Присъда № 7 от 12.04.2023, Окръжен съд - Добрич

МОТИВИ по присъда № 7/12.04.2023г. по н.о.х.д.№ 343/2023г. по описа на Д.ки окръжен съд

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по повод внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Л. М. И. за това, че:

1. На 24.06.***г., около *** часа, в с.К., обл.Д. по ул. „П.“, при управление на моторно превозно средство микробус - „М.С.***“ с рег.№ ***, собственост на „П.п." ЕООД - град Д., нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност жИ.та и здравето на хората и да причинява имуществени вреди) и е допуснал причиняването на телесна повреда (временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та) на С. С. К. с ЕГН **********, *** на *** РУ- МВР Д. – престъпление по чл.342, ал.1 от НК.

2. На 24.06.***г., около *** часа, в с.К., обл.Д. по ул. „П.“ протИ.законно е пречил на орган на властта - С. С. К. - *** при *** РУ-МВР Д., да изпълни задълженията си, регламентирани в разпоредбата на чл. 55, ал.1-4 от Закона за Министерството на вътрешните работи ( ал.1 Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно; ал.2 При невъзможност да се издадат писмено или устно разпорежданията могат да се издават чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят; ал.3 При изпълнение на функциите по контрол на безопасността на движението разпорежданията могат да се издават чрез действия или знаци, посочени в Закон; и ал.4 Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение) и на чл.

165, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата (При изпълнението на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство, и с извършвания превоз), като след издадено устно разпореждане от *** С. С. К., не представил документи за управлявания от него микробус „М.С.***“ с рег.№ ***, собственост на „П.п." ЕООД - град Д., и вместо това потеглил с него – престъпление по чл. 270, ал.1 от НК.

В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от 1 представителя на Д.ка окръжна прокуратура, като се пледира за признаването на подсъдимия за виновен в извършване на горевизираните престъпления, с налагане на общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Частният обвинител и граждански ищец се солидаризира с искането на прокурора относно срока на общото наказание лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно от подсъдимия и пледира за уважаване в пълен размер от 10 000.00 /десет хиляди/ лева на предявената гражданско-правна претенция за причинени от процесното деяние по чл.342, ал.1 от НК неимуществени вреди.

Подсъдимият в хода на съдебното следствие дава обяснения по повдигнатото му обвинение, но не се признава за виновен.

Защитникът в съдебно заседание пледира за признаването на подсъдимия за невиновен и оправдаването му по повдигнатото обвинение поради несъставомерност на деянията. Прави се искане, в случай, че същият бъде признат за виновен и осъден за извършването на вменените му престъпления, съдът, отчитайки наличието на превес на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, да определи наказание от вида пробация за първото престъпно посегателство и глоба за ***то от тях, доколкото същите са предвидени алтернативно с наказанието лишаване от свобода.

Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си и при предоставената последна дума заявява, че е бил нападнат от полицейския *** и действията му са били защитни.

След като обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.06.***г. ***и от *** РУ при ОД МВР – град Д. - *** С. С. К., *** Д. И. М. и *** П. В. В., изпълнявали служебните си задължения в Полицейски участък в с.К., обл.Д. във връзка със специализирана полицейска операция за осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата. В тази насока имало издадена Заповед № ***/11.01.*** г. на Директора на ОД МВР град Д., въз основа на която посочените ***и имали делигирани правомощия да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата на обслужваната от тях територия.

Около *** часа тримата полицаи осъществявали контрол край полицейския участък в с.К.. В това време по главния път С. – Д. се движел управлявания от подсъдимия Л. М. И. микробус „М.С.***“ с рег. № ***, собственост на „П.п.“ – град Д., в който пътували ***и, работещи в *** система – свидетелите М. В. Г., Л. Г. и Р. С. П.. С посоченото МПС следвало да пътуват за град Д. и две *** от детската градина в селото – свидетелките М. Т. И. и И. П. Д.. За да успеят да се качат, подсъдимият пред детската 2 градина, при запален двигател, спрял микробуса на пешеходната пътека, начертана на изкуствената неравност. Тогава мл.полицейски инспектор С. К., докато колегата му – свидетелят Д. М. пишел АУАН на свидетеля Н. Н. И., се приближил от страната на водача и го запитал при отворен прозорец, защо е спрял върху пешеходната пътека, като му разпоредил да премести микробуса напред. Подсъдимият И. отказал да изпълни указанията под претекст, че *** всеки момент ще се качат. Тогава К. отново му разпоредил да премести микробуса и да си даде документите за проверка, тъй като установил, че същият бил и с непоставен предпазен колан. Водачът му реагирал да не се заяжда с него и че веднага потегля. В това време в микробуса тъкмо се качвали свидетелките И. и Д.. Докато страничната врата се затваряла, свидетелят К. през отворения прозорец поставил ръката си, в която държал стоп – палка пред шофьора, с цел да предотврати потегляне и неколкократно, преди да седнат двете дами, му казал „спри“. Независимо от разпореждането, подсъдимият форсирал буса, тъй като според обясненията му кракът му бил на полусъединител и потеглил. Поради факта, че при тръгването на микробуса ръката на К. останала вътре в купето, същият бил „увлечен“ и влачен, като впоследствие прохлузвайки се по вратата, се строполил на пътното платно. При падането той се превъртял назад през глава и още веднъж през рамо, и останал да лежи в средата на пътното платно върху осевата линия. Виждайки това, возещите се в автобуса започнали да викат, че човекът /К./ е паднал на пътното платно и водачът да спре микробуса. След известно разстояние, около 30-40 метра, подсъдимият И. преустановил движението на МПС, дал назад и го спрял на известно разстояние преди процесната пешеходна пътека, в посока от град Д. към центъра на селото. При лежащия на пътното платно *** отишли колегите му - свидетелите Д. М. и П.

В., както и свидетелят Б. А. Р., намиращ се в близост до местопроизшествието. Последният започнал да го пръска с вода, за да го свести. Впоследствие се струпали и други хора, след което пострадалият бил преместен от пътното платно до оградата на полицейския участък.

Непосредствено след инцидента се отзовал и личният лекар д-р Ч., който му измерил кръвното налягане и извършил други рутинни действия до пристигането на линейка с екип на Спешна помощ.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна в хода на досъдебното производство били извършени множество процесуалноследствени действия, включително били назначени експертизи поради необходимостта от специални познания в съответните области.

В хода на разследването съгласно експертните становища по автотехническата експертиза и химическата експертиза не са били установени нито повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване, нито водачът е бил с наличие на алкохол или други упойващи вещества в кръвта си.

Според заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза по писмени данни пострадалият С. С. К. е бил 3 получил следните увреждания: контузия на главата, ожулване на меки черепни обвивки и охлузвания по ръцете и десен долен крайник, които в своята съвкупност са били обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та.

Съгласно становището на специалистите по комплексната съдебномедицинска, автотехническа и трасологическа експертиза, изготвена в съдебното производство след замяна на единия от експертите по обективни причини /***/, при рязкото потегляне на микробуса е била оставена върху пътното платно откритата и описана в протокола за оглед следа от протриване на протектора на една от гумите на колелетата му /вж. протокол за оглед - л.8, раздел I – Б, т.2/. Впоследствие поради повишаване на скоростта на автобуса и с оглед поставената в купето със стоп-палката ръка на пострадалия, същият е бил „увлечен“ /л.137 – съд.производство/ и влачен известно време, след което тялото се е освободило и паднало върху пътното платно, като от придобитата инерция се е претъркаляло няколко пъти върху асфалтовото платно и се е установило неподвижно в положение, разположено по гръб. При този удар са били получени охлузванията по ръцете и долния десен крайник, ожулванията по меките черепни обвивки, контузията на главата и сътресението на мозъка на пострадалия, като при отделянето на тялото от автобуса са били оставени следите от протриване с отнемане на прахово наслоение под прозореца по външната повърхност на шофьорската врата и колонката зад тази врата /вж. протокол за оглед - л.9, раздел II, т.2/.

В допълнение в експертизата се посочва, че установените травматични увреждания отговарят да са получени по гореприетия механизъм на настъпване на произшествието и същите са били в причинно-следствена връзка с него, но с едно съществено уточнение, че медицинските критерии за безсъзнателно състояние по свидетелски показания и съществуваща реална опасност за жИ.т не се припокриват. В случая е имало степенна промяна на съзнанието, макар и описана като безсъзнателно състояние, която не е представлявала реална опасност за жИ.та на К. и при подобна степен на промяна на съзнанието е възможно пострадалият да е с пълна липса на спомен за случилото се, каквато /липса на спомени/ е налице и в настоящия казус.

Ето защо е било прието, че медико-биологичната квалификация на телесната повреда, вследствие на инцидента е временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, с доводите, че за да има временна опасност за жИ.та на пострадалия, би трябвало тази опасност да е реална, т.е. да е имало еднаква възможност за настъпване на смърт или преживяване, без оказване на квалифицирана медицинска помощ, макар да е съществувала за сравнително кратко време. В тази връзка се посочва, че приетата клинична диагноза „сътресение на мозъка“ може да е вариантна: придружена със степенна промяна на съзнанието обнубилацио /зашеметяване/; сомнолентност /сънлИ.ст/; до сопор /унесеност/ към кома /пълна загуба на съзнание/ с травматичен характер, като реална опасност за жИ.та съществува при настъпване на травматична кома, израз на която е пълната загуба на съзнание 4 поради потискане на дейността на мозъчната кора. В конкретния случай именно с оглед липсата на обективно доказана клинична симпотматика е било изведено заключението, че подобно състояние, визирано в последната хипотеза, не би следвало да се приема единствено от показанията на свидетели - немедицински лица за много кратък период от време /от порядъка на 1-2 минути/.

Гореописаната фактическа обстановка, независимо от обстоятелството, че подсъдимият отрича авторството на деянието, се установява отчасти от неговите обяснения, от фрагментните показания на пострадалия поради липсата на ясен спомен за случилото се, от показанията на свидетелите М. В.