Решение № 772 от 16.12.2021, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. Сливен, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Гражданско дело № 20202230102880 по описа за 2020 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че с влязло в сила решение от 04.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 3096/2014 г. по описа на РС-Сливен, на осн. чл. 353 ГПК, в дял на Ю.Г.К. е бил поставен делбен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Агенция по кадастър, с административен адрес на имота: гр. Сливен, ПК 8800, общ.

Сливен, ул. „Гео Милев” бл. 17, вх. В, ет. 1, ап. 2, като самостоятелния обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 95.23 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 2 при граници: изток-мазе № 3, запад-външен зид, север-разпределителен зид с вх. Б и юг-коридор, горе-гаражи, ведно с 2.78 ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж, ниво: I, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, под обекта:

***, ***, ***, *** и

***, над обекта - ***, стар идентификатор: няма.

1

Ищецът твърди, че фактическа власт върху посочения обект понастоящем упражнява той, като в обекта е извършил множество подобрения, както следва:

С влязло в сила решение № 112/06.07.2016 г., постановено в първата фаза на делбеното производство по в.гр.д.№ 31/2016 г. по описа на Сливенския окръжен съд, той е доказал при условията на пълно и главно доказване, че 40 % от общата стойност на жилищния заем (20 000 лв.), теглен за доплащане на процесния апартамент, равняваща се на 8 167 лв., е погасена с негово лично имущество, а именно от продажбата на недвижим имот в гр.

Банкя, индивидуална негова собственост за сумата от 660 000 лв., продаден на 14.10.1997 г., като още на следващия ден 15.10.1997 г. е внесъл сумата от 8167 лв. за пълното погасяването на жилищния заем. Сочи се, че въззивният съд е приел, че индивидуално погасените от него 40% от жилищния кредит не дават основание да се приеме, че е възникнала трансформация по чл. 21, ал. 2 от СК (отм. 1985 г.), тъй като моментът на издължаването следвал момента на придобиване правото на собственост. Съдът е приел, че задължението по изтегления заем е дълг за задоволяване нуждите на семейството и той обвързва и двамата съпрузи. Ищецът твърди обаче, че безспорен факт е обстоятелството, че 40% от този общ дълг е заплатен еднолично от него с извънсемейни средства, което поражда облигационното задължение на бившата му съпруга да му възстанови половината от тази сума (съобразно нейната квота от съсобствеността), при положение, че посочената сума е използвана само и единствено не за друго, а за придобиването на делбения имот. Възникването на облигационно отношение между съпрузите в този случай е признато с Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г. на ВКС по т.д.

№ 5/2013 г. на ОСГТК.

Ищецът сочи, че този делбен имот е възложен в дял на Ю.К., поради което твърди, че тя му дължи цялата заплатена от него сума от 8 167 лв.

Ищецът твърди, че още през 1987 г. и 1988 г. е заплатил сумата от 755.05 лв. за извършени в апартамента подобрения, от които: сумата от 100 лв., за набавяне на 2,40 куб.м. дървен материал от Явор за направата на входната врата, 5 бр. вътрешни врати, гардеробите, леглата и портмантото в апартамента, заплатена съгласно позволително № 238127 от 28.11.1987 г. на Горско стопанство - Твърдица и сумата от 655,05 лв. за 2 закупуване и доставяне на чугунови радиатори (3 бр. 300/90 и 5 бр. 500/90), заплатена съгласно фактура № 549/24.02.1988 г.

Твърди, че посочената сума е предоставена от него от негови извънсемейни средства и тъй като имотът е възложен изцяло в дял на бившата му съпруга, тя му дължи цялата сума на така заплатените от него подобрения за апартамента, или същата му дължи сумата от 755,05 лева.

Ищецът твърди, че през лятото на 1990 г. е направил подобрения в апартамента, а именно поставяне с личен труд на вътрешна мазилка и варова шпакловка на всички стени в апартамента на обща площ от около 160 кв.м., което оценява на сумата от 2000 лв. и тъй като целият имот е възложен в дял на бившата му съпруга, тя му дължи цялата сума на така направените от него подобрения в апартамента, или същата му дължи сумата от 2000 лв.

