Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 04.12.2025, Районен съд - Каварна

Съд
Районен съд - Каварна
Дело
Административно наказателно дело 139/2025
Вид
Решение № 46
Подписан
04.12.2025
В сила
30.12.2025
Състав
Емилия Димитрова Панчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Каварна, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Административно наказателно дело № 20253240200139 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д-63д от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 25-5811000066/26.06.2025 г., издадено от Началник група в ОД МВР Добрич, РУ Шабла, с което на И. Д. М. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200,00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното постановление и се моли същото да бъде отменено. наказателно

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя пледира за отмяна на наказателното постановление, поради липса на извършено нарушение от субективна страна.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

1

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят И. М. е правоспособен водач притежаващ СУМПС № 283083785.

На 17.05.2025 г. около 15.27 ч. в гр. Шабла. общ. Шабла по ул.“Равно поле" при изпълнение на служебните си задължения свидетелите В. Д. Д. и Ж. Т. И. служителите на РУ Шабла спрели за проверка лек автомобил Волво 850 с peг. № ... СА с водач и собственик на автомобила И. Д. М., ЕГН **********, с адрес **********. В хода на извършената проверка се установило, че същият пътува със съпругата си – св. Ж.Я М.а от с. Кичево към гр. Шабла за участие във фолклорен фестивал в град.

След извършена справка в информационна система „АИС КАТ Регистрация“ се установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация от дата 23.04.2025 г., тъй като в регистъра на Информационния център на „Гаранционен фонд“ няма данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Свидетелите установиха, че жалбоподателя М е останал изненадан от констатациите и вероятно не е знаел за служебно извършената дерегистрация на автомобил, като споделил, че не е бил уведомен по никакъв начин от компетентните органи. Още същия ден жалбоподателя сключил застраховка „Гражданска отговорност“, при застраховател в гр. Шабла.

С оглед установеното нарушение полицейските служители съставили АУАН серия „GA“ №3778055/17.05.2025г. против И. Д. М., за това, че в гр.

Шабла по ул. Равно поле с посока на движение центъра на града, управлява лек автомобил Волво 850 с peг. № ... СА, негова собственост, като МПС е с прекратена регистрация от 23.04.2025 г., поради липса на сключена застраховка Гражданска отговорност. Посоченото било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Актът, съставен в присъствието на нарушителя му бил връчен за подпис и запознаване, при което не са направени възражения. Писмени възражения не са постъпили в рамките на законоустановения тридневен срок.

Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува наказателното производство по пр. № 2536/2025 г. на РП Добрич ТО-Каварна, било съставено процесното наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП било наложено 2 наказание – глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Установява се от приложеното към пр. № 2536/2025 г. на РП Добрич ТОКаварна, писмо №819р-20043/09.06.2025г. на МВР Варна, че на 12.05.2025 г. до И. М. е изпратено уведомление с рег. № 819000-24817-43/12.05.2025 г. По делото не се събраха доказателства, уведомлението да е получено от М. до датата на установяване на нарушението.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, включително Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г.; справка за лек автомобил; писмо №819р20043/09.06.2025г. на МВР Варна; Справка по история за ПС с peг. № ... СА;

Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 23.05.2025 г.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите Ж. Т. И. и В. Д. Д., които намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда и констатациите при провеждане на проверката спрямо водача М. и съставянето на АУАН. Показанията на двамата свидетели не предоставят допълнителни сведения дали за дерегистрацията на автомобила собственикът е бил уведомен и по какъв начин, като обстоятелства в този смисъл не са отразени и в изготвения АУАН. Следва да се отбележи, че разпитваните лица споделиха информация, че жалбоподателят е останал изненадан, когато е бил уведомен, че автомобилът е дерегистриран, като е заявил, че това обстоятелство не му е било известно. Свидетелката Жулияна М.а, също сподели, че до датата на съставяне на АУАН, съпругът й, или друг член от семейството не е бил уведомяван по какъвто и да е начин относно служебната дерегистрация на автомобила.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си в 3 качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК, намира следното:

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, като са спазени давностните срокове за съставянето им, визирани в чл. 34 от ЗАНН.

Процесния АУАН е съставен в присъствието на очевидец и нарушителя, като последния е имал възможността да направи писмени възражения в срока чл.

44, ал. 1 ЗАНН, но такива не са постъпили. В АУАН и в атакуваното НП коректно е посочена правната квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционна норма.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, поради обстоятелството, че по отношение на същия не е имало валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност". Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия жалбоподател, поради което се налага извода, че управлявайки автомобил с прекратена регистрация, последният е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В същото време обаче от материалите по делото не се установява жалбоподателят, в качеството си на собственик на автомобила да е бил уведомен по някакъв начин за обстоятелството, че регистрацията на посочения автомобил е прекратена служебно. Това обстоятелство е било установено от извършената служебна проверка в базата данни. При преценка 4 на това обстоятелство съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП /в сила към датата на извършване на нарушението/, която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като за това обстоятелство задължително се уведомява собственикът на пътното превозно средство. В настоящия случай по делото липсват доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомен по някакъв начин за това обстоятелство.

Следователно не може да се направи извод, че към датата на извършване на проверката водачът е знаел, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на посоченото в разпоредбата на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП административно нарушение. С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано и само на това основание подлежи на отмяна.

В подкрепа на този извод е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по ТД № 3/2022 г. на ОС на наказателна колегия на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

За прецизност следва да бъде посочено, че след съставяне на наказателното постановление, но преди влизането му в сила е последвала промяна в нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, като с изменението, публикувано в ДВ бр. 64 от 2025 г., считано от 07.09.2025 г. е отпаднало задължението за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация. В същото време обаче, доколкото към момента на извършване на нарушението е действала разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, която е предвиждала подобно задължение, то същата се явява поблагоприятна норма за нарушителя по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и следва да бъде приложена и отчетена при преценка на субективната съставомерност на деянието.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно 5 постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил своевременно искане, подкрепено с доказателства за сторени разноски в размер на 600,00 лв. и липсата на възражение за тяхната прекомерност, намира, че следва да ги присъди в полза на въззивника. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВРДобрич, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) и доколкото се прилага чл. 205 от АПК следва да понесе разноските по делото в размер на 600,00 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-5811-000066 на Началник група в ОД МВР Добрич, РУ Шабла, с което на И. Д. М., ЕГН **********, с адрес **********, са наложени: административно наказание "Глоба" в размер на 200,00 лв. (двеста лева) и "Лишаване от право да управлява МПС " за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл.