Решение № 68 от 25.10.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. С., 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20215400900011 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 405, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД и възражение за прихващане по чл. 103 ЗЗД.

Образувано е по молба на А. Т., от гр. С., в която се твърди, че между него и ответника Д.-О. застраховане ЕАД бил сключен договор за автомобилна застраховка Каско+ по комбинирана застрахователна полица № 440117201001400, за собствения на Т. лек автомобил, марка Ленд Ровър, с peг.

№ СМ **** АХ. Срокът на застраховката бил 17.11.2017г.-16.11.2018г., с покрити рискове пълно каско и допълнителни договорености: официален сервиз. Уговореното между страните застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие било в размер на 100 000лв.

Застрахователният договор бил сключен при общи условия за автомобилна застраховка Каско+ на Д.-О. застраховане ЕАД.

Плащането на вноските по застрахователната полица било уговорено да става разсрочено на 4 равни вноски, както следва: първа вноска на 16.11.2017г., втора вноска на 16.02.2018г., трета вноска на 16.05.2018г. и четвърта вноска на 16.08.2018г. По сключената застраховка ищецът заплатил първа и втора вноска.

С двустранно подписан между

1 страните приемо-предавателен протокол № 00565/17.11.2017г. било удостоверено, че в автомобила било монтирано допълнително защитно устройство тип GPS FM 4400 същото било изправно и работело.

На 24.02.2018г., около 18.00ч., ищецът паркирал собствения си лек автомобил марка Ленд Роувър с peг. № СМ **** АХ пред блока, в който живеел в гр. С., на ***. На 25.02.2018г., около 08.00ч., Т. разбрал, че автомобилът му бил изчезнал.

Уведомени били незабавно органите на МВР, за което бил съставен протокол за уведомяване на пострадал от престъпление peг. №186200-1612 от 25.02.2018г. На 26.02.2018г., по надлежния ред, ищецът уведомил ответника за застрахователното събитие, уведомление за щета №44012011801422 по полица №440117201001400 Каско+. Претенцията била заведена при застрахователя като щета № 44012011801422 по посочената полица, като било поискано изплащане на застрахователно обезщетение, според оценката на застрахователя.

Във връзка с извършената кражба било образувано досъдебно производство № ЗМ 89/25.02.2018г. на РУ- С..

Предвид изложеното, в полза на ищеца бил налице валиден застрахователен договор с ответника към момента на настъпване на застрахователното събитие, по който договор кражбата на автомобила съставлявала покрит риск. Налице било настъпило застрахователното събитие кражба на автомобила, свързано с претърпени вреди от застрахованото лице.

Ищецът поддържа, че според чл. 108 КЗ, застрахователят бил длъжен да се произнесе по застрахователната претенция в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. Според чл.108, ал.2 КЗ, когато не представени всички доказателства по чл. 106 КЗ, застрахователят бил длъжен да се произнесе по един от начините на ал.1, не по-късно от 6 месеца от датата на предявяване на претенцията.

До предявяване на иска ответникът не се бил произнесъл по застрахователната претенция на ищеца, не било налице и изплащане на застрахователно обезщетение. Единствените документи, получени от застрахователя, датирали от 26.02.2018г. Единият документ бил опис2 заключение по щета №44012011801422/26.02.2018г., с който била удостоверена кражбата на МПС, останалите документи били документи по претенция с посочения номер и касаели приемане на документи от ищеца и поставяне в задължение към същия да представи допълнително банкова сметка и постановление за спиране на наказателното производство. До момента спиране на наказателното производство от РП-С. не било постановено и ищецът съответно не бил представил този документ.

Еднопосочната информация, която ищецът получавал от настъпване на застрахователното събитие до предявяване на иска била, че без такъв документ ответникът нямало да извърши плащане.

Видно от застрахователната полица, уговорената застрахователна сума била в размер на 100 000лв., която в съответствие с раздел II, т. 4. 2 от общите условия /ОУ/, представлявала действителната стойност на автомобила при сключване на договора. Според т. 12.5 от ОУ, при кражба или грабеж на цялото МПС застрахователят изплащал застрахователната сума на МПС, но не повече от действителната стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Ищецът претендира заплащане на сумата в размер на 90 000лв., представляваща застрахователното обезщетение по договор за автомобилна застраховка Каско+ от 17.11.2017г., съгласно комбинирана застрахователна полица № 440117201001400, за кражба на процесното МПС. Тази сума, според ищеца представлявала действителната застрахователна стойност към момента на настъпване на застрахователното събитие. Претендира и законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от 27.08.2018г. - датата на изтичане на 6-месечния срок по чл.108, ал.2 т КЗ, от датата на предявяване на застрахователната претенция, до датата на предявяване на иска, в размер на 22 750лв., както и законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Поддържа становище, че както искът, така и акцесорната претенция, били неоснователни и недоказани.

Оспорва твърдението на ищеца, че същият бил собственик на посочения автомобил. Оспорва наличието на покрит риск по 3 застрахователния договор, като твърди, че изобщо не било настъпило застрахователното събитие кражба. Позовава се на въведеното общо изключение от покритие, въведено с раздел І, т. 9.1.22 и 9.1.23 от общите условия.

Ответникът отрича и наличието на валиден застрахователен договор към датата на настъпване на твърдяното от ищеца застрахователно събитие.

