Решение № 1246 от 03.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1246 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000500688 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по въззивни жалби с вх. № 116844/12.12.2023 г. и № 106856/17.11.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на двете страни срещу неизгодните за тях части от решение № 5457 от 26.10.2023 г. на СГС, I – 14- състав по гр.д.№ 12233/ 2022 г.

Въззивната жалба на ищцата Е. К. – М. чрез пълномощника й – адвокат Е. Д. - е насочена срещу решението в частта, с която е отхвърлен частичният й иск за парично вземане от обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 1 000 лева до 26 000 лева . Съдържа оплакване за допуснато нарушение на член 52 от ЗЗД , изразяващо се в присъждане на занижено по размер обезщетение за неимуществени вреди .

Въззивната жалба на ответника „ Трафик Бул“ ООД, град Пловдив чрез пълномощника му – адвокат Д. К. - е насочена срещу осъдителната част от решението . С нея се оспорва изведеният в решението извод за неистинност на част от изложените в статията твърдения, непрофесионално и 1 недобросъвестно поведение на автора на материала. Поддържа се, че отговорността на издателя не е възникнала с оглед извършената предварителна журналистическа проверка на фактите, изложени в процесната статия.

Нито една от страните не е подала в срока по член 263,ал.1 от ГПК отговор на подадената от насрещната страна въззивна жалба . В писмена молба с вх. № 25657/9.10.2024 г. ( по регистратурата на САС ), подадена от въззивника – ответник, е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба на ищцата , изложени са подробни съображения по съществото на спора . В изпратена по електронна поща на 17.10.2024 г. писмена защита от пълномощника на ищцата се поддържа становище за основателност на подадената от нея въззивна жалба и за неоснователност на подадената от ответника въззивна жалба .

Искане, идентично на съдържащото се във въззивната жалба на ответника по член 248,ал.1 от ГПК – за изменение на решението относно дължимите в негова полза разноски от адвокатско възнаграждение е заявено с молба с вх.№ 105323/ 14.11.2023 г. Разгледано е и е оставено без уважение с влязло в сила определение № 1684 от 5.02.2024 г. А извън обжалването му съгласно по реда на член 248,ал.3 от ГПК въпросът дължи ли се адвокатско възнаграждение върху пълния размер на вземането при предявен частичен иск на основание член 2,ал.7 от НМРАВ не може да се пререшава от въззивната инстанция .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в писмената молба и писмената защита и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, неправилно в една част и правилно в останалата част .

СГС е сезиран от Е. Г. К. – М. от град *** с частичен иск по член 49 от ЗЗД и иск по член 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на „Трафик Бул“ ООД, град Пловдив като издател на интернет сайта ***.bg да й заплати сумата в размер на 26 000 лева (от цяла претенция в размер на 50 000 лева), съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.11.2021 г. до окончателно плащане по твърдения, че на същата дата на посочения сайт е публикувана статия със заглавие: „ Пак скандал, пак с Ж. К., но сега и с пукната глава“ ; статията съдържа неверни твърдения за редовна 2 злоупотреба на ищцата с алкохол и прием на наркотици, манипулативно поднесена информация за нейна зависимост от алкохола и наркотиците и неспособност да се държи адекватно пред хората и да бъде отговорна майка; по причина на статията, препечатана в множество онлайн – издания, ищцата имала безсъние и силно главоболие, изпитала безспокойство, раздразнителност, стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв ; ищцата преустановила социалните контакти , пострадала професионалната й репутация; статията повлияла негативно на невръстното й дете.

Ответникът оспорил исковете. Въвел възражения, че изложените в статията факти са били подложени на добросъвестна журналистическа проверка : потвърдени са от два независими източника на информация ( съседи и справка от спешния телефон 112 ) и публикуван видео- материал; фактическите твърдения са истински ; ищцата не е търпяла по причина на статията неимуществени вреди, тъй като тя е представена по същия начин в други статии, подробно посочени в отговора на исковата молба, от предходен период .

За да уважи иска, СГС е приел, че само част от изложените в статията данни са достоверни : по време на организирано в дома на ищцата тържество била нападнала от гост с бутилка ; получила порезна рана в областта на главата; по сигнал на телефон 112 на място пристигнали екип на спешна медицинска помощ и полицията ; оказана й била лекарска помощ ; самата ищца била във видимо нетрезво състояние, констатирано от пристигналия патрул на 06 РУ – СДВР. Статията съдържа невярното твърдение, че била дрогирана, както и внушения за системна злоупотреба от нея с алкохол и наркотични вещества и предизвикване на конфликтни ситуации . Посоченият в статията предишен случай – отвеждане на ищцата в 06 РУ на СДВР след спор със съседи и замеряне на паркираните пред блока коли с яйца – не е доказан с категоричност. Така разгласените неверни и позорящи твърдения са станали достояние на неограничен кръг от лица , засегнали са предимно личното й усещане за чест и достойнство, без да са повлияли трайно негативно на професионалната й кариера и семейния й живот. СГС е приел, че обезщетение в размер от 1 000 лева е справедливо с оглед същността на изнесените неверни твърдения за ищцата като публична личност; кръга от лицата, на който те са станали известни ; продължителността и интензитета на 3 търпените вреди и наличието през годините на редица публикации с тематика , сходна на процесната статия .

Действително в посочения в статията ден – 14.11.2021 г. - ищцата не е била тествана за алкохол с дрегер или кръвна проба, но това за преценката за достоверност на изложеното в статията не е и необходимо . В официалния документ – писмото от 06 РУ – СДВР от 14.07.2023 г. – е удостоверено, че посетилият мястото полицейски патрул е заварил ищцата „ във видимо нетрезво състояние“ . Материалната доказателствена сила по член 179,ал.1 от ГПК на документа в тази част е оспорена в о.с.з на 2.10.2023 г. , но ангажираните от ищцата доказателства не установяват с категоричност обратния факт. Присъствалата на тържеството свидетелка Ц. Н. съобщила как то е протичало до началните часове на 14.11.2021 г. (1,00 часа), а събитието е станало по – късно, преди обажданията на телефон 112 в 6,56 часа и 7,27 часа.

