Решение № 35 от 27.10.2026, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. К., 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър В. Живков при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Петър В. Живков Административно наказателно дело № 20261330200049 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от Т. М. Т., С ЕГН/ЛНЧ **********, адрес гр. ГР.К., бул./ул. (ж.к) УЛ......, № 89, против Наказателно постановление № 26-4518000031 от 22.06.2026 г. на НАЧАЛНИК ГПУ БРЕГОВО В РДГП ДРАГОМАН, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 25.56 евро по чл. 185 от ЗДвП и глоба в размер на 102.26 евро по чл.175 ал.1 т.4. от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца , за това, че на 28.05.2026г. около 19.15ч. на път III-141 с посока на движение от гр. Г. към гр. К. на кръстовище с път III-1411 и път III-1412, управлява личния си лек автомобил Субару Легаци с рег. №.... съответно без включени светлини за движение през деня или къси светлини, с което виновно е нарушил чл. 70 ал. 3 от ЗДвП; и съответно при подаден сигнал със стоп палка от униформен служител не спира на посоченото място и продължава движението си по път III-141 в посока гр. К., с което виновно е нарушил/а чл. 103 от ЗДвП .

Твърди се в жалбата, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, издадено в грубо нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на 1 административнонаказателните правила; че автомобилът разполага с фабрична система за автоматично включване на дневните светлини при запалване на двигателя. Към момента на проверката светлините са били напълно изправни и включени. Административнонаказващият орган не е събрал категорични доказателства за обратното.

Жалбоподателят излага и че на посоченото кръстовище (път III-141 с път III-1411 и III-1412) не е подаван ясен и своевременен сигнал за спиране по установения в закона ред. Мястото на проверката и видимостта в този час не са позволявали възприемането на какъвто и да е сигнал, ако такъв изобщо е бил подаден.

В съдебно заседание се сочи, че са колебливи показанията на свидетелите, тъй като н е с а установили дали е извършена проверка на фаровете или не е, както и че сигналът за спиране не е бил възприет от жалбоподателя, тъй като вниманието му било към другите участници в движението на кръстовището. Заявява, че все пак е решил, че е възможно да го спират и е предприел действия да спре.

Моли да се отмени обжалваното наказателно постановление и да се присъдят разноски за адвокатски хонорар.

Административнонаказващия орган моли да се потвърди наказателното постановление и основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН да с е намали претендираното адвокатско възнаграждение до минимално определения размер, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 28.05.2026г. около 19.15ч свидетелите А. Ц. А., М. В. Е., и Ц. В. Н., полицейски служители на ГПУ Брегово, се намирали на път III-141 (Г.К) на кръстовище с път III-1411 (М.л.Р.), известно като местността „Ц.в.“, със служебен полицейски автомобил и извършвали проверки на автомобилите.

Били паркирали служебния автомобил встрани от пътя на няколко метра. Към тях приближавал процесния лек автомобил Субару Легаци с рег. №.... движещ се в посока от от гр. Г. към гр. К..

2

Свидетелят М. Е. със стоп палка подал сигнал за спиране на автомобила, но автомобила не спрял и продължил. Жалбоподателя махнал с ръка, като погледнал към свидетелите. Свидетелите потеглили със служебния си автомобил и с включени звуков и светлинен сигнал последвали автомобила, управляван от жалбоподателя. Настигнали го след около 700-800 метра преди село К.П. и жалбоподателят спрял. Разпоредили на жалбоподателя да премести автомобила на по-безопасно място към село К.П.. След като жалбоподателя и свидетелите се преместили, последните извършили проверка на документите на жалбоподателя и на пътуващия с него човек. Това бил свидетелката Ц.П.В.. Установили, че тя не носела със себе си лична карта, но самоличността и била установена чрез оперативния дежурен в РУ К..

Жалбоподателя заявил, че фаровете на автомобила са автоматични и би трябвало да светят.

Свидетелят А. съставил АУАН против жалбоподателя за това, че управлява автомобил без включени къси светлини и че не спира на подаден сигнал за спиране със стоп палка. Акта е съставен в присъствието на свидетелите Ц. Н. и М. Е..

Акта е предявен на жалбоподателя, който направил възражение, че констатираното в акта не отговаря на истината, и че бил подаден сигнал който той не видял навреме, защото бил подаден след като той отминавал свидетелите. Акта е подписан от актосъставителя А. А. и от свидетелите при съставянето му. Жалбоподателя не подписал акта и не му е връчен препис, удостоверено с подпис на свидетеля Е..

В тридневния законов срок жалбоподателя не е направил възражения против акта.

Въз основа постановление. на акта е издадено и обжалваното наказателно

Описаната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите А. Ц. А., М. В. Е. и Ц. В. Н., които съдът кредитира, тъй като са обективни, незаинтересовани, не си противоречат и си кореспондират.

Тези свидетели ясно и красноречиво посочват, че е подаден сигнал за спиране със стоп палка, че жалбоподателят не е спрял и е продължил да управлява автомобила и е спрял когато полицаите са го настигнали на около 800 метра след кръстовището, където се намирали свидетелите, или на първия 3 завой на дясно, както сочи свидетелката Вълчева. От справка на картата на района в интернет се вижда, че първия завой на дясно след кръстовището в местността Ц.в. в посока от гр. Г. към село К.П. е доста голямо разстояние след въпросното кръстовище.

