Решение № 4520 от 30.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4520 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 4-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Евтимов при участието на секретаря Евдокия-М. Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Милен Евтимов Гражданско дело № 20251100113019 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба по чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от Б. М. С. за връщане на малолетното дете К.А. Г.-С. в Канада. Молителят твърди, че с ответницата са съпрузи и родители на детето К.А.. Поддържа, че детето има обичайно местопребиваване в Канада, като с негово съгласие то е дошло в България на 23.10.2025 г., заедно със своята майка, и двете е трябвало да се върнат в Канада до 03.11.2025 г., но майката е задържала К.А. в България. Заявил е, че е упражнявал ефективно родителските права по отношение на детето, от задържането на детето в България до подаване на молбата за връщане не е изтекла една година, както и че липсва негово съгласие за задържането на детето в България. Прави извод, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно задържане – задържането е извършено в нарушение на правото му на упражняване на родителските права, произтичащо от решение на Върховния съд на Онтарио, Канада, съгласно което двамата родители упражняват съвместно родителските права, като те следва да отглеждат дъщеря си съвместно, по определен от съда график. Молителят 1 моли да се уважи молбата му по чл. 8 от Хагската конвенция. Претендира разноски.

Ответницата А. В. Г. оспорва молбата по чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява становище, че същата е неоснователна. Твърди, че детето К.А.

Г.-С. няма обичайно местопребиваване в Канада, и се позовава на изключението, предвидено в чл. 13, ал. 1, б. „б“ от Хагската конвенция.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Възникването на правото да се върне малолетното дете в Канада по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало обичайно местопребиваване в Канада непосредствено преди отвличането му; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в нарушение на установените в Канада правила за упражняване на родителските права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от прехвърлянето или задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е приспособило към новата си среда в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането, или би ги упражнявал по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация; 7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи; 8) детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, респ. детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.

2

Между молителя и ответницата липсва спор, че молителят е дал съгласие ответницата да пътува с детето К.А. Г.-С., род. на ******** г., извън Канада до България за периода от 23.10.2025 г. до 03.11.2025 г., че ответницата и детето са пристигнали у нас на 23.10.2025 г., както и че майка и дъщеря не са се върнали в Канада, а са останали в България, където се намират и понастоящем.

Не е спорно също, че на 01.05.2024 г. страните, заедно с детето им, са пристигнали от САЩ в Канада, където родителите са започнали академична работа в университета в гр. Торонто. Видно от показанията на разпитаните свидетели А.Д. Г. (майка на ответницата) и В.К.Л.Б., страните имат сключени договори с университета в гр. Торонто за определен срок (св. Г. съобщава, че крайният срок на договора на ответницата е 30.06.2028 г., а св. Леос Барахас заявява, че договорите на страните са за срок от четири години). За срочността на тези договори са събрани и писмени доказателства, според които срокът на назначение на Б. М. С. и А. В. Г. в канадския университет е от 01.05.2024 г. до 30.06.2028 г. (л. 193-201, л. 202-205 и л. 213-219 от делото). На страните са издадени разрешения за работа от Министерството на имиграцията, бежанците и гражданството на Канада (л. 184-187 от делото): датата на изтичане на разрешението на ответницата е 12.04.2026 г., до която лицето трябва да напусне Канада, а датата на изтичане на разрешението на молителя е 30.06.2028 г., до която лицето трябва да напусне Канада. Като придружаващо майката, на детето К.А. Г.-С. е издаден запис за посетител от Министерството на имиграцията, бежанците и гражданството на Канада (л.

91-92 от делото), с дата на изтичане – 12.04.2026 г., до която детето трябва да напусне Канада.

Свидетелката А.Д. Г. е живяла с молителя, ответницата и детето преди последните да заминат от САЩ за Канада и е дала показания, от които са установява, че страните са водили продължителни разговори относно мястото на тяхната професионална реализация и на отглеждането на детето, като са избрали Канада. Тази държава е била само една възможност, която родителите са разглеждали единствено като временен вариант, като трамплин в кариерата, който да им помогне в тази реализация, но фокусът им през цялото време е била Европа, включително България, а гр. Бостън, САЩ, е бил място за тяхното евентуално връщане. Установява се също, че преди да заминат от 3

САЩ за Канада страните са положили много усилия (отделяне на време, средства, консултации с адвокати), за да удължат престоя на ответницата в САЩ, където да имат възможност да се върнат, ако това се окаже по-добър вариант за тях след работата в Канада. Освен това, ответницата запазила позицията си в института в САЩ, в който работила дотогава, като неплатена, а молителят говорел, че ще запази 20 % заетост при своя досегашен работодател в гр. Бостън. По делото е представено писмо от Broad Institute (л. 191-192 от делото) в уверение на това, че ответницата действително е на неплатено назначение към този институт, считано от 01.05.2024 г. до 31.12.2026 г.

От анализа на посочените писмени доказателства и свидетелски показания следва извод, че детето К.А. Г.-С. няма обичайното местопребиваване в Канада. Пребиваването на детето в посочената държава е било изцяло временно и обвързано със срочни разрешения за пребиваване и работа на родителите му, без предприети стъпки за трайно установяване там.

Малолетната не е имала стабилна интеграция, стабилен център на живот, в Канада, а временният й престой е налагал тя да напусне тази държава до 12.04.2026 г. Нещо повече, намерението на родителите й не е било да създадат трайни връзки на живеене в Канада (арг. от чл. 48, ал. 7 КМЧП) – така показанията на св. А. Г.. От друга страна, св. В.К.Л.Б. не знае какви са били намеренията на страните къде да продължат да живеят, след като изтекат техните трудови договори, а в т. 36 от представената от молителя клетвена декларация на адв. Е.Е. от гр. Торонто се съдържа становище, че молителят няма право да спонсорира ответницата за постоянно пребиваване в Канада, тъй като самият той все още не е нито канадски гражданин, нито постоянно пребиваващ.

С оглед на изложеното, съдът отхвърля молбата за връщането на детето в Канада, в която то няма обичайно местопребиваване, като неоснователна.

Предвид изхода на делото, молителят няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Б. М. С., род. на ********** г. в Леон, 4

Гуанахуато, Мексико, по чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца – за връщането на детето му К.А. Г.-С., ЕГН **********, в Канада, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. М. С. за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5