Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16893 от 10.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56782/2024
Вид
Определение № 16893
Подписан
10.04.2025
Състав
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16893 гр. София, 10.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110156782 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

В срока за обжалване е постъпила е молба, съдържаща се във въззивната жалба от ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД съдържаща искане за изменение на решението, в частта за разноските. В молбата се излагат оплаквания, че съдът неправилно е определил адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като е начислен ДДС върху хонорара, въпреки че е оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА. Навежда доводи, че предоставянето на безплатна правна помощ представлява безвъзмездна доставка на услуги, поради което не се облага с данък. Моли за спиране на производството поради отправено преюдициално запитване до СЕС, с предмет – преюдициални въпроси относно дължимостта на ДДС при оказването на адвокатска защита, по което запитване е образувано дело С-744/2023г. по описа на СЕС. В условията на евентуалност моли за редуциране на възнаграждението .

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор , но по въззивната жалба, без да се излага становище относно искането по чл.248 ГПК.

Молбата за изменение е процесуално допустима.

По искането за спиране на производството, при произнасянето си Софийски районен съд съобрази, че с определение № 42767/29.11.2023г. по гр. д. № 42769/2022г. на СРС, 26-ти състав, е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси:

"Доставка на услуги" на смисъла чл. 2, § 1, б. "б", чл. 24, § 1, чл. 26, ал. 1, б. "б" и чл. 28 от Директива 20006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (probono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

"Безвъзмездна услуга" по смисъла на чл. 26, ал. 1, б. "б" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява:

1.предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело.

2.предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

1

"Възмездна услуга" по смисъла на чл. 2, § 1, б. "б", чл. 24, § 1 и чл. 26, ал. 1, б. "б" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

"Данъчно задължено лице" по смисъла на чл. 28 и чл. 75 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се тълкува в смисъл, че представлява:

1.адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело.

2.адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

СРС съобрази, че решението по делото, извън частта по присъдените разноски, не е обжалвано и е влязло в сила. Спорът за разноски, макар и част от спора, е несъщински правен спор, защото предметът на делото е различен.

Изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК е приложима, включително и за състав на съд, различен от състава, отправил преюдициалното запитване, единствено когато въпросът, по който е отправено преюдициалното запитване, е от значение за правилното решаване на делото. От самата формулировка е видно, че става въпрос за производството по основния спор, а не по обусловените от изхода на основното производство спорове. Ето защо, искането е неоснователно.

По съществото на искането, СРС намира, че по въпроса за дължимостта на ДДС върху адвокатското възнаграждение и предпоставките за заплащането му от насрещната страна като част от разноските по чл. 78 ГПК е формирана трайна практика на ВКС, съгласно която начисленото ДДС се счита неразделна част от възнаграждението, а ако е установено по делото, че адвокатът, за чието възнаграждение страната е направила разноски, е регистриран по ЗДДС и че страната е платила на адвоката и сумата за дължимия ДДС, тази сума се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази при присъждането на разноските по делото определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на ІІ т. о.; определение № 149/27.02.2018 г. по ч. т. д. № 2589/2017 г. на ІІ т. о. и др.и Определение № 534 от 19.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 136/2025 г. /, включително и при определяне на възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв, като ВКС аргументира позицията си със субекта – регистрирано по ДДС данъчно –задължено лице – адвокат, а не с доставката.

Ето защо, молбата следва да се отхвърли, тъй като възнаграждението, определено в размер 480 лева с ДДС, е определено в съответствие с § 2А ДР на Наредбата.

Поради изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, вр с чл. 631, ал. 2 ГПК, за спиране на производството по гр. д. №56782/2024г. по описа на СРС, 125-ти състав, до постановяване на краен акт по дело С-744/2023г. на СЕС.

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.248 ГПК, съдържаща се във въззивна жалба вх. № 100573/21.3.2025г. от ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД по чл.248 ГПК-.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, от ответната страна, пред СГС, с частна жалба.

2

Препис да се връчи и на ищеца-.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3