Изнесената в статията информация за този факт е вярна.

Относно другия посочен материала факт, че ищцата била дрогирана са събрани свидетелства от Т. М. - журналист в ***.bg, Тя посочила, че не е автор на статията, но проверила информацията, преди да бъде изнесена от „ свои източници“ . Част от тях са неназовани съседи, които сигнализирали,че освен пияна, ищцата била и дрогирана . Подробности за това как те са възприели или узнали обстоятелството, че ищцата е употребила наркотици във въпросната вечер, не са получени при сигнализирането. Даденото от източниците в службата на телефон 112 потвърждение се отнася до други данни - съобщените от самата ищца при обаждането й на спешния телефон подробности за осъщественото над нея нападение - ударена е три пъти с бутилка в главата от мъж, който е пиян и дрогиран. По делото няма никакви доказателства, че ответникът е положил усилия да провери от поне още един източник разпространеното твърдение, че ищцата е употребила дрога . Това сочи, че не е извършена добросъвестна журналистическа проверка. Съгласно утвърденото схващане такава е проверката, ако преди да бъде изнесен, фактът бъде потвърден от поне два независими източника. Прикаченият към статията видео – материал ( как ищцата се качва в линейката ) обективно не може да служи като доказателство за „дрогирано“ състояние . То не е установено с други доказателствени средства .

Освен че изложената в статията информация , че ищцата била дрогирана 4

,е невярна, авторът е направил опозоряващото внушение, че появяването на К. в пияно състояние е на обществено място ( в случая, описан в статията е посочено , че тя е „ видяна пияна и дрогирана “ ) и участва ( има „ проява“ ) в скандали и побоища след злоупотреба с алкохол и дрога, това поведение и тази злоупотреба са системни ( случват се „ отново“ , „ за пореден път“ , припомнен е стар спор, прераснал в скандал). В действителност, както следва от свидетелствата на Ц. Н. и удостовереното в писмото от 06 РУ – СДВР, празненството , на което се е случило събитието, провокирало публикуването на статията, се състояло в частен дом, а не на обществено място, ищцата е пострадала , но не защото е участвала в сбиване, а защото е нападната от присъствал на празненството мъж, който я е ударил с бутилка в главата и това е единствената причина за получената от нея травма на главата ; могла е да бъде „ видяна“, защото след като е потърсила спешна медицинска помощ е преценено, че има необходимост да бъде отведена с линейка .

Следователно установено е извършването на виновно и противоправно поведение от автора статията, обосноваващо отговорността на издателя , регистрирал интернет сайта, на който тя е публикувана - член 49 от ЗЗД .

Оповестената отчасти невярна и позоряща информация е произвела значим за ищцата вредоносен ефект, тъй като е публично разпространена и е преповторена в материали на други интернет издания, посочени в документа на л. 21 от делото на СГС . Със свидетелските показания на П. Д. и Ц. Н. е установено, че направените твърдения и внушения са засегнали ищцата. Тя била разстроена, психически срината , ограничила срещите си, преустановила контактите си. Обстоятелството, че е публична личност, към която се проявява засилен журналистически интерес

, не оправдава разпространяването на невярна, унижаваща честта и достойнството информация и манипулативното й поднасяне с цел търсене на сензация и привличане на аудитория. Размерът на обезщетението следва да се съобрази с установената степен на засягане на неимуществената сфера на ищцата.

Въззивният съд намира, че определеното в решението обезщетение в размер от 1 000 лева е занижено и не съответства на степента на засегнатите блага.

Достатъчно да компенсира претърпените от ищцата неимуществени вреди е по – голямо по размер обезщетение, а именно - 5 000 лева . Това налага частично потвърждаване и частична отмяна на обжалваното решение с присъждане по частичния иск на сумата от още 4 000 лева .

5

С оглед променения изход от спора, въззивницата К. има право на разноски по съразмерност в размер на още 467,70 лева ( свръх присъдените й с решението 91,20 лева по – малко от дължимите 116,92 лева от общо сторени в размер от 3 040 лева ) за първоинстанционното производство . За въззивното производство е направила разноски само за държавна такса в размер от 500 лева , от които й се дължи част в размер от 80 лева . Ответникът има право на по – малка част от сторените за първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение – 2 205 лева вместо 2 620,80 лева , а за въззивното производство – на част от минималния размер на адвокатското възнаграждение по приложимото правило на член 7,ал.2,т.4 от НМРАВ, равняваща се на 2 205 лева.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5457 от 26.10.2023 г. на СГС, I – 14- състав по гр.д.№ 12233/ 2022 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Г. К. – М. срещу „ Трафик Бул“ ООД, град Пловдив частичен иск по член 49 от ЗЗД за парично вземане за горницата над 1 000 лева до 5 000 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „ Трафик Бул“ ООД, град Пловдив, район „ Източен“ ,ул. „ Орловец“ № 9 да заплати на Е. Г. К. – М., ЕГН: ********** от град ***, ул. „ ***“ № *, ет. *,ап. * сумата в размер от още 4 000 ( четири хиляди ) лева, обезщетение за неимуществени вреди от материал, публикуван на 14.11.2021 г. в интернет сайта ***.bg , под заглавие „ Пак скандал, пак с Ж. К., но сега и с пукната глава“ на основание член 49 от ЗЗД , ведно със законната лихва , считано от 14.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата .