Решение № 222 от 03.04.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Горна Оряховица, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20224120101483 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ВиК – Йовковци“ ООД твърди, че като ВиК оператор предоставял на ответника Д. Н. О. водоснабдителни и канализационни услуги (по-долу ВиК услуги) за водоснабден имот, находящ се в гр.***, ул.***, етаж ***, потреблението в който било отчитано под абонатен номер ***. Твърди се, че през периода 07.01.2014 г. – 06.06.2019 г. тя потребявала ВиК услуги за доставяне на питейна вода и пречистване на отпадни води и канализация в този обект, но не заплатила тяхната стойност от общо 124,59 лв. в сроковете по чл.33, ал.2 от Общите условия – 30 дни от датата на издаване на фактура за съответния месечен отчетен период. Сочи, че неизпълнението обусловило начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа, която до 29.11.2021 г. била общо 43,98 лв. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземанията за стойността на предоставените в периода от 07.01.2014 г. до 06.06.2019 г. ВиК услуги по доставка на питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2022 г. до изплащането й и лихва за забава за период от 30 дни след издаване на фактурите за горните задължения до 29.11.2021 г. – 43,98 лв., за които е издадена заповед № 396/12.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 795/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Претендира се и присъждане на сторените в 1 заповедното и исковото производство разноски.

Ответникът Д. Н. О. не е подала възражение по чл.414 ГПК (исковото производство е образувано в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК), нито отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. В съдебно заседание заявява становище за неоснователност на иска, като излага твърдения, че е била наемател в обекта – общинско жилище, но не е живяла фактически в него, а през 2016 г. имотът бил отдаден под наем на други лица. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: съществувало между страните правоотношение по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги в обекта на адрес: гр.***, ул.***, етаж *** при публично известни общи условия и осъществено в периода от 07.01.2014 г. – 06.06.2019 г. доставяне в обекта питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация на стойност общо 124,59 лв.

Ответницата признава, че е била наемател на обекта на посочения адрес, като през 2014 г. е сключила с Община Горна Оряховица договор за наем на жилището – общинска собственост. Преценено по реда на чл.175 ГПК, това признание се явява съответно на показанията на свид.Н. – инкасатор, отчитал потреблението в обекта през процесния период, която сочи, че жилищният блок на ул. *** е изцяло общински и жилищата в него се отдават под наем на различни лица. Съгласно § 1, т.2, б.“б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл.2, ал.1, т.2 от действалите към началото на периода и понастоящем действащи Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация – Йовковци“ ООД – гр. Велико Търново (подолу Общите условия), потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Същата дефиниция е дадена и в чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (по-долу Наредбата), според който абонати, съответни потребители на услуги ВиК, са отделните собственици на имоти и лица, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилищни имоти. В чл.2, ал.3 от Общите условия изрично е посочено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги – за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното 2 право на ползване на имота лично декларира съгласие пред оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок. Доколкото не е спорно, че ответницата е станала титуляр на процесната партида, явно е, че такова изявление от собственика е било направено и достигнало до ищеца.

Съгласно чл.чл.9а от Наредбата промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Не е спорно, че ответницата и към момента е титуляр на процесната партида, при което прекратяването на наемното правоотношение не е противопоставимо на ищеца, а възражението й, че не е знаела, че трябва да уведоми ищеца, не е извинително.

Съгласно чл.8 от Наредбата правоотношението по възмездно предоставяне на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия. Чл.43, ал.2 от Наредбата урежда съществените задължения на потребителите, в т.ч. да заплащат услугите ВиК. Тълкувана във връзка с чл.39 и чл.35 от Наредбата, тази разпоредба определя съдържанието на същественото задължение на потребителя – да заплати по утвърдените от регулатора КЕВР цени доставката на количеството вода според показанията на водомера с точност до 1 куб. м. за период, определен в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца, или в случая 1 месец (чл.23, ал.1, т.1 от Общите условия).

Съгласно чл.23, ал.4 от Общите условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.

При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. В случая свид.Н. изяснява, че през процесния период отчитането в обекта е ставало чрез хартиен карнет.

Помни, че за известно време в обекта е имало човек, който й осигурявал достъп за извършване на отчета, но за първата от процесните фактури за периода от 07.01.2014 г. до 05.10.2017 г. изрично уточнява, че се касае за служебно начислени услуги поради това, че в обектът не е живял никой. В случаите на неотчитане за повече от една година чл.24, ал.4 от Общите условия предвижда съставяне на протокол от длъжностното лице, подписан от свидетел, въз основа на който операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.49 от Общите условия. По делото не е представен нито хартиеният карнет, удостоверяващ отчитането съгласно чл.23, ал.4 от Общите условия, нито протоколът по чл.24, ал.4 от Общите условия – основание за служебно начисляване на количеството питейна вода.

Ищецът ангажира единствено писмена справка за консумацията през процесния период и списък на неплатените фактури. Те представляват частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател 3 обстоятелства. Документите не носят подпис на ответницата, не обективират нейно извънсъдебно признание за количеството отчетена или начислена вода, поради което са й непротивопоставими и не могат да важат срещу нея. Тези документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила и при липса на ангажирани други доказателства относно отчетеното или начислено количество вода в процесния обект през исковия период, няма основание за извод, че твърдените от ищеца факти са доказани пълно. Самите фактури също не са представени, поради което въпросът намират ли приложение чл.55 ТЗ и чл.182 ГПК не стои.

Така в обобщение, ищцата е била потребител на ВиК услуги като наемател на водоснабден имот без да заяви промяна на тези обстоятелства до края на процесния период, но не се установи нито надлежно извършване на отчитане, нито на служебно начисляване на количеството питейна вода, което се твърди да е доставено. Понеже потребление не се доказа, исковете за установяване на съществуване на вземане размер 124,59 лв. на твърдяното от ищеца основание – цена на доставка на питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация и на акцесорното вземане за обезщетение за забава в плащането от 43,98 лв., се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По присъждане на направените разноски:

Ответникът съгласно чл.78, ал.3 ГПК има право да му бъдат присъдени разноските за заповедното и исковото производство, но той нито претендира, нито представя доказателства да е сторил такива, поради което отговорност за разноски не следва да се разпределя.

На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ

ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК 104055066, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.“Пейо Яворов“ № 30, представлявано от управителя И.

Б. И. срещу Д. Н. О., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, ул. ***, вход ***, етаж ***, апартамент *** да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземания за сумата от 124,59 лв. /сто двадесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща цена на предоставени в периода от 07.01.2014 г. до 06.06.2019 г. ВиК услуги по доставка на питейна вода и пречистване на отпадни води и канализация в обект с абонатен номер *** на адрес: гр.***, ул.***, етаж ***, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2022 г. до изплащането й, и за сумата от 43,98 лв. /четиридесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/ , представляваща обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва за периода от 30 дни след издаване на всяка от фактурите до 29.11.2021 4 г., за които е издадена заповед № 396/12.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 795/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 5