Решение № 200 от 14.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Варна, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110201222 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Г. Р. Р., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №ПЕК-2 от 28.02.2023 г., издадено от Директор на РЗИ Варна, с което за нарушения по чл.9, ал.1, т.5, б.

„а“, б.“б“ и т.6 от Наредба №2 от 10.01.2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътрешноболничните инфекции, вр. чл.19, ал.2, т.6 от Закон за здравето (ЗЗ), на въззивника е наложено наказание глоба в размер 600.00 лв.

Въззивинкът счита оспореното НП за постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 09.12.2022 г. около 14.00 ч. свидетелят ст. инспектор Н. Я. - служител на РЗИ Варна, извършила проверка в обект Амбулатория за индивидуална практика и първична медицинска помощ по дентална медицина „Д-р Г. Р. Р.“, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир“ №2, вх.В, ет.1, ап.9, стопанисван от АИППМПДМ „Д-р Г. Р. Р.“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *, при която относно дезинфекционния и стерилизационен режим констатирала налични дезинфектанти за дезинфекция на инструменти и на повърхности, но без означен срок на годност на годност за дезинфектанта на повърхности Velox spray , осигуреност на стерилен инструментариум, но без отбелязана дата на стерилизация върху стерилизационното фолио, както и осигуреност на мек стерилен материал в барабан, а относно управление на отпадъците констатирала липса на разделно събиране, липса на осигурени маркирани съдове, както и липса на контейнер за остри отпадъци като констатирала също, че отпадъкът 1 се съхранява в отделен кабинет, който не се използва. Констатациите от проверката свид. Н.

Я. отразила в съставен на място протокол, който представила за подпис на присъствалите по време на проверката лица – д-р Димитър Рангелов и свид. Ралица Цветанова – дентална мед. сестра. В протокола липсвало отразяване за обстоятелството, дали за наличния мек стерилен материал в барабан е с отбелязана дата на стерилизация.

Въз основа на констатациите от проверката, на 15.12.2022 г. свид. Н. Я., в присъствие на свидетелите Т. И. (ст. инспектор) и Н. И. (инспектор), съставила спрямо въззивника, в качеството на управител на АИППМПДМ „Д-р Г. Р. Р.“ ЕООД, АУАН №000103 в който посочила като установено следното: не се извършва разделно събиране на опасни и битови отпадъци (не е осигурен обозначен съд за опасен отпадък, както и контейнер за остри и режещи отпадъци); не е обозначена дата на стерилизация на инструментите; мекият материал се съхранява в отворен барабан без дата на стерилизация; дезинфектантът за бърза дезинфекция е без обозначен срок на годност, с което са нарушени чл.9, ал.1, т.5, б.„а“, б.“б“ и т.6 от Наредба №2 от 10.01.2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътрешноболничните инфекции.

