Определение № 102 от 13.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. София, 13.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Дора Михайлова като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20248002102771 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. В. Д. Т., ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение № 283/13.03.2024 г. по в. гр. д. № 2658/2022 г. по описа на Апелативен съд - София, с което след потвърждаване на Решение № 260831/08.03.2022 г. по гр. д. № 6997/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав, е отхвърлен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците „Син Карс Интернешънъл“ ЕООД и „Син Карс Девелопмънт“ ЕООД да му заплатят в условията на пасивна солидарност сумата от 100 000 евро - цена по развален договор за изработка на автомобил от 07.04.2016 г. - поради погасяване на задължението чрез прихващане с вземане на „Син Карс Интернешънъл“ ЕООД срещу Т. В. Д. Т. за сумата от 100 000 евро обезщетение с правно основание чл. 224, ал. 3 ЗЗД за вреди върху демонстрационен автомобил, предоставен за ползване от „Син Карс Интернешънъл“ ЕООД на ищеца по силата на договор за заем за послужване между тях.

Съдът е сезиран и с частна касационна жалба от ищеца срещу онази част от въззивното решение, в която без уважение е оставена частната му жалба срещу определение от 28.06.2022 г., постановено по гр. д. № 6997/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав, с което е отхвърлена молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, които следва да заплати на ответниците за адвокатско възнаграждение – на „Син Карс Интернешънъл“ ЕООД – 8 652. 81 лева, а на „Син Карс Девелопмънт“ ЕООД – 8 556 лева.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност - че е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касаторът счита решението на въззивния съд в частта относно 1 произнасянето по възражението за прихващане за недопустимо, тъй като той нямал обичайно местопребиваване в България – арг. от чл. 4, ал. 1, т. 1 КМЧП, а и международната компетентност на българския съд била изключена според чл. 18, ал. 1 КМЧП. За неправилни счита изводите на въззивния съд, че източникът на облигационното правоотношение между него и ответника „Син Карс Интернешънъл“ ЕООД е заем за послужване на увредения лек автомобил, както и че вина за настъпване на произшествието с този автомобил има именно ищецът касатор. В контекста на тези оплаквания искането е обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалните въпроси: 1. „Компетентен ли е българският съд да се произнесе по претенция за вреди от непозволено увреждане, ако вредоносното деяние е извършено извън България и делинквентът е чуждестранно лице с постоянно местопребиваване извън България, и претенцията е заявена чрез възражение, а не чрез насрещен иск?“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички, събрани по делото, доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?“. Касаторът счита, че повдигнатите въпроси обуславят решението – общата предпоставка по чл. 280, ал.

1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че първият от тях, по който липсва съдебна практика, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а вторият е решен в противоречие с практиката на ВКС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр.

2 ГПК, обосновано с твърдение, че българският съд не е разполагал с международна компетентност да разгледа възражението за прихващане, което имало за източник не договор за заем за послужване, а непозволено увреждане. Касаторът моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно, тъй като то било постановено в нарушение на правилата на формалната логика. Претендира разноските по делото.

Ответниците по касация „Син Карс Интернешънъл“ ЕООД и „Син Карс Девелопмънт“ ЕООД възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е допустимо и правилно.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че сключеният на 07.04.2016 г. между ищеца и ответника „Син Карс Интернешънъл“ ЕООД писмен договор е не за покупко-продажба, а за изработка. Позовал се е на същественото съдържание на уговорките между страните, постигнали съгласие споровете от него да се отнасят за решаване към съдилищата в България, ответникът да изработи автомобил съгласно поръчката на ищеца срещу заплащане на възнаграждение от 100 000 евро и да му прехвърли правото на собственост върху вещта след доставката й. На етапа на въззивното производство спор между възивника и въззиваемите, че този договор е развален поради виновно неизпълнение на „Син Карс Интернешънъл“ ЕООД не е съществувал. Безспорно е било между страните, че за ответниците – юридически лица, солидарно отговорни при условията на чл. 263л ТЗ, е възкникнало задължението да върнат на ищеца платената от него сума от 100 000 евро.

Решаващата дейност на апелативния съд е обусловена от разглеждане на възражението за прихващане, релевирано в срока по чл. 131 ГПК.

Въз основа на електронните писма между страните за безвъзмездно предоставяни преди 2 сключване на процесния договор от „Син Карс Интернешънъл“ ЕООД на ищеца леки автомобили за участие в различни събития, приемо-предавателен протокол от 28.06.2016 г., съставен в [населено място], според който „Син Карс Интернешънъл“ ЕООД предало на „Даскалов Груп“ ЕООД и Т. П. П., последният – шофьор на дружеството, автомобил марка SIN, модел R1, ЧМР - товарителница относно доставката на автомобила в Германия и показанията на свидетелите Б. Ш., разпитан в производството пред въззивния съд чрез международна съдебна поръчка, и Т. П. П., транспортирал и предал лично на ищеца същия жълт спортен автомобил до Германия през лятото на 2016 г., който след катастрофата през м. септември 2016 г. репатрирал до България, апелативният съд е приел, че фактическата власт върху автомобил рег. [рег.номер на МПС] , марка SIN, модел R1, ищецът установил на основание заем за послужване, сключен със „Син Карс Интернешънъл“ ЕООД. Съставът на въззивния съд е обсъдил показанията на свидетеля П., който неколкократно транспортирал в чужбина автомобили до ищеца за различни събития, в които той участвал. Така се случило и този път – свидетелят доставил автомобила до Германия на платформа с бус. Ищецът, който знаел, че тестовите автомобили не са застраховани от производителя „Син Карс Интернешънъл“ ЕООД, приел автомобила с платформата без каквито и да било възражения.

При тези факти и с оглед постигнатото между страните съгласие в договора от 07.04.2016 г. за маркетингово съдействие, което ищецът се съгласил да оказва на „Син Карс Интернешънъл“ ЕООД срещу отстъпка от цената в размер на 30 000 евро (чл. В от договора съдържала уговорка между страните, че актуалната цена на автомобила е 130 000 евро, като продавачът приел да направи отстъпка от 30 000 евро, която сума да се ползва от купувача за маркетингови дейности и промоция на автомобила) решаващият съд приел, че предаването на автомобила е за безвъзмездното му ползване от ищеца за целите на организираното на 10.09.2016 г. събитие, срещу насрещното му задължение да върне автомобила след приключването му. Ето защо е приет за осъществен фактическият състав на договор за заем за послужване.

Преди да изясни механизма на ПТП, настъпило на 10.09.2016 г., въззивният съд е издирил приложимото австрийско материално право към момента на настъпване на процесното ПТП - от граждански кодекс: § 1293 „Право на обезщетение и удовлетворяване. Щета. Източници на щета. Задължение за обезщетение: при нанесена щета поради виновно поведение- § 1295; видове обезщетения за причинена щета - § 1323. Правилник за движение по пътищата; § 292 ГПК Доказване чрез документи. Доказателствена сила на документите“.

Въз основа на електронната кореспонденция между страните, протокол за ПТП, настъпило на 10.09.2016 г., съставен от Областна дирекция на полицията Каринтия, Република Австрия, реф. № С1/7459/2016 г., доклад от 29.11.2016 г., изготвен от Прокуратурата на Клагенфурт, заключението към изслушаната в производството пред СГС основна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И. А. Т., заключението към допълнителната автотехническа експертиза, изготвено от вещите лица инж. Д. Х. и инж. В.

П., заключението към автотехническа експертиза на вещото лице инж. С. К. Д., изслушано в производството пред САС, данните от видеорегистратора, монтиран в автомобил марка „Шкода“ – участник в събитието, и показанията на свидетеля Б. Ш., разпитан в 3 производството пред въззивния съд чрез международна съдебна поръчка, очевидец на произшествието, било установено безпротиворечиво, че на 10.09.2016 г., около 15.50 ч., в Австрия, лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № ERZ-RT287, се движил по път „Хохалпенщрасе“, в посока от параклис Казерек към Хайлингенблут ам Г., в процес на спускане. По време на произшествието валял дъжд и пътната настилка била мокра. В същото време в обратната посока се движил лек автомобил рег. [рег.номер на МПС] , марка SIN, модел R1, управляван от ищеца. На седалката до водача бил свидетелят Б. Ш..

Преодолявайки ляв завой, ищецът рязко подал газ, изгубил управление над автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение. Настъпил удар между предната част, предимно в ляво, на лек автомобил рег. [рег.номер на МПС] , марка SIN, модел R1 (състезателният автомобил), и лекия автомобил марка „Шкода“. Тъй като състезателният автомобил бил с ниска предна част, лекият автомобил марка „Шкода“ с предна лява гума преустановил движението си върху него. Скоростта на лекия автомобил марка „Шкода“ в момента на удара била 55, 73 км/ч (15, 48 м/с), а на състезателния автомобил – 79, 05 км/ч (21, 96 м/с).

Ищецът бил заклещен в автомобила, освободен с помощта на специализирана техника и транспортиран до болницата в Лиенц. Непосредствената причина за настъпилото ПТП били субективните действия на водача на лек автомобил рег. [рег.номер на МПС] , марка SIN, модел R1, с органите на управление, който с натискането на педала на газта предизвикал отклоняването на автомобила на ляво и временно загубване на управлението му, довело до навлизането му върху пътната лента за насрещно движение, където настъпил ударът с лек автомобил марка „Шкода“, за водача на който той бил непредотвратим. По лек автомобил рег. [рег.номер на МПС] , марка SIN, модел R1, и неговите съставни части липсвали обективни данни, въз основа на които да се приеме, че е участвал в повече от едно произшествие. В материалите по делото, включително и тези от австрийската полиция, липсвала информация за наличие на конструктивни и технически повреди/неизправности, които да са в пряка причинно – следствена връзка с настъпването на събитието.

Увреждането на лек автомобил рег. [рег.номер на МПС] , марка SIN, модел R1, било пълно, като стойността на вредата вещите лица определили на 210 032, 10 лева.

При тези факти въззивният съд, спорът пред който е бил сведен до основателността на заявеното от ответника „Син Карс Интернешънъл“ ЕООД възражение за прихващане, е приел, позовавайки се на т. 1 от Тълкувателно решение № 2/18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г., ОСГТК на ВКС, че институтът на прихващането предполага съществуването на насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи, при което активното вземане следва да е ликвидно и изискуемо, а пасивното вземане може да не е изискуемо, като достатъчно е то да е изпълняемо. Въз основа на уговорката в договора от 07.04.2016 г. за отбив от цената срещу задължение на ищеца за оказване на маркетингово съдействие на изпълнителя, показанията на свидетеля П. – шофьор в „Даскалов Груп“ ЕООД, ЧМРтоварителница относно транспорта на спортен автомобил марка „Sin“, модел „R 1“, на 29.08.2016 г. до Мюнхен, Германия, електронната кореспонденция между страните и данните за отношенията помежду им във връзка с безвъзмездно предоставяни за ползване от „Син Карс Интернешънъл“ ЕООД на ищеца леки автомобили, както и от показанията на 4 разпитания във въззивното производство свидетел, въззивният съд е приел, че предаването на автомобила е било именно на основание заем за послужване - за безвъзмездното му ползване от ищеца за целите на организираното на 10.09.2016 г. събитие срещу насрещното му задължение да върне автомобила след приключването му.