Решение № 3 от 01.03.2021, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Крумовград , 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Марин М. Чорбаджийски при участието на секретаря Цветка В. Петрова като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Административно наказателно дело № 20215130200006 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 34 от 22.06.2020 г., издадено от Директора на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл. 209а, ал.4, пр.2, във вр. с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 / триста/ лева на Ф. А. Ф.

, с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.

Жалбоподателят Ф. А. Ф. твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Сочи, че с действията си не бил навредил на никого, не бил поставен под карантина и не представлявал заплаха за останалите хора.

Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят Ф. , редовно призован, не се явява лично.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание не се представлява. Юрк. П.а представя писмени бележки, в които оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВРКърджали.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за 1 установено от фактическа страна следното:

На 14.04.2020 г. жалбоподателят Ф. А. Ф. около 14 ч. посетил кръстовището на ул. Христо Ботев и ул. Ахрида в гр. Крумовград. Същият е бил без поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата. Същият е бил с шал, но същият е бил поставен на врата му и не е прикривал устата и носа. Полицаите К. и П. осъществявали обход с патрулен автомобил , забелязали лицето, като са го наблюдавали движението му в продължение на 50 метра . Жалбоподателят е бил без поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата. Било констатирано, че жалбоподателя Ф. А. Ф. не спазва забраната въведена със т.

9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването , допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Съгласно т. 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата.

Полицейските служители установили, че жалбоподателят Ф. А. Ф. бил посетил кръстовището на ул. Христо Ботев и ул. Ахрида в гр. Крумовград, без поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата. Шалът, който е носил е бил поставен на врата му и не е покривал устата и носа.

По този повод на 14.04.2020 г. на жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, който жалбоподателят отказал да подпише и да получи акта. На 22.06.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Ф. А. Ф. , с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.

Тази фактическа обстановка съдът счита за установена от показанията на свидетелите К. и П. , кредитирани изцяло като достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото; АУАН № 34 от 22.06.2020г.; заверено копие от доклад за връчване на НП ; заверено копие от сведение от В.П. с дата 16.04.2020г.; заверено копие от сведение от Ф. А. Ф. с дата 21.04.2020г.; заверено копие от свидетелство за съдимост; заверено копие на Заповед № РД-01-154/26.03.2020г. на Министъра на здравеопазването ; заверено копие от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, заверено копие от Заповед № РД-01197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, заверено копие от писмо рег. № 289000-1682/16.04.2020г.; заверено копие от молба вх. № 2890001717/16.05.2020г.; заверено копие от писмо вх.№ 289000-2304/15.05.2020г., заверено копие от Постановление за отказ за образуване на ДП от 2

14.05.2020г. на прокурор – Каменова;заверено копие от справка рег. № 289р6497/12.05.2020г.; заверено копие от Доклад рег.№ 289р-5170/15.04.2020г.; заверено копие от сведение от К. С. К. от 16.04.2020г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.

Посочената разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията към датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл.63, ал.1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. Със Заповед № РД-01197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.България. В цитираната т. 9 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че се въвежда задължение всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата.

Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателят не е изпълнил. На 14.04.2020 г. жалбоподателят Ф. А. Ф. около 14 ч. посетил кръстовището на ул. Христо Ботев и ул. Ахрида в гр. Крумовград. Същият е бил без поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата. Същият е бил с шал, но същият е бил поставен на врата му и не е прикривал устата и носа, с което е осъществил състав на вмененото му нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.Затова правилно е реализирана административнонаказателната му отговорност. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е 3 установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящото производство по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. От словесното описание на нарушението в акта и в наказателното постановление настоящата инстанция счита, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, той може да разбере в какво е обвинен и адекватно да организира защитата си в настоящото производство.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.

Административното нарушение се явява безспорно установено от показанията на разпитаните свидетели П. и К., както и от писмените доказателства. В случая се прилага нормативният акт , който е бил в сила по време на извършване на деянието. Това са относимите актове към извършеното от жалбоподателя деяние и те правилно са били посочени в атакуваното наказателно постановление. Липсват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай. Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, 4 възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвила и депозирала писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВРКърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 34 от 22.06.2020 г., издадено от Директора на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл. 209а, ал.4, пр.2, във вр. с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 / триста/ лева на Ф. А. Ф.

, с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.

ОСЪЖДА Ф. А. Ф., с ЕГН **********, с адрес гр. Крумовград, ул.

„Княз Борис I“№ 41, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата в размер на 80 / осемдесет / лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________ 5