На следващо място, оспорва твърдението на ищеца, че към датата на завеждане на претенцията пред застрахователя, ищецът бил представил всички поискани от дружеството доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията.

Оспорва и активната материално-правна легитимация на ищеца да получи обезщетение, респ. да получи защита на това свое право чрез предявяване на съдебна претенция.

Ответникът твърди, че плащането от страна на ищеца по делото на застрахователна премия е било разсрочено на 4 вноски, а били платени две от тях. Към момента на предявяване на иска дължими били последните две вноски, които при действието на подписаните от ищеца общи условия станали изискуеми в деня на настъпване на щетата.

Ответникът твърди, че обект на застраховане бил автомобил, различен от въведения в гражданския оборот от производителя на марката, за когото бил даден уникален идентификационен номер SALWA2KF8FA536758.

Твърди още, че към датата на настъпване на застрахователното събитие, между страните не бил наличен валиден застрахователен договор с обект на застрахователна защита автомобил с идентификационен номер на рама SALWA2KF8FA536758. При сключване на договора ищецът представил вещ външно наподобяваща на действително произведената, но на практика представляваща неин двойник или използван бил друг подобен автомобил върху, който била извършена интервенция върху рамата, за да наподобява истинския /т.нар. клонинг/.

Ответникът твърди, че ищецът представил пред застрахователя автомобил, различен от действително произведения, при което била налице фактическа невъзможност на предмета на застрахователния договор, доколкото не била застрахована юридически единствената вещ, а нейно подобие, т.е. застрахователният договор бил нищожен, поради липса на 4 предмет. Във връзка с горното твърдение, алтернативно се позовава на изключението изключен риск, по смисъла на р. І, т. 9.2, глава ІХ Общи изключения на ОУ.

Ако заявеното от него твърдение било вярно, то действителният автомобил с идентификационен номер на рама № SALWA2KF8FA536758 никога не бил напускал територията на държавата по първоначална регистрация, съответно нямало как да е представен за регистрация в РБългария, т.е. обективно било невъзможно да е представен пред застрахователя за сключване на застрахователния договор.

Застрахователят-ответник твърди, че автомобилът бил закупен като напълно увреден, при условията на тотална щета, поради което било напълно незаконосъобразно същият да бъде регистриран и въведен в експлоатация на територията на РБ.

Ответникът бил изпълнил всичките си задължения по договора за застраховка, сключен между страните и въз основа на представените документи правилно отказал изплащане на застрахователно обезщетение.

Твърди още, че по автомобила били извършени активни действия по прикриване на неговия действителен произход, за да се стигне до регистрацията му на територията на РБългария.

Излага следните съображения относно правоизключващите основания:

В допълнителните пояснения във връзка със заявената кражба ищецът излагал твърдения, че бил първи собственик на автомобила на територията на България, както и че закупил автомобила от Швеция. При изплащане на застрахователното обезщетение един от основните въпроси бил, дали претенцията била заявена от действителния собственик, тъй като било възможно застрахователният договор да бъде сключен от трето лице, но обезщетението се дължало единство на собственика. В случай, че застрахователният договор бил сключен от несобственик, същият бил валиден единствено при одобрение от собственика на застрахованото имущество. В тази връзка ответникът се позовава на чл. 201, ал. 2 КЗ и твърди, че процесният застрахователен договор бил недействителен.

На следващо място, прикриването на произхода на МПС обикновено било обусловено от следните обстоятелства: закупеното МПС било с прекратена регистрация в чужбина, поради тотална щета, като впоследствие 5 било отремонтирано и представено за регистриране в България; представеното за регистриране в България МПС само наподобявало произведеното, като бил използван номерът на рамата, привнесен към негов аналог /пренабити номера на рамата/, друго МПС от същия модел, със същите технически параметри, но с друг идентификационен номер. Или по този начин в две различни държави съществували два автомобила с един и същи номер на рама, което било недопустимо и се изключвало от законодателствата на всички държави, тъй като само единият бил действително произведеният и пуснат в експлоатация от производителя автомобил, а вторият бил негов „близнак“ /клонинг/.

Посочените две хипотези имали съществено значение за производството, тъй като в случаите, в които регистрацията на един автомобил била прекратена, поради тотална щета, същият преставал да съществува като МПС и се превръщал в отпадък, по смисъла на §1, т. 17 от Закона за управление на отпадъците във вр. с § 2, ал.1 ЗДвП и преставал да съществува като вещ, годна да бъде предмет на правни сделки, вкл. и на договор а покупко-продажба и застрахователен договор.

Предвид липса на документи относно придобиването на процесния автомобил от ищеца, ответникът твърди, че Т. закупил МПС с прекратена регистрация в Кралство Швеция при условията на тотална щета, т.е. закупил метален отпадък и впоследствие възстановил автомобила и представил същия за първоначална регистрация в България, което било недопустимо и незаконосъобразно.

Предвид изложеното, ответникът твърди, че процесният застрахователен договор бил с негоден обект на застраховане, тъй като към момента на подписването му вещта била излязла от гражданския оборот и не било възможно по отношение на същата да бъдат установени валидни договорни отношения.

Алтернативно, ответникът твърди, че ищецът представил пред него дубликат на действително произведения автомобил, при което била налице фактическа невъзможност на предмета на застрахователния договор, доколкото била застрахована различна от действителната вещ, т.е. отново застрахователният договор бил нищожен, поради липса на предмет.