Решение № 663 от 21.09.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Казанлък, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20265510101651 по описа за 2026 година

Предявени са иск за обявяване недействителност на правна сделка и в условията на евентуалност – иск за обявяване нищожност на клауза от правна сделка правно основание чл.26 от ЗЗД.

Ищцата М. Ж. В., ЕГН ********** моли съда постанови решение, с което да признае за установено, че договор за кредит № *****/02.10.2024 г. сключен между М. Ж. В. и „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807 е недействителен поради неточно посочения лихвен процент.

В условията на евентуалност, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че таксата за разглеждане, обективирана в ред № 5, раздел „Основни условия“ в договор за кредит № *****/02.10.2024 г. сключен между М. Ж. В. и „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807 е нищожна поради противоречието й с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Моли съда да бъде присъден адвокатски хонорар при условията на чл.

38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на представляващия я адвокат.

Твърди, че на 02.10.2024 г. в качеството си на „Клиент“ и ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, в качеството му на „Кредитор“ сключили договор за кредит №*****.

По силата на сключения договор, заемодателят й предоставил в заем сумата 3860 лв. при фиксиран лихвен процент - 37%, годишен процент на разходите (ГПР)- 68.15%, срок на погасяване - 36 месеца, такса за разглеждане – 1 337,71 лв., или общ дължимо 7770,02 лв.

В случая към задължението по договора кредиторът прибавил и такса за 1 разглеждане в размер 1337,71 лв. в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.

2 ЗПК.

Твърди, че таксата по същество е скрита лихва, което прави посочената в договора лихва в размер на 37% невярна, а неточно посоченият лихвен процент е достатъчно основание да се прогласи недействителността на договора за заем.

Съгласно договора за заем, таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на договора за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, приложение към договора за заем като същата се дължи в цялост при предсрочно погасяване, прекратяване или каквато и да е друга причина.

Счита, че така уговорената такса е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквото представлява разглеждането на документите за кредита.

В действителност, таксата не се изисква и не се събира предварително от потребителя за разглеждане на искането за кредит, същата става изискуема с подписването на договора за кредит и е част от самия договор, като по този начин реално е изцяло свързана със самото усвояване на кредита.

Нещо повече, разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата - договорната лихва.

Заплащайки суми по „такса за разглеждане“ потребителят плаща реално за права, които той поначало има, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

Таксата води до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя, като дава възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъща му дейност което е в директно противоречие с чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 и разясненията, дадени в § 40- 46 от Решение на СЕС (четвърти състав) от 27.03.2014 г. по дело C-565/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal d'instance d'Orleans (Франция).

Таксата в размер 1337.71 лв. е повече от 25% от размера на получения заем, същата е значителен разход по кредита срещу който потребителят не получава насрещна престация за заплащането й - нито преди, нито след сключването на договора.

Не може да се приеме, че таксата е разход извън заемното правоотношение, тъй като тя се включва впоследствие в размера на погасителните вноски и е в действителност включена в ГПР. Твърди, че единствената цел на тази такса е да доведе до неоснователно обогатяване в 2 полза на кредитора чрез скрито оскъпяване на кредитния продукт.

Счита таксата за разглеждане на документи с която кредиторът е начислил допълнително за нищожна поради противоречието й с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а договорът за заем за недействителен поради това, че таксата за разглеждане от договора за потребителски кредит сключен между страните представлява всъщност прикрита възнаградителна лихва, печалба за кредитора, която не е обявена като такава, а и е придаден вид на такса за услуга, каквато кредиторът всъщност не извършва отделно, защото именно това е предметът му на дейност, като целта е ясна - привидно по нисък и конкурентен лихвен процент и огромна сума за предсрочно погасяване в случай, че потребителят пожелае да погаси предсрочно задълженията си, тъй като в този случай таксата се дължи в цялост - съгласно договора.

Според погасителния план, месечната погасителна вноска се образува от три компонента - за погасяване на главницата, на лихвата и на таксата. На практика, таксата просто се изплаща от кредитополучателя на 24 вноски от по 37.16 лв. към останалите съставки на общата месечна погасителна вноска по кредита, тоест има абсолютно всички белези на договорна лихва. По същество, сравнявайки само параметрите на кредита - отпусната сума и реално дължима такава, то при справка в кредитния калкулатор на Калкулатор БГ се вижда, че при отпуснати в заем 3 860 лв., за срок от 36 месеца и вноски от по 216.17 лв. лихвеният процент на кредита е в размер на 53.04%.

След като в договора не е записан действителният размер на възнаградителната лихва, то договорът е недействителен само на това основание.

Ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807 счита искът за недопустим, моли съда да прекрати производството по делото.

Признава, че на 02.10.2024 г. е сключен договор за кредит № ***** между „ЮтеКредит България“ ЕООД като кредитор и М. Ж. В. като кредитополучател за сумата от 3 860 лв., със срок на погасяване 36 месеца, при фиксиран ГЛП 37,00 % и ГПР 68,15 %.

Общата сума за плащане, дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит е в размер на 7770,02 лв.

Платената от ищеца по договора за кредит до момента сума е в размер на 1975,81 евро (3 864,35 лв.)

Твърди, че част от договора за кредит са и общите условия (в случая това е Рамковото споразумение № 881302037), което е подписано електронно между страните и изрично е посочено в договора, че обвързва кредитора и кредитополучателя. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК, Общите условия са неразделна част от всеки договор за кредит.

Договорът за кредит е сключен от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и приложимото право. Кредитополучателят е кандидатствал за потребителски кредит, като е предоставил необходимите 3 лични данни, избрал е размер на искания кредит, срок за погасяване, вид кредитен продукт, както и условията, при които желае да ползва кредита.

Потвърдил е, че е получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел Рамковото споразумение.

На осн. чл. 5 от ЗЕДЕУУ, страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга.

На осн. чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ (т. 7.14 от Рамковото споразумение) страните са приели, че изявленията им подписани с обикновен или усъвършенстван електронен подпис ще имат значението на саморъчно подписани изявления.

В договора е отразен годишният лихвен процент, като същият е фиксиран и не подлежи на промяна или преизчисляване през целия срок на договора. Фиксираният лихвен процент по кредита е 37,00 %, а размерът на ГПР е 68,15 %, като на ищеца допълнително е указано, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани разходи за събиране и лихви за забава.

Лихвата от 37% се изчислява ежемесечно на месечна база, по метода на простата лихва, върху остатъчния размер на кредита. (т. 8.3. от Рамковото споразумение).

Таксата за разглеждане и възнаградителната лихва са отделни вземания на кредитора по договора за кредит.

Кредитополучателя не е въвеждан в заблуждение и в договора не е посочен грешен размер на ГЛП и/или ГПР.

Таксата за разглеждане е разход, който е включен в ГПР по кредита, който е точно посочен по размер и е включен в ГПР.

Таксата не е „скрит разход“, нито е „скрито оскъпяване“, тъй като е посочена в кредитната документация.

Таксата за разглеждане, бидейки включена в ГПР е част от общите разходи по конкретния кредит, но не е част от договорната лихва.

Няма законова разпоредба, според която когато таксата е разсрочена и се дължи заедно с месечните вноски, то размерът й автоматично да се прибавя към размера на възнаградителната лихва. Напротив, законодателят ясно е разграничил двете задължения, като е предвидил уредбата за възнаградителната лихва и за видовете такси, които може да бъдат договорени.

Дори таксата за разглеждане сама по себе си да е незаконосъобразна, това води до недължимостта й от кредитополучателя. При правилно посочени ГПР и ГЛП договорът за кредит е действителен.

Твърди, че таксата е за допълнителна задължителна услуга, която не е 4 свързана с усвояване или управление на кредита. Таксата за разглеждане не е такса по усвояване, тъй като не е действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента.

Съгласно сключеният договор за кредит еднократната такса е дължима за действия, предхождащи усвояването и последващото управление на кредита, предвид което не попада в ограниченото по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

На самостоятелно основание, дори таксата за разглеждане да е нищожна, това не води до нищожност на договора за кредит.

Аргумент за това е, че в изричното посочване на хипотезите по чл. 22 ЗПК разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК не е включена.

Следователно, законодателят е решил, че ако размерът на ГПР е до 5 пъти размера на законната лихва, то дори и в договора за кредит да се съдържа такси по чл. 10а, ал. 2 ГПК, това не води до недействителност на договора.

Моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените в условията на евентуалност от М. Ж. В., ЕГН ********** искания и претенции за разноски, като твърди, че чл. 38 от ЗА е неприложим.

Прави възражение за прекомерност на размера на претендирано адвокатско възнаграждение. Моли съда да определи възнаграждение значително под минималния праг на Наредбата.

Претендира да му бъдат присъдени съдебни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (200.00 лв.) От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Безспорно в отношенията на страните, че на 02.10.2024 г. е сключен договор за кредит № ***** между „ЮтеКредит България ЕООД“ като кредитор и М. Ж. В. като кредитополучател за сумата от 3 860 лв., със срок на погасяване 36 месеца при общата сума за плащане, дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит в размер на 7 770,02 лв., от които към момента са погасени 1 975,81 евро (3 864,35 лв.).

Видно от договор за кредит № *****/02.10.2024 год. кредитът е отпуснат при фиксиран лихвен процент - 37%, годишен процент на разходите (ГПР)- 68.15%, срок на погасяване - 36 месеца, такса за разглеждане – 1 337,71 лв.

В случая към задължението по договора кредиторът прибавил и такса за разглеждане в размер 1337,71 лв. в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.

2 ЗПК. От Приложение №1 към договора за кредит е видно, че последната погасителна вноска е с падеж 01.10.2027 г., а месечните погасителни вноски от 216,17 лв. са формирани от главница, лихва и такса /37,16 лв./.