Определение № 1478 от 26.08.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1478 гр. Варна, 26.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева като разгледа докладваното от Стояна Илиева Частно наказателно дело № 20263110203622 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 НПК.

Образувано е въз основа на жалба на М. Н. Н. с ЕГН ********** , чрез адв.З. И., АК Варна срещу Постановление на РП Варна от 05.08.2026 г. за спиране на наказателно производство по ДП № 1281/2025 г. по описа на 02 РУП Варна на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК.

С жалбата се иска от съда да отмени постановлението на РП Варна, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, изцяло издадено в противоречия с фактите и обстоятелствата събрани в хода на досъдебното производство.Прави си анализ на събраните гласни доказателства, както се оспорват кредитираните от РП Варна показания на св.А. и св.Ч..

Твърди се, че преценката на РП Варна, че е налице „личен мотив“ в поведението на св.А. е необоснована и неправилна, като се иска РП Варна да бъде задължена да повдигне обвинение на А. за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа подадената жалба и взе предвид материалите по делото, прие следното:

Жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване.

Съгласно нормата на чл. 244, ал. 5 НПК постановлението за спиране на наказателното производство може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването му.

Видно от известие за доставяне с бар код ИД PS *** **SOS* I, М. Н. е получил препис от атакуваното постановление на 08.08.2026 г. Жалбата е депозирана в РП Варна на 14.08.2026 г. в законоустановения 7-дневен срок по чл. 244, ал. 5 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящото досъдебно производство е образувано и водено за престъпление по чл.131 ал.1 1 т.12 от НК, затова, че на 29.09.2025 г. в гр.Варна по хулигански подбуди била причинена телесна повреда на М. Н. Н..

В хода на разследването е установено, че на 29.09.2025 г. около 07.30 ч., след като А. оставил детето си пред входа на ОУ „З. С.“ пил кафе със св. Г.. След като двамата се разделили, А. потеглил с личния си автомобил „Ш. Р.“ с per. № В****ВМ в посока към блок № ** на ж.к.

„Ч.“. Улицата между блок № ** и намиращия се по-близо до ОУ „З. С.“ блок № *** била еднопосочна, с разрешена посока на движение от училището към блок № ** /към бул. „В.

Л.“/. А. бил навлязъл в гореописаната улица, когато срещу него в забранената за движение посока се включил лек автомобил „БМВ“ с peг. № В****ТЕ, управляван от М. Н. Н.. А. и Н. не се познавали. А. и Н. спрели управляваните от тях автомобили,страничните прозорци и на двамата водачи били отворени, което позволило на А. да чуе, че Н. го напсувал. А. слязъл от автомобила и се приближил до автомобила на Н., за да му иска обяснение. Н. също слязъл от автомобила и в един момент двамата взаимно се хванали за дрехите и започнали да се дърпат, блъскат и нанасят удари.

Физическият конфликт между А. и Н. се развил на тротоара пред блок №***, на партера на който имало зъболекарски кабинет, в който работела св. М. С. С..С. по време на конфликта се намирала извън кабинета и възприела, че Г. А. държи М. Н. за тениската и с едната си ръка го удря по лицето и тялото с юмрук, а лицето на Н. било окървавено. С. позвънила на ЕЕН 112.

В хода на разследването са разпитани като свидетели освен М. С. и А. В., Ц. Ч. и полицейските служители Д. Й. и П. П.

Изготвена е СМЕ относно телесните увреждания на Н., техния медикобиологичен характер и механизма на получаването им.

С постановление от 13.05.2026 г. наказателното производство е било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, с мотива, че извършеното деяние представлява престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Със същото постановление пострадалият М. Н. Н. е бил уведомен за правата си по чл. 80-83 от НПК.

М. Н. обжалвал постановлението за спиране на наказателното производство, излагайки становище, че деянието е извършено по хулигански подбуди. Отправена е молба прокурорът да бъде задължен да повдигне обвинение на Г. А. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.

1 от НК.

С определение № 1063/16.06.2026 г. по ЧНД № 2391/2026 г. съдия при ВРС отменил постановлението от 13.05.2026 г. за спиране на наказателното производство с мотива, че в постановлението липсва анализ на доказателствата; не ставало ясно кои доказателства прокурорът е кредитирал и кои не и защо; не било ясно и становището на прокурора досежно показанията на пострадалия, заключенията на съдебните експертизи и останалите писмени доказателства по делото. ДП е върнато на прокурора със задължително указание за изготвяне на мотивиран прокурорски акт.

С постановление от 07.07.2026 г. наказателното производство е спряно повторно на 2 основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, с мотива, че извършеното деяние представлява престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Със същото постановление пострадалият М. Н. Н. е бил уведомен за правата си по чл. 80-83 от НПК.

