушение, водещо до нищожнот. Тази неравностойност, следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Сочи, че настоящият случай не бил такъв, доколкото при съпоставка с изискуемото от дружеството обезпечение, се налага обоснован извод, че предвидената неустойка е по-ниска от изискуемата гаранция, поради което липсвала неравностойност, която да съставлява нарушение на добрите нрави. Излага подробни съображения относно това, че уредената в случай на неизпълнение неустойка по договора несъмнено изпълнява присъщите си функции обезпечителна, гаранционна и санкционна и не накърнява добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение №1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Излага съображения, че оспорените клаузи не са неравноправни по смисъла на ЗЗП, доколкото на кредитополучателя е предоставена ясна, разбираема и недвусмислена информация в самия договор по чл. 5, ал. 2 от ЗПК. Твърди, че на потребителя е предоставено правото на избор дали да предостави обезпечение, какъв да е неговият вид, както и в кой момент. Сочи, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция, доколкото ако осигури такава, макар и след срока по чл. 4, ал. 3, неустойката спирала да се начислява. Начисляването на неустойката не било неограничено във времето, поставено било в зависимост от поведението на кредитополучателя, същевременно и размерът й бил ограничен до сумата от 1 200,00 лева, която била предварително известна на кредитополучателя. Счита, че не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 от ЗПК, като излага, че ГПР не включва сумите, дължими от потребителя за неспазване на задълженията му по договора, съответно неустойката не следвало да бъде включвана в размера на ГПР по договора. Счита, че не е налице и заобикаляне на чл. 33 от ЗПК. Поради изложеното счита исковите претенции за неоснователни и моли същите да бъдат охвърлени, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

С подадения писмен отговор ответникът е предявил насрещен иск за осъждане на ищеца Д. С. Ч. да му заплати дължимите суми по процесния договор за кредит, поради неизпълнение, както следва: 415,67 лева - падежирала главница, дължима за периода от 26.09.2022 г. до 26.12.2022 г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху нея за периода от депозиране на насрещния иск в съда - 09.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 4,10 лева - обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху падежиралата главница за периода от 27.09.2022 г. до 30.12.2022 г.; 432,57 лева - предсрочно 4 изискуема главница, дължима за периода от 26.01.2023 г. до 26.03.2023 г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху нея за периода от връчване на насрещния иск на ответната страна до окончателното изплащане на вземането; 72,27 лева падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 26.10.2022 г. до 30.12.2022 г.;