Това се доказва и от възражението на жалбоподателя, отразено в акта и от показанията на свидетелката Вълчева.

Жалбоподателят е възразил в АУАН, че сигналът за спиране не е подаден навреме, а е подаден когато е отминавал свидетелите. Т.е. жалбоподателят е видял е сигналът за спиране най-късно когато е отминавал свидетеля Е., който е подал сигнала за спиране.

В показанията си свидетелката Вълчева е заявила, че след като тя и жалбоподателя се разминали с полицаите, последния започнал да спира, за което тя го попитала защо го прави. Това означава, че е видял, е му е подаден сигнал за спиране, но най-вероятно се е чудил какво да направи. Свидетелката продължава с думите, че намалявайки вече видели, че ги следва джип. Това е служебния автомобил на свидетелите. Т.е. след като започнал жалбоподателя да намалява тогава тя и той видели че полицаите ги следват с включени светлини.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, изложени по-горе, тъй като не противоречат на показанията на другите свидетели и заедно с възраженията на жалбоподателя, изразени в АУАН, очертават една ясна и непротиворечива фактическа обстановка, а именно, че жалбоподателя е видял подаден сигнал за спиране и не е спрял, а е продължил, докато полицаите са го настигнали на около 800 метра след кръстовището или след първия десен завой, в посока село К.П..

Съдът не дава вярна на думите на тази свидетелка, че не е подаван сигнал за спиране със стопа палка когато тя и жалбоподателя приближавали полицаите. Тя като пътник няма задължение да наблюдава непрекъснато платното за движение и да следи за ситуацията на пътя, може и да не е видяла подадения сигнал за спиране. А и това не кореспондира с това, че жалбоподателя е видял несвоевременно подаване на сигнала за спиране, както сам е изложил в АУАН, поради което започнал да намалява, както свидетелката забелязала.

От показанията на свидетелите А., Е. и Н. се доказва и, че 4 жалбоподателят е управлявал автомобил без включени светлини. Възможно е и това да е причината да му се подаде сигнал за спиране.

Свидетелката е посочила в показанията си пред съда, че светлините на автомобила са автоматични и светват като се включи на контакт. Тя посочва също, че свидетелите проверили и видели, че светлините се включват автоматично.

Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка досежно това, че светлините на автомобила се включват автоматично, когато се даде на контакт.

Съдът не дава вяра изцяло на показанията на свидетелката Вълчева тъй като не са обективни и безпристрастни, понеже тя е близка на жалбоподателя (живее с него на съпружески начала) и е заинтересована от изхода на делото, докато полицаите нямат личен мотив против жалбоподателя.

Второ, от справка в интернет за технически характеристики на лек автомобил Субару Легаци и по-точно дали са проектирани светлините им да се включват автоматично се установява, че за автомобили произведени до 2014 г късите светлини се включват автоматично само понякога, тъй като автоматичния режим не е стандартен, за автомобил произведени след това автоматичния режим на фаровете е по-често, но зависи от нивото на оборудване. Т.е. не се доказва, че абсолютно всички модели на тази марка автомобили са произведени с автоматично включващи се светлини.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира следното:

От правна страна:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в законовите срокове.

При издаването им не са допуснати процесуални нарушения.

Съгласно чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца и с глоба от 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

В чл. 103 от ЗДвП е предвидено, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре 5 плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

По делото е установено, че на кръстовището в местността Ц.в., свидетелят Е. е подал сигнал за спиране със стоп палка, и че жалбоподателя не изпълнил нареждането за спиране в дясната част на платното за движение, като е продължил движението си с управлявания от него автомобил.

Жалбоподателят е нарушил чл.103 от ЗДвП, с което е осъществил състав на нарушение по чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП.

Съгласно чл. 185 от ЗДвП за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 50 лв.

Разпоредбата е бланкетна и за осъществяване на състав на това нарушение е необходимо да е извършено на рушение на закона, за което да не е предвидено отделно наказание.

В чл. 70 ал. 3 от ЗДвП е предвидено задължение през деня моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.

По делото е установено, че жалбоподателят се е движил с автомобил без включени дневни или къси светлини. С това е нарушил чл.70 ал.3 от ЗДвП. За това нарушение няма изрично предвидено отделно наказание, поради което жалбоподателят е осъществил състава на чл.185 от ЗДвП.

Съдът следва да обсъди и обстоятелството дали някой от свидетелите е проверявал дали светлините на автомобила управляван от жалбоподателя се включват автоматично и дали работят.

Свидетелите А. и Е. са категорични, че всеки един от тях поотделно не са проверявали дали светят светлините на автомобила автоматично. За това, че са проверявали говори свидетелката Вълчева и свидетелят Н.. Това дали някой е проверявал или не, е иррелевантно. Дали работят автоматично светлините към момента на проверката също е иррелевантно. Съставомерното е, че при движението си през кръстовището не са работили, защото е възможно да е бил изключен автоматичния режим.

Предвид изложеното

Началника

6 на

ГПУ

Брегово е издал законосъобразно наказателно постановление, което следва да се потвърди.

Разпечатката съдържа 54 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce97d851-4748-40f8-86b4-8d4f30aaaaa7