В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения по акта не постъпили и на 20.07.2021 г. наказващият орган възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН, и издал обжалваното НП, с което наложил предвиденото в чл.229, ал.1 ЗЗ наказание глоба в максималния установен размер - 600.00 лв.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин, както от дадените в резултат от непосредствени лични възприятия, показания на всеки един от свидетелите Н. Я. и Р. Ц., така и от приобщени документи – протокол от извършена проверка от 09.12.2022 г ., НП №ПЕК-2 от 28.02.2023 г. ведно с разписка за получаване с клеймо от 06.03.2023 г., АУАН №000103 от 15.12.2022 г., уведомление по чл.182, ал.2, т.1 ДОПК. При частично несъответстващите си твърдения от посочените свидетели относно някои от констатациите по проверката, съдът кредитира само констатациите по представения документ – протокол за извършена проверка от 09.12.2022 г., с който присъстващите при проверката лица, сред които и свид. Р. Ц. са удостоверили с подпис без възражения достоверността на отразените обстоятелства. Съобразно отразеното в документа, съдът не приема за действително констатирана при проверката липса на дата на стерилизация на отворен барабан с мек материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на РЗИ Варна, съобразно чл.235 ЗЗ.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени при допуснати идентични съществени процесуални нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, състоящи се в непълно и неясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Преди всичко, от стореното в АУАН и в НП описание на нарушението са посочени няколко разнородни констатации (неизвършване на разделно събиране на опасни и битови отпадъци; неосигуреност на означен съд за опасен отпадък и на контейнер за остри и режещи отпадъци; неозначеност на дата на стерилизация на инструментите; съхранение на мек материал в отворен барабан без дата на стерилизация; неозначеност на срок на годност 2 на дезинфектант), но липсва описание за каквато и да е конкретна форма на поведение на въззивника чрез действие или бездействие, с което той да е допринесъл за съществуването на установените обстоятелства. По този начин санкционираното лице е в невъзможност да разбере, в какво всъщност наказващият орган е счел, че се състои неправомерното му поведение. Наред с това, в АУАН и в НП е отразено, въззивникът да е нарушил три отделни изисквания, регламентирани в т.5, б.“а“, т.5. б.“б“ и т.6 на чл.9, ал.1 от Наредба №2 от 10.01.2005 г., но по никакъв начин не става ясно, кое от тези нормативни изисквания нарушава всяка една от отделните разнородни констатации. Също така, въпреки посочването като нарушени на три отделни изисквания при няколко разнородни констатации, с процесното НП на въззивника е наложено едно административно наказание и по този начин не става ясно, дали наказващият орган е приел, че е осъществено само едно административно нарушение или е преценено, че са осъществени няколко отделни нарушения, но за всички тях е наложено едно наказание. При изтъкнатите аргументи, така констатираното процесуално нарушение се явява съществено, защото реално ограничава право на защита на санкционираното лице, доколкото действително го поставя в невъзможност да разбере, не само в какво всъщност се състои счетеното за незаконосъобразно негово поведение, но и за едно нарушение ли е наказан или за няколко отделни, но санкционирани с едно наказание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Нормата на чл.9, ал.1, т.5, б.„а“, б.“б“ и т.6 от Наредба №2 от 10.01.2005 г. въвежда задължение за ръководителя на лечебното заведение да организира профилактиката и контрола на ВБИ като създава необходимите условия и организация за: извършване на качествено обеззаразяване на всички подлежащи инструменти, материали, повърхности, бельо, посуда и др.; разделно събиране, временно съхранение и третиране на отпадъци от лечебното заведение; и като предприема мерки за подобряване материалната база на лечебното заведение с цел недопускане на условия за възникване и разпространение на епидемични взривове от ВБИ и организира изпълнението на предписанията на РИОКОЗ.

По същество, в процесното НП, не е формулирано твърдение, въззивникът да не е изпълнил така вменените му задължения по създаване на условия и организация за профилактика и контрол на ВБИ. Констатирани са нередности относно разделното събиране на отпадъци и относно означаване на дати на стерилизация на инструменти и меки материали, както и липса на отразен срок на годност на дезинфектант, но нито се твърди, че същите са настъпили в резултат именно от поведението на въззивника и от неизпълнение на вменено нему задължение, нито от приобщените доказателства може да се направи категоричен извод, нередностите да са резултат именно от несъздадени условия и организация от въззивника, а не от поведение на други лица. Поради това, съдът счита твърдяното нарушение за неосъществено, при което НП се явява и материално-правно неправилно и незаконосъбразно.

Наред с това, при твърдяно неизпълнение на няколко изисквания, нито е направена констатация, всички те да представляват едно нарушение, нито е счетено да са осъществени няколко отделни нарушения, но е наложена една единствена санкция.

Действително, с чл.9, ал.1 от Наредба №2 от 10.01.2005 г. за ръководителя на лечебното заведение е формулирано едно основно задължение за организиране на профилактиката и контрола на ВБИ чрез създаване на необходимите условия и организация за няколко разнородни дейности. Но, неосъществяването на съответната организация и контрол за която и да е от тези отделни дейности, представлява самостоятелно нарушение и налагането на една санкция за твърдените отделни нарушения също обуславя извод за незаконосъобразност на оспореното НП.

При този изход на спора и с оглед отправеното искане, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за 3 сторените разноски за възнаграждение на адвокат. Удостоверения от представените договор за правна защита и разписка размер 400.00 лв съответства на регламентираната с чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. минимална стойност, поради което обезщетението за разноски следва да бъде уважено в претендирания размер.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №ПЕК-2 от 28.02.2023 г., издадено от Директор на РЗИ Варна, с което за нарушения по чл.9, ал.1, т.5, б.„а“, б.“б“ и т.6 от Наредба №2 от 10.01.2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътрешноболничните инфекции, на Г. Р. Р., ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер 600.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Р., ЕГН **********, сумата 400.00 лв (четиристотин лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за разноски възнаграждение на адвокат, на основание чл.63д, ал.1, вр. ал.2 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4