Решение № 88 от 12.05.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Бургас, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20262000500060 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 757/06.10.2025 година, постановено по гражд. дело № 1814/2024 година по описа на Окръжен съд - Бургас, е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори Валентин Валентинов Илиев, Владислав Василев Милев и Веселин Асенов Владимиров, начин на представляване - заедно от двама изпълнителни директори, да заплати на М. Н. Н., ЕГН **********, от село Л., сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди болки и страдания от настъпили телесни увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на свода на черепа, закрито, мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, открита рана на окосмената част на главата и контузия в областта на ходилото и глезена вдясно, вследствие на ПТП, реализирано на 16.08.2023 година, на главен път I - 6 км 488, кв. „Ветрен“, град Бургас, посока магазин „Джъмбо“, при управлението на МПС марка „Мерцедес“, модел „Вито“, рег. № ***, от М.П.А., при което ищецът е блъснат като велосипедист, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2023 година до окончателното плащане, като е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за 1 горницата над уважения до предявения размер от 60 000 лева.

Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното съдебно решение, в частта, в която е уважен предявения иск в размера над 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.09.2023 година, както и в частта му за присъдената законна лихва върху необжалваната част от решението (т. е. 10 000 лева) от датата на влизане на решението в сила до окончателното плащане, е постъпила въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, чрез адв. П. В. - БАК, с адрес за връчване: град Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6. Въвеждат се оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част.

Твърди се, че съдът не е обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен материал -постъпилата от ЦПЗ Бургас медицинска документация и конкретно епикриза по ИЗ № 1738/2023 година. Обосновава се възстановителен и оздравителен период от един месец и липса на доказателства или оплаквания за травма, оток, болка или някакво неразположение, свързано с ПТП.

Аргументира се вътрешна противоречивост и противоречие на свидетелските показания с данните и от останалите приложени по делото епикризи. Сочи се неяснота относно местоживеенето и банковата сметка на пострадалия. Твърди се, че предвид медицинската му диагноза - „параноидна шизофрения“, оплакванията му, свързани с шумове, нарушения в ритъма на съня и неспокойствие, са били налице и преди процесното ПТП. Подробно са разгледани дадените от св. М.К. и св. А.К. показания, като са съпоставени с данните от конкретно цитирани епикризи. Поддържа се прекомерност на присъденото обезщетение. Изтъква се, че непосочването на банкова сметка на увреденото лице възпрепятства изплащането на застрахователното обезщетение, включително в случай на влязло в сила съдебно решение.

Аргументира се освобождаване от отговорност за забава на застрахователя.

Оспорва се определеният от съда процент на съпричиняване и се поддържа, че същият следва да е не по-малко от 50%. Сочи се липсата на каска и светлоотразителни елементи, движение по платното по главен път в тъмната част на денонощието без ясно и видимо обозначение като участник в движението.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част.

Претендират се разноски пред две съдебни инстанции.

Не се ангажират доказателствени средства.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М.

2

Н. Н. чрез адв. Н. Д. - ШАК, с адрес за връчване: град София, 1000, пл.

„Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, етаж 3, с който тя се оспорва като неоснователна. Сочи се нахд № 2625/2024 година по описа на Районен съд - Бургас, приключило със споразумение и се поддържа, че допуснатите нарушения от водача М.П.А. са единствената причина за настъпване на процесното ПТП. Възразява се, че точното местопребиваване на пострадалия и неговото заболяване нямат касателство с процесното произшествие. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка с инцидента. Сочи се, че въпреки подадената въззивна жалба, присъденото обезщетение вече е изплатено по банкова сметка на М. Н..

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Постъпила е и въззивна жалба от М. Н. Н. чрез адв. Н. Д. - ШАК, срещу горепосоченото съдебно решение в частта, в която са отхвърлени исковете му за сумата над присъдения размер от 20 000 лева до претендираната сума от 60 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 16.08.2023 година. Въвеждат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съдебната практика и принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Според въззивника съдът не е взел под внимание естеството на получените увреждания, съставляващи средна телесна повреда, съпроводеният от болки и страдания възстановителен период от повече от 2 месеца и поставянето на пострадалия в пълна зависимост от помощта на близките си. Поддържа се пълна достоверност на дадените по делото свидетелски показания. Сочи се, че присъденият размер обезщетение не е справедлив и актуален с оглед политическото и икономическото състояние на страната в момента. Изтъква се наличието на приключило със споразумение наказателно производство от административен характер. Оспорва