Определение № 3992 от 07.12.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3992 гр. Варна , 03.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20203100501821 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. №21839/08.10.2020г. на „Енерго – Про Продажби” – АД, ЕИК 103533691, чрез проц. представител адв. Н. Георгиев – гр. Варна, в която се съдържа искане за изменение на постановеното по делото решение № 961/24.09.2020г. в частта му за разноските.Твърди, че с молба от 15.09.2020г. е направено възражение за прекомерност в случай, че възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия надхвърля минимума, определен в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага, че при цена на иска в размер на 17079,26 лв., минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата е в размер на 1042,38 лв. Доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като във въззивната инстанция не са извършвани никакви съдо- производствени действия, не са разпитвани свидетели и не са изслушвани експертизи, то счита, че са налице всички основания за присъждане на адв. възнаграждение в минимален размер. Излага, че обемът от работа не е еднакъв за ищеца и ответника в производство, образувано по отрицателен установителен иск, като в тази връзка, съдът не следва да прави преценка на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение с това на претендираното от ответника, тъй като доказателствената тежест е на ответника, докато ищецът е навел бланкетни твърдения. По изложените съображения и на осн. чл. 248, ал.1 ГПК, молителят иска да бъде изменено решението в частта относно присъдените в полза на въззиваемата страна като същите бъдат намалени съобразно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия, до предвидения минимум в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззиваемата страна, чрез депозираното писмено становище излага доводи за допустимост, но неоснователност на молбата. Моли същата да бъде оставена без уважение.

1

Моли да му бъдат присъдени направените в това производство разноски в размер на 240 лв., за заплащането на които представя договор за правна помощ и фактура.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК.

С решение №961/24.09.2020г., съдът след като е потвърдил първ. решение, е осъдил въззивникът да заплати на въззиваемата страна съдебно-деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция в размер на 2040лв. /с вкл. ДДС/, в която се включва и сумата от 240лв. за отговор по частна жалба, по която съдът се е произнесъл също с решението си, като я е оставил без уважение. В мотивите си, съдът е обсъдил направеното от въззивника възражение за прекомерност, като е изложил съображения защо адв. възнаграждение не следва да бъде редуцирано до минималния, определен в наредбата размер.

Настоящият състав намира, че молбата за изменение е неоснователна по следните съображения:

На първо място съобрази, че при произнасяне на решението си, съдът не е пропуснал, а напротив – обсъдил е направеното от страна на въззивника възражение за прекомерност, но е счел същото за неоснователно, като е изложил подробни съображения за това, които не счита за необходимо да преповтаря.

При материален интерес 17 079.26 лв., адв. възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 е в размер на 1042.38 лв., като на въззиваемата страна е присъдено адв. възнаграждение в размер на 2040.00 /1500лв.-за въззивн. жалба, плюс 200лв.за частн. Жалба, плюс 340лв. ДДС/ лв., като е отчетено, че тази сума е с включен ДДС, както и, че в нея е включено и адв. възнаграждение в размер на 240 лв. по частната жалба, при пренетдирано възнаграждение от страна на самия молител в размер на 2496.00 лева с ДДС, и отделно 240.00 лв. – по частната жалба.

Съставът при ВОС намира, че цитираната в решението определение №3 от 5.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №7153/2014 г., IV г. о., ГК е относимо към спора и правилно е било приложено и съобразено. В същото липсват подробности, с оглед на които да се направи извод, че се касае за различен случай, и поради което да не следва да намери приложение в настоящия. Ако молителят твърди, че делото е било еднотипно и не се е отличавало от стотиците подобни за корекция за ел. енергия на сметка за минал период, то същото се отнася и за неговите възражения, аргументи и доказателствени искания, тъй като и той е страна по същите дела, което според съда отново навежда на извода, че фактическата и правна сложност на еднотипните дела е еднаква за двете страни в процеса.

Съдът не споделя твърдението на молителя, че обемът от работа не е бил еднакъв за 2 ищеца и ответника в производство, тъй като така определеното възнаграждение е присъдено само за производството във въззивната инстанция, а не с оглед качеството на ищец и ответник в първ. производство.

По изложените съображения искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на въззивното решение в частта за разноските, следва да бъде оставено без уважение.

Доколкото настоящото производство не е самостоятелно такова /а за изменение на постановеното решение на осн. чл. 248 ГПК./, и настоящото определение не е акт, приключващ делото във въззивната инстанция по см. на чл. 81 ГПК, то съдът счита, че в полза на ответника по молбата разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №21839/08.10.2020г. на „Енерго – Про Продажби” – АД, ЕИК 103533691, чрез проц. представител адв. Н. Георгиев – гр. Варна, за изменение на постановеното по делото решение №961/24.09.2020г. в частта му за разноските, на осн. Чл. 248 ГПК.

Не присъжда разноски в полза на въззиваемата страна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба, в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК във вр. с чл.

248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3