Ищецът представя 8 бр. платежни документи от 1988 до 1991 г., видно от които бил извършил ремонт на апартамента, на обща стойност 1 114.11 лв., от които:

По поръчка № 185/27.04.1988 г., за бичене на добитите през 1987 г. яворови трупи 2,40 куб.м. - 23.32 лв.

По поръчка № 646613/27.04.1988 г., за превоз на дървения материал 7.70 лв.

По сметка № 6775/28.07.1988 г. на ДАП - Сливен, за превоз на дървен материал за подложки на дюшемето в апартамента - 33.94 лв.

По фактура № 089/26.04.1990 г., за преминат курс за зидар към СМК Асеновец, за извършването на вътрешни СМР в апартамента - иззидване с тухли на вътрешните стени в апартамента, с цел топло- и шумо- изолация - 50 лв.

По фактура № 4069/19.09.1991 г., за закупуване на бои за мозайката 26.16 лв.

По фактура № 157/17.04.1991 г. на ОСП Асеновец, заплатен наем за машина за изтриване на мозайка за периода от 17 до 23.04.1991 г. - 51.20 лв.

По фактура № 3919/20.08.1991 г., за сушене и изработване на дюшеме 1472 л.м. - 880.99 лв.

3

По фактура № 762/01.08.1991 г. на Автобаза „Балканбас-Сливен”, за транспорт на дюшемето - 40.80 лв.

Посочените по-горе средства ищецът твърди, че също са заплатени еднолично от него с лични негови извънсемейни средства, получени по наследство от баща му - Х.Г.И. по банкова сметка № 09/13-1-012323-4 на ДСК, клон Банкя.

С тези подобрения в апартамента счита, че неговата стойност се е увеличила с поне 5000 лв. която сума смята, че ответницата следва изцяло да му възстанови.

През м. април 1991 г. сочи, че е направил подобрения в апартамента, а именно поставяне на подова настилка от черна венецианска мозайка във входното антре, коридора и мокрото помещение - общо 12 кв.м. Това подобрение оценява на сумата от 1000 лв., с която сума смята, че се е увеличила стойността на имота и тъй като целият имот е възложен в дял на бившата му съпруга, тя му дължи цялата сума на така направеното от него подобрение в апартамента, или същата му дължи сумата от 1000 лв.

През есента на 1991 г. е направил подобрения в апартамента, а именно поставяне с личен труд на подова настилка от италиански теракот в кухнята общо 6 кв.м.

Теракота е закупен с Фактура № 8130/12.11.1986 г. на Подова Керамика - Михайловград, за сумата от 174 лв. Това подобрение оценява на сумата от 600 лв. В банята и тоалетната ищецът лично е поставил подова настилка от теракот на обща площ от 3,20 кв.м. Това подобрение оценява на сумата от 300 лв. На стените в банята, тоалетната и кухнята е поставил фаянсови плочки на обща площ от около 23 кв.м. Това подобрение оценява на сумата от 1400 лв.

Тъй като целият имот е възложен в дял на бившата му съпруга твърди, че тя му дължи цялата сума на така направените от него подобрения в апартамента, или същата му дължи сумата от 2 300 лв.

Ищецът твърди, че през 1992 г. е направил разходи за още 1200 лв., както следва:

Направа на входна врата от 24 квадрата от явор;

Направа на 4 вътрешни врати с широчина 80 см., с по 12 прозорчета всяка с каси;

4

Направа на 1 врата от явор 70 см. на сервизното помещение с 8 прозорчета;

Направа на портманто, надстройка, ракла за обувки, надстройка и гардероб 60 см. от явор и яворов шперплат;

Направа на 2 масивни легла от явор;

Направа на гардероб с надстройка от явор;

Странични долапи от явор, широчина 45 см.

Сочи, че тази сума е заплатена с дарени му през 1992 г. парични средства в размер на 1200 лв. от неговата майка - Ц.П.С.

Твърди, че към настоящия момент не разполага с платежния документ за направата на тези дървени изделия, тъй като същият се намирал във вилата в с. Калояново, до която макар и да му е поставена в дял, към настоящия момент все още не му е предадено владението и няма достъп в момента.

С тези подобрения в апартамента счита, че неговата стойност се е увеличила с поне 10000 лв., с оглед на което и тъй като целият имот е възложен в дял на бившата му съпруга, тя му дължи цялата сума на така направените от него подобрения в апартамента, или същата му дължи сумата от 10 000 лв.

Предвид изложено, моли съда да осъди ответницата Ю.Г.К. да му заплати сбора от гореописаните претенции, представляващи общо сумата от 29 222,05 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск, до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответницата чрез процесуален представител, който счита, че искът е погасен по давност, като от датата на влизане в сила на решението, с което е допуснат развода до датата на предявяване на исковата претенция са изтекли повече от пет години. Пет години са изтекли и от датата на влязлото в сила решение за делба и ищецът е бездействал. Сочи се също така, че ищецът до 30.08.2020 г. е обитавал апартамента без да заплаща наем.

Твърди се, че сумите не са коректно отразени в исковата молба.

Съгласно чл. 1 от Закона за деноминацията на лева: Считано от 5 юли 1999 г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев.

С оглед горната разпоредба всички посочени суми преди тази дата следва да 5 се редуцират. Освен това заявените претенциите не са конкретизирани по основание. Видно от вносна бележка № 55/15.10.1997 г., сумата е внесена от Ю.Г. И.а, а не от И.Х.И.. Дори хипотетично да се предположи, че той е извършил вноската в размер на 8 167 лв., то е със средства на ответницата или в най-лошия случай е сторил дарение. Няма пряка връзка между евентуално получената от него сума от продадено жилище в Банкя и извършените пращания. Не са представени доказателства за получена сума от 600 0000 лева и теглени суми. Твърди се, че дори и да се приеме хипотетично, че сумата е изпратена от ищеца, за така изплатените на заемодателите суми не възниква основание за отчитане на трансформация по чл. 21, ал. 2 СК /отм.

1985 г./, тъй като моментът на издължаването следва момента на придобиването правото на собственост, а към момента на придобиването съпрузите са сключили заем, който е дълг за задоволяване нужди на семейството. Този дълг обвързва и двамата съпрузи солидарно - чл. 25, ал. 2 СК /отм. 1985 г./ Придобили са жилищен имот, който е с предназначение да задоволи нужди на семейството.

По отношение претендираната за периода от 1987 г. и 1988 г. сума от 755.05 лв. за извършени в апартамента подобрения, от които 100 лв. за 2.40 куб. дървен материал от явор за направата на входна врата и пет бр. вътрешни врати, гардеробите, леглата и портмантото в апартамента, заплатени съгласно позволително № 238127/28.11.1987 г. на Горско стопанство-Твърдица, сред описаните в исковата молба документи не е налично позволително № 238127/28.11.1987 г. на Горско стопанство - Твърдица. От представено копие по гр. д. 3096/2014 г. по описа на Районен съд Сливен се установява, че това позволително не е ясно за какво се отнася. Твърди се, че това е само една възможност. Не е ясно дали тя е реализирана, още по-неустановимо е дали този материал е вложен в жилището. Съгласно действащите и към него момент нормативи, жилищните обекти се изграждали и предавали от СМК Асеновец-Сливен и то след като в тях били изпълнени всички СМР, включително дограми, фаянс, теракота, вградени мебели, мокет или балатум във всяка стая, инсталации-ВИК, ТЕЦ, ЕЛ, т.е. годни за живеене. Същото е било и при процесното жилище. Обектите в сградата, в по-голямата си част са били предоставени на правоимащи с отчуждени имоти в завършен вид.

Доказателство за това било, че мозайките са положени след като е вече поставена дограмата като последната е вградена в тях. И двете дейности са 6 били извършени от строителите от СМК Сливен, а не от ищеца.