М. Н. обжалвал и второто постановление за спиране на наказателното производство с мотиви, идентични с тези от първата жалба. С определение № 1359/27.07.2026 г. по ЧНД 3230/2026 г., съдия при ВРС отменил постановлението за спиране от 07.07.2026 г. с мотива, че не била изложена фактическа обстановка, което обуславяло невъзможност за съда да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението. ДП е върнато на прокурора със задължително указание за изготвяне на мотивиран прокурорски акт.

С Постановление от 05.08.2026 г. наблюдаващият прокурор отново е спрял наказателното производство на основание чл. 244, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК, като е приел, че се касае за причиняване на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК, което престъпление се преследва по тъжба на пострадалия. Според наблюдаващия прокурор от събраните доказателства се установява, че деянието не е извършено по хулигански подбуди, доколкото у Г. А. е бил налице личен мотив за причиняване на телесната повреда - освен че е нарушил правилата за движение по ЗДвП, с което е създал предпоставки за възникване на ПТП, М. Н. е отправил и обидни и нецензурни изрази към А., които са засегнали А. и са породили отрицателни емоции у него. В този смисъл налице е личен мотив за извършване на деянието, който именно е бил определящ поведението на А. в онзи момент. Не е налице специфичната цел, характерна за хулиганството и хулиганските подбуди, а именно грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на демонстративно, явно неуважение към обществото. Според РП Варна,за да се приеме, че деянието е било извършено по хулигански подбуди, следва да се приеме, че у А. е липсвал личен мотив, свързан конкретно с личността на пострадалия, за нанасяне на съставомерното телесно увреждане; че подбудите на А. са били хулигански грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото; че А. е целял да причини телесното увреждане на Н., движен именно от хулигански подбуди, демонстрирайки по начин, недопустим за общоприетите в обществото норми, своето чувство на превъзходство над останалите негови членове и поставяйки себе си над всички тях, които съвестно се придържат към установените и общовалидни правила за поведение, показвайки, че може да върши каквото си пожелае, независимо от нормите на обществото.

РС Варна в този си състав счита атакуваният акт за законосъобразен.

Наблюдаващият прокурор правилно е съобразил, че липсват категорични доказателства за "хулигански подбуди".

За да е налице квалифициращият признак по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, деецът трябва да действа с пряк или евентуален умисъл за грубо нарушение на обществения ред, изразяващо явно неуважение към обществото. В конкретния казус водещият мотив е личен – провокация и раздразнение от предхождащ словесен спор. Инцидентът не е случаен акт на агресия, а е пряк резултат от възникнало субективно раздразнение у А., вследствие на отправените обидни думи от Н. към него. Налице е конкретен повод – управление на автомобила от страна на Н. в забранена посока, което изключва безпричинността на действията, характерна 3 за хулиганството. Доказателствата сочат за проведена словесна комуникация непосредствено преди физическия сблъсък. Наличието на разменени реплики пренася конфликта в сферата на личните отношения между двамата мъже.Действително, наличието на личен мотив не е пречка да бъдат окачествени действията на дееца като хулигански. По-важното в този случай е дали деецът е действал със съзнанието, че действията му са непристойни и че грубо ще нарушат обществения ред и спокойствието на гражданите. Очевидно е, че не това е целял деецът. В настоящия казус от всички събрани по делото доказателства може да се направи извода, че нанасянето на телесни повреди е изцяло по личен мотив – за уреждане на възникнал скандал между дееца и пострадалия и изобщо няма за цел нарушаване на обществения ред. В този смисъл правилно и законосъобразно прокурорът е приел, че липсват хулиганските действия, а се касае за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от НК, наказателното преследване за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК се възбужда по тъжба на пострадалия. Прокурорът правилно е спрял наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, за да даде възможност на пострадалата да защити правата си по частен път.

Неоснователно е искането на жалбоподателя да се отмени постановлението на прокурора, като се задължи РП Варна да изготви обвинителен акт против Н. и да го внесе в съда.

Съдът в производството по чл. 244, ал.5 НПК проверява законосъобразността и обосноваността на постановлението на прокурора.Съдът няма правомощието да дава указания на прокурора за привличане на едно лице към наказателна отговорност, изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда за разглеждане. Съгласно чл. 127, т. 3 от Конституцията на Република България единствено прокуратурата има правомощието да привлича към отговорност лица, които са извърши престъпления, и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер.

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваният акт на прокурора е правилен и законосъобразен и атакуваното постановление следва да бъде потвърдено, поради което и на осн.чл.244 ал.5 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП Варна от 05.08.2026 г. за спиране на наказателно производство по ДП № 1281/2025 г. по описа на 02 РУП Варна на основание чл. 244, ал. 1, т.

1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се изпрати на М. Н. Н.,чрез адв.З. И., АК Варна за сведение.

Препис от определението, в едно с досъдебното производство да се върнат на РП Варна по компетентност.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5