Решение № 858 от 19.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. Бургас, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. А.а Парашкевова при участието на секретаря Михаела К. Петрова като разгледа докладваното от Антоанета Др. А.а Парашкевова Гражданско дело № 20222100101073 по описа за 2022 година

Ищците Ж. Г. Т. лично и в качеството на наследник на В. П. Т., и З. В. Т., в качеството на наследник на В. П. Т., чрез пълномощника им адв. Николай Димитров с адрес на кантората гр.София,ул.“Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 са предявили против ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, обективно и субективно съединени искове при условията на кумулативност , за осъждане на ответника да им заплати следните суми:на Ж. Г. Т. сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на К. В. Т.-неин син, починал при настъпило на 07.10.2020 г. ПТП, законна лихва върху посочената сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от 17.11.2021 г.-дата на уведомяване с извънсъдебната претенция, до окончателното изплащане, ведно с законна лихва върху посочената по – горе сума (главница и лихва по 429, ал. 3 от КЗ),,считано от датата на която изтичат 15 работни дни съгласно чл. 497, ал.

1, т. 1 от КЗ или от дата 08.12.2021 г. до окончателното изплащане;на Ж. Г. Т. и З. В. Т., в качеството им на наследници на В. П. Т. сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от В. Т. от смъртта на К. В. Т.-негов син, починал при настъпило на 07.10.2020 г.

1

ПТП, законна лихва върху посочената сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от 17.11.2021 г.- дата на уведомяване с извънсъдебната претенция, до окончателното изплащане, ведно с законна лихва върху посочената по – горе сума (главница и лихва по 429, ал. 3 от КЗ),считано от датата ,на която изтичат 15 работни дни съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ или от 08.12.2021 г. до окончателното изплащане. Твърдят, че на 07.10.2020 г., на третокласен път III 9901, лек автомобил с марка „БМВ“, с рег. № А 8533 НМ, управляван от С. П. П., движейки се с несъобразена скорост, при предстоящ десен завой, губи контрол над управляваното от него МПС, в следствие на което самокатастрофира като се преобръща от лявата страна на пътното платно, преодолявайки еластична ограда и се установява в крайпътното дере. В резултата на произшествието е починал пасажерът на предната дясна седалка - К. В. Т.-син на ищцата Ж. Т. и брат на ищцата З. Т.. Посочват, че във връзка с инцидента е образувано ДП № 249/2020 г. по описа на РУ на МВР- Царево, като към настоящия момент е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД № 392/2022 г. по описа на БОС. Излагат се доводи за ангажиране на отговорността на ответника, като се сочи, че към момента на настъпване на произшествието, за лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № А 8533 НМ е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество по полица № BG/02/119003019037. Сочат, че в качеството си на увредени лица, Ж. Т. и В. Т. като родители на починалия,са отправили застрахователна претенция пред ответното дружество, като за удостоверяване на произшествието представили всички документи, с които разполагали. От ответното дружество били изискани допълнителни документи, част от които били представени от молителите, но ответникът не се произнесъл по претенциите им. Междувременно на 19.02.2022 г., В. Т. починал, като оставил за свои наследници двете ищци. Твърди се в исковата молба, че Ж. и В. Т. до смъртта на К. Т. са живеели заедно с него,с фактическата му съжителка Н. и с двете им деца в едно домакинство с типичните взаимоотношения между родители и син, който се грижел за тях, поради което смъртта му им е причинила изключително силни психични болки и страдания, характеризиращи се с висок интензитет. Сочат се и доводи, обосноваващи размера на предявените претенции. Представят и ангажират доказателства.

Предявените искове по отношение на търсените обезщетения са с правно 2 основание в чл. 432 от КЗ, а предявените искове по отношение на законната лихва са с правни основание в чл.86 от ЗЗД.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД, чрез пълномощника адв. Гочо Димов с адрес на кантората гр.Ямбол ул.“Бузлуджа“,№ 15,ет.3,офис 16 в писмения си отговор, намира исковете по същество за неоснователни. Не оспорва обстоятелствата, относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил марка „БМВ“ с рег. № А 8533 НМ, както и че на 07.10.2020 г. е настъпило ПТП с участието на посочения автомобил. Оспорва всички останали твърдения на ищците,включително търпените неимуществени вреди, под формата на изживян стрес и душевни страдания. Оспорват се твърденията за наличието на особено близки взаимоотношения между родителите и пострадалия, включително обстоятелството, че са живеели в едно домакинство. В тази връзка се сочи, че пострадалият К. е живял на семейни начала с Н. Х., с която имали две деца, като всички живеели в с. К., а не в дома на родителите на пострадалото лице.

Оспорва и твърденията на ищците за възникването на всички описани в исковата молба като вид и характер негактивни преживявания, както и техния интензитет. Оспорва се и размерът на предявените претенции.Намира,че липсват доказателства ,установяващи специална връзкамежду починалия и ищците извън общоприетата и обичайна такава. Твърди , че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е пътувал без поставен предпазен колан. Ангажира доказателства.

Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото докаазтелства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните са безспорни следните обстоятелства: на 07.10.2020 г. е настъпило ПТП с лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № А 8533 НМ, който е самокатастрофирал, като в резултат на произшествието е починал пасажерът на предната дясна седалка К. В. Т.; налице е валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество за моторното превозно средство- участник в произшествието - лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № А 8533 НМ за дата 07.10.2020 год.;Ж. Т. и В. Т.,починал на 19.02.2922 год.,са родители на К. Т.,а З. Т.-сестра на К. Т.; на 17.11.2021 год. в ответното 3 застрахователно дружество е постъпила претенция за изплащане на обезщетение от Ж. Т. и В. Т. чрез пълномощника им адв. Николай Димитров по повод настъпилата смърт на К. Т..

Служебно известен на настоящия съд е следния факт: на 03.08.2022 год. е влязла в сила присъда № 34 от 18.07.2022 год. по НОХД № 392 по описа за 2022 год. на настоящия съд относно настъпилото на 07.10.2020 год. ПТП,при което е загинал К. Т..На основание чл.300 от ГПК тази присъда е задължителна за настоящия граждански съд,разглеждащ гражданските последици от деянието,относно следните обстоятелства : с горната присъда подсъдимият С. П. П. е признат за виновен в това,че на 07.10.2020 год. по третокласен път 9901,км.3,обл. Бургас при управление на моторно превозно средство –лек автомобил марка „БМВ“,рег. № А 8533 НМ,нарушил правилата за движение по пътищата ,установени в чл.21,ал.2,вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на К. В. Т..

От извършената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза се констатира,че К. Т. е пътувал на предна дясна седалка като пасажер без поставен предпазен колан.Травматични увреждания по тялото му,налични при поставен предпазен колан няма,като установените увреждания са в резултат от удар на тялото в твърди,тъпи ръбести предмети вътре в автомобила ,при многократното му преобръщане и последващо падане на гумите му.Непосредствена причина за смъртта е разкъсването на сърдечната торбичка,което се е получило при удара на тялото му в предната част на купето на автомобила в областта на предното арматурно табло.В същото време е настъпил удар и на главата му в панорамното стъкло.Тези удари са били най-силни поради това,че изменението на скоростта/отрицателното ускорение/е било най-голямо.Освен разкъсването на сърдечната торбичка, в следствие на този удар са причинени и други гръдно коремни травмиразкъсване на десния бял дроб,кръвоизлив в гръдната и коремна кухини,разкъсване на черен дроб,фрактура на гръдната кост,фрактура на ребра вдясно и травмите по главата,причинили мозъчен оток.В заключението си вещите лица са посочили,че поставения предпазен колан не би предотвратил разкъсването на сърдечната торбичка,тъй като то се дължи на инерционната сила,която действа на тялото при рязко намаляване на скоростта на движение на тялото.

4

В съдебно заседание ,след дадени разяснения по въпроси поставени от ответника , експертите са заявили изменение на категоричното си становище изразено в заключителната част на експертизата относно значението на използването на предпазния колан по отношение на причината за смъртта на К. Т..Посочили са,че и при поставен обезопасителен колан би могло,съществува вероятност да се получи разкъсване на сърдечната торбичка,но едновременно с това е необходимо въздействие и на други обстоятелства-ударът да е осъществен при движение със скорост около 80 км./ч.,коланът да е поставен отдясно ,при което положение сърдечната област да е свободна от него и той да не я притиска ,заедно с гръдния кош, ограничавайки по този начин движението на сърцето вътре в тялото,а оттам и възможността торбичката да бъде притисната и разкъсана. Разясняват ,че сърдечнатияа торбичка се разкъсва като резултат от силно притискане, получено при ударът й в гръдния кош.Посочват,че експерименти в тази насока не са извършвани,а същевременно вещото лице Парасков в дългогодишната си медицинска практика на съдебен лекар не е имал случай ,в който при поставен предпазен колан да се е разкъсвала сърдечната торбичка. С оглед на това и заявяват,че в конкретния случай не биха могли с категоричност да твърдят,че разкъсване на сърдечната торбичка не би настъпило ,ако К. Т. бе ползвал обезопасителен колан.

При това положение съдът намира,че съпричиняване от страна на починалия при произшествието,не се установи при условията на пълно и главно доказване,а остава вероятно и предполагаемо.При това положение възражението на ответника в тази насока се явява неоснователно.

От събраните по делото гласни доказателства се установява,че към датата на произшествието 07.10.2020 год. К. Т. ,роден на 11.10.1980 год., е бил на ненавършени ** години,а родителите му съответно на ** години -майка му, и **-баща му.От приложените удостоверения за постоянен и настоящ адрес и за промени на постоянен и настоящ адрес се констатира,че в периода от 07.03.1997 год. до 18.06.2009 год. е заявени адреси са били с.Б.,община Ц.,от 18.06.2009 год. до 24.01.2012 год.-с. Я. П.,община Ц.,от 24.01.2012 год. до 05.11.2018 год. отново с.Б.,община Ц.,от 05.11.2018 год. е налице последна промяна в настоящия адрес,който от тогава е с.Я. П.,а постоянния адрес от с.Б. на с.Я. П. за последно е променен по-късно-на 25.02.2019 год.

5

От удостоверенията за постоянен и настоящ адрес и за промени в постоянен и настоящ адрес на ищцата Ж. Т. и съпругът й В. Т. се констатира,че постоянният им такъв винаги е бил с.Б.,като промени са регистрирани само в настоящия им адрес,който до 25.03.20215 год. е бил с.Б.,а от 25.03.2015 год.

–с.Я. П..Ж. и В. Т. са съпрузи от 1975 год. ,като липсват официални документи за прекратяване на брака им до момента на смъртта на В. Т. на 19.02.2022 год.

От показанията на всички разпитани свидетели,които съдът изцяло възприема,тъй като не страдат от вътрешни противоречия,допълват се взаимно , подкрепят от обсъдените по-горе писмени доказателства,а и свидетелите са възприели непосредствено фактите,за които дават показания,става ясно,че от 2004 год. и до смъртта си К. Т. е живял на семейни начала със свидетелката Н. Х..Двамата първоначално са се установили в с.К.,впоследствие са сменяли местоживеенето си,но винаги са били заедно,грижейки се както един за друг,така и за родените от съжителството им последователно в годините две деца: В. ,родена през **** год., и К.,родена през ****год. От показанията на свидетелите също така безспорно се констатира,че след раждането на второто дете К. през **** год. четиримата са се преместили да живеят в същото населено място,в което живеят и родителите на К.- Ж. и В..Двете семейства не са заживели в общо домакинство в дома на родителите на К.,тъй като жилището на родителите е било тясно,с недостатъчно помещения за шест души.К. , Н. и двете деца са се установили самостоятелно на квартира ,но в близост до дома на Ж. и В.