Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 84 от 12.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 884/2023
Вид
Решение № 84
Подписан
12.02.2024
В сила
12.02.2024
Състав
Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Антон Николаев Урумов, Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. София, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Б. Ив. Стаевски

Антон Н. Урумов при участието на секретаря Димитрина Ив. Сюлейман в присъствието на прокурора С. К. М. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600884 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 14.04.2022 г., постановена по НОХД № 21676/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 101-ви състав, подсъдимият С.

С. С. е признат за виновен в това, че на 03.06.2011 г., около 20.30 часа, в гр. София, ж.к.

„*******“, бул. ******* чрез нанасяне на удар с тъпата част на брадва в областта на дясната предмишница на Т. Й., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на стилоидния израстък на дясната лъчева кост, което увреждане затруднява движението на горния крайник и в този смисъл осъществява медико – биологичния признак „трайно затруднение движението на десния горен крайник“ – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, подсъдимият С. С. С. е осъден на наказание „Пробация“ за срок от 1 (една) година и 9 (девет) месеца, изразяващо се в следните пробационни мерки:

- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 (една) година и 9 (девет) месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с периодичност 2 (два) пъти седмично.

- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 (една) година и 9 (девет) месеца.

С присъдата и на основание чл. 59, ал. 1 от НК, от така наложеното на подсъдимия С.

С. С. наказание „Пробация”, е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР, със Заповед за задържане на лице рег. № 1855 от 03.06.2011 г. по описа на 09 РУ – СДВР, както и времето, през което е изтърпявал мярка за 1 неотклонение „Задържане под стража“, взета с определение от 07.12.2012 г. по НОХД № 9079/2012 г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав, считано от 15.01.2013 г. до 15.03.2013 г.

С присъдата и на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, е отнета в полза на държавата – 1 брой брадва с дървена дръжка, предадена с протокол за доброволно предаване от 03.06.2011 г. на органите на 09 РУ – СДВР по досъдебно производство ЗМ № 2361/2011 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 40130/2011 г. по описа на СРП, като е постановено същата да се унищожи след влизане на присъдата в сила.

С постановената първоинстанционна присъда и на основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, подсъдимият С. С. С. е осъден да заплати сторените по делото разноски в общ размер на 1967.50 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляващи възнаграждения за вещи лица, както и сумата от 5.00 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба с допълнение от адв. С. С. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс. С. С. С.. С така депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се излагат твърдения, че същата е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, оправдателна такава спрямо подсъдимия С..

В допълнението към въззивната жалба се излага, че присъдата на първоинстанционния Съд е неправилна, незаконосъобразна, необоснована, несправедлива и постановена при допуснато грубо нарушение на процесуалните правила. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния Съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимото лице, а алтернативно – за отмяна на присъдата на първия Съд и постановяване на нова, оправдателна такава.

В подкрепа на доводите си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защитникът излага, че производството пред СРС, НО, 101-ви състав по НОХД № 21676/2017 г. е второ по ред, след като с присъда № 7900 от 28.09.2016 г., постановена по НОХД № 9079/2012 г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав, подсъдимият С. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение, но същата е била отменена от въззивната инстанция на процесуално основание. Сочи, че на база доказателствата, събрани от СРС по НОХД № 9079/2012 г., решаващият Съд е постановил осъдителна присъда, без въззивният Съд да е констатирал превратно тълкуване на доказателствената съвкупност от състава на Съда, постановил оправдателната присъда по отношение на С..

Изтъква, че в хода на съдебното производство, протекло пред СРС, НО, 101-ви състав, Съдът е проявил предубеденост и е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, както и нарушение на правото на справедлив съдебен процес, като не е провел обективно, всестранно и пълно разследване на фактите по делото; формирал е неправилни изводи по доказателствата, въз основа на които е направил неправилни изводи по фактите; не е оценил доказателствените материали съобразно действителното им съдържание, в нарушение на чл.

13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, като е приобщил показанията на свидетелите, депозирани при предходното разглеждане на делото само в частта им, съдържаща обвинителни за подсъдимия твърдения и е отказал да събере оправдателни доказателства; тълкувал е превратно събраните по делото доказателствени източници.

Защитникът изтъква, че по делото не е доказано по нужния несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние. Сочи, че от 2 събраните гласни доказателствени средства не се установява подс. С. да е нанесъл удар в областта на ръката на св. Т. Й., нито че на частния обвинител е причинена съответната по степен телесна повреда. Анализира подробно показанията на разпитаните по делото свидетели, като заключава, че тези, депозирани от частния обвинител Т. Й., С.А., К.Р., Т.К. и Р.Д. са вътрешно противоречиви, непоследователни, нелогични, неубедителни и не намират опора в доказателствената съвкупност, поради което предлага да не бъдат кредитирани.

Излага, че по делото са събрани и друга група доказателствени източници, към които отнася показанията на свидетелите Л.М., С. С., Б. С.ов и В.С., въз основа на които се установява, че на подсъдимия и на свидетелите С. и С. е бил нанесен побой от роднините и приятелите на частния обвинител, във връзка с лихварската дейност на бащата на Т. Й., които не са били обсъдени с нужното внимание от първият Съд. Акцентира и на показанията на свидетелите С. и М. в насока, че няколко дни след инкриминираната дата са видели частния обвинител, който не е имал превръзка по тялото или главата си. Намира, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че е имало сбиване между голям кръг лица в тъмната част на денонощието, при което е възможно телесното увреждане на частния обвинител да е било причинено от друго лице, участващо в сбиването. Изразява несъгласие и с възприетото от първия Съд в мотивната част на атакувания съдебен акт външно вмешателство по отношение на показанията на свидетелите. Претендира, че Съдът неоснователно не е обсъдил събраните доказателства за осъществяваната лихварска дейност от бащата на частния обвинител, както и за проявената агресия спрямо св. В.С. и св. С. С..

В допълнението към въззивната жалба се навеждат съображения, че по делото е останало недоказано, дали действително на частния обвинител Й. е причинено счупване на стилоидния израстък на дясната лъчева кост. В тази връзка се излага, че по делото липсват първични медицински документи, свързани с увредата, и първично рентгенографско изследване от инкриминираната дата, а е представена единствено компрометирана бележка от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, въз основа на която вещите лица са изготвили заключението си. Сочи, че разпитаните по делото свидетели, включително частният обвинител и неговия баща, свидетелстват за нанесен удар в областта на главата, а не на ръката; нито един от свидетелите не съобщава за счупена ръка на частния обвинител, а свидетелите М. и С. твърдят, че са видели Й. 4 – 5 дни след инкриминираната дата и същият не е бил с превръзка. Изтъква, че вещите лица, назначени да изготвят Допълнителна Съдебномедицинска експертиза, са изготвили рентгенографско изследване през 2021 г. и са констатирали стара травма, без да могат да опишат морфологията на фрактурата и без да могат да установят давността на увреждането. Те са посочили и, че увреждането може да се получи и по механизма на т.нар. „фрактура на шофьора“.

В съдебно заседание, упълномощеният защитник на подс. С. С. С. – адв. С. С. – от САК, поддържа депозираната въззивна жалба с допълнение, по съображенията, изложени в тях. Намира първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че по делото е останало недоказано авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние и това, на частния обвинител да е било причинено телесно увреждане, съответстващо на средна телесна повреда. Излага, че в хода на повторното разглеждане на делото от съдебен състав при съответния първоинстанционен Съд, са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на подсъдимия. Отправя искане за отмяна на присъдата на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Подсъдимият С. С. С., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитника си. Сочи, че не е удрял частния обвинител, а пострадали от побоя са били той, баща му и чичо му. Твърди, че не е удрял частния 3 обвинител и не знае кой го е ударил.

В последната си дума моли да бъде оправдан, като сочи, че е невинен.

Представителят на СГП предлага присъдата на СРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Частният обвинител Т. В. Й., редовно призован чрез упълномощения от него повереник – адв. Л. Н. – от САК, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по депозираната въззивна жалба с допълнение и по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Редовно упълномощения повереник на частния обвинител Т. В. Й. – адв. Л. Н. – от САК, не се явява, редовно призован, и не ангажира становище по основателността на депозираната въззивна жалба с допълнение и по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, и обсъдил, показанията на свидетел Т.С. К., депозирани в о.с.з. на 16.10.2019 г. (л. 176 – л. 177 от съдебното производство по НОХД № 21676/2017 г. по описа на СРС), тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 32) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК и тези, снети пред друг състав на съответния първоинстанционен Съд (л. 115/гръб от съдебното производство по НОХД № 9079/2012 г. по описа на СРС) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел Т. В. Й., депозирани в о.с.з. на 05.12.2019 г. (л.

190 – л. 191/гръб от съдебното производство по НОХД № 21676/2017 г. по описа на СРС), тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 31) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК и тези, снети пред друг състав на съответния първоинстанционен Съд (л. 77 от съдебното производство по НОХД № 9079/2012 г. по описа на СРС) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на свидетел С.Р..А., депозирани в о.с.з. на 05.12.2019 г. (л. 191/гръб – л.