Акт от 21.10.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

39

Година

05.05.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.06

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Пламен Александров Александров

Секретар:

Красимира Вълчева Тодорова

К. Д.

Васил Панайотов

Прокурор:

Светлозар Лазаров като разгледа докладваното от

К. М. Д.

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20065100600054 по описа за

2006 година

С присъда № 12/30.01.2006 г., постановена по НОХД № 838 по описа за 2005 г., Кърджалийският районен съд е признал Р. Й. Х., роден на 07.07.1958 г. в с.Върли дол, обл.Смолян, с постоянен адрес гр.Кърджали, български гражданин, разведен, със средно образование, осъждан, безработен, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 10/11.05.2001 г. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив отнел чужда движима вещ – 1 бр. юношески велосипед “ВМХ АУКЦИОН” на стойност 11 лв. от владението на М. К. Г., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от четири месеца, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието на основание чл.47 от ЗИН, като го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, бр.”б” от НК и относно кражбата на 1 бр. газова бутилка и електрическа отоплителна печка “Елва”. Със същата присъда Р. Й. Х. е е осъден да заплати по сметка на РС – Кърджали направените по делото разноски в размер на 60 лв., като е постановено след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство велосипед “ВМХ АУКЦИОН” да бъде върнат на М. К. Г.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Р. Й. Х., който я обжалва като неправилна. В съдебно заседание лично и чрез своя защитник поддържа жалбата си като сочи, че обжалваната присъда е необоснована и незаконосъобразна. Защитникът на жалбодателя сочи, че престъплението не е безспорно доказано, тъй като не е налице субективния елемент. Твърди се, че пострадалата възложила на подсъдимия да продаде някои вещи от тавана, до кои той имал достъп. Жалбодателят сочи, че познавал свидетелката К. отдавна, имал достъп до дома и считал, че колелото се продава. Моли съда да отмени присъдата на Кърджалийския районен съд, като постанови друга, с която да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, която намира за правилна, законосъобразна и обоснована.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 ал.1 от НК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства в двете инстанции се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. Й. Х. и свидетелката М. Г. К. се познавали по повод извършван от подсъдимия ремонт в жилището и тавана на свидетелката. След извършване на ремонта ключът от таванското помещение останал у Х. Тъй като имал нужда от пари, подсъдимият решил да поиска пари от свидетелката К., то същата не му отворила вратата, когато отишъл да я потърси. След това на 10 срещу 11 май 2001 г. Х. се качил се на таванското помещение в дома на пострадалата отворил врата с леко натискане и взел от помещението юношески велосипед “ВМХ АУКЦИОН”. През деня на 11.05.2001 г., Х. отишъл при свидетеля С. А., на когото предложил да закупи колелото. Свидетелят имал нужда от велосипед и закупил същия за 18 лв. и една бутилка ракия. След като продал колелото жалбодателят се качил на влака и заминал за с.Книжовник, обл.Хасково, където останал около 5 месеца. След като установила, че от таванското помещение липсват вещи свидетелката К. подала оплакване в полицията. След известно време познала велосипеда си, който се намирал у свидетеля С. А., но последният отказал да го предаде, като обяснил на свидетелката К., че е закупил колелото за 18 лв. и една бутилка ракия.

От писменото заключение на вещото лице инж. Вълчо Димитров Димитров по назначената съдебно-оценителна експертиза, както и от разпита на същия в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че стойността на велосипед марка “ВМХ АУКЦИОН 20 000” към датата на извършване на деянието е 11 лв.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е признат за виновен и осъден от първоинстанционния съд. ТакъÔ извод се налага най-напред от обясненията на подсъдимия Х., дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по предвидения в закона ред – чл.277, ал.1, т.3 от НПК (отм.). Разпитан на досъдебното производство пред съдия (л.15, 16 от Дознание № 504/2001 г. по описа на РПУ – Кърджали), Х. недвусмислено сочи мотива си за извършване на деянието – да продаде вещта, за да се снабди с пари. Тези обяснения се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства. Така, свидетелката К. сочи, че не е възлагала на Х. да продаде велосипеда, а след извършения ремонт ключът от таванското помещение останал у подсъдимия. В този смисъл показанията на разпитаната пред настоящата инстанция свидетелка Петкова за наличието на упълномощаване от страна на пострадалата се опровергават, както от извършената очна ставка, така и показанията на свидетелката К. За да квалифицира деянието като такова по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, първоинстанционният съд правилно е отчел, че подсъдимият е бил осъждан с присъда по НОХД № 236/1996 г. на Кърджалийския районен съд, с която му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, като е приведена в изпълнение присъда по НОХД № 104/1994 г. по описа на РС – Кърджали, с която му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 години и 8 месеца, както и с присъда по ВНОХД № 82/1996 г. по описа на ОС – Кърджали, с която му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване. Подсъдимият Х. е съзнавал, че осъществява деянието без съгласието на собственика на отнетата вещ. В този смисъл неоснователни са твърденията на защитника на жалбодателя за липсата на субективен елемент при извършване на деянието. Без съмнение подсъдимият е взел велосипеда с цел да го продаде, за да се снабди с пари. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че след като е осъществил сделката, Х. не се е отчел на “упълномощителката си”, а с парите е заминал за с.Книжовник, Хасковска област, където е престоял около пет месеца.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя. По отношение на Х. са съобразени както отегчаващите отговорността обстоятелства, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. Отчетено е наличието на изключително смекчаващо обстоятелства – стойността на отнетата вещ, като е приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Въз основа на това на Р. Х. е наложено наказание “лишаване от свобода” към минималния размер, а именно 4 месеца, което да изтърпи при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието на основание чл.47 от ЗИН, предвид многобройните му осъждания. Така определеното наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. В този смисъл настоящата инстанция споделя напълно изложените от първоинстанционния съд съображения, относно неприлагането на чл.66, ал.1 от НК.

В останалата й оправдателна част първоинстанционната присъда не протестирана и е влязла в сила, поради което съдът не излага съображения в тази насока.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 12/30.01.2006 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 838 по описа за 2005 г. на същия съд.

Ето защо и на основание, чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 12/30.01.2006 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 838 по описа за 2005 г. на същия съд.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:1.

2.