Решение № 4759 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4759 гр. *****, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110153215 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба от ищеца „Д. - О. З.“ ЕАД срещу „З. Д. Е.“ АД, с която се иска осъждане ответника на основание чл. 411 КЗ да заплати сумата от 2250,81 лв., представляваща невъзстановено изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил Волво ХС40 с д.к. № ********, собственост на Е. В. К..

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, с който признава предявения иск.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.

С оглед изричното признание на иска от страна на ответника, по делото не се спори по основанието и размера на предявения иск.

Процесуалният представител на ищеца е направил нарочно искане съдът да се произнесе при условията на чл. 237, ал.1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за 1 произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С оглед събраните по делото доказателства, исковете се явяват основателни, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага други мотиви.

Относно валутата, в която следва да бъдат присъдени сумите:

Считано от 1.01.2026 г. официалната валута на Република България е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). Съдът намира, че с оглед принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 ЗВЕРБ), следва служебно да извърши превалутиране на предявената претенция в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, като присъди претендираните суми в евро, а с цел яснота посочи и левовата равностойност в диспозитива на решението.

По разноските:

Ищецът претендира разноски в размер от 615,05 лв. (314,47 евро) – държавна такса в размер от 90,05 лева и адвокатско възнаграждение в размер от 525 лева. Представен е списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за заплащане на разноските.

Ответникът прави искане за намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Уредените в тази наредба възнаграждения не обвързват съда при направено възражение за прекомерност (вж. решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22), но в случая следва да се съобрази, че ответникът прави искане за намаляване на възнаграждението именно до този размер. Доколкото уговореното възнаграждение по делото е в минималния размер по посочената наредба, възражението за прекомерност е неоснователно. На ищеца следва да се присъдят направените разноски.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ „З. Д. Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „**********“ № 43, да заплати на „Д. - О. З.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „******“ № 89Б, сумата от 1150,82 евро (с левова равностойност 2250,81 лева), представляваща невъзстановено изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил Волво ХС40 с д.к. № ********, собственост на Е. В. К., при настъпило пътно-транспортно произшествие от 9.12.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.11.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „З. Д. Е.“ АД, ЕИК *********, 2 със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „**********“ № 43, да заплати на „Д. - О. З.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „******“ № 89Б, сумата от 314,47 евро, представляваща направени съдебни разноски за производството по гр.д. № 53215/2025 г. на Софийски районен съд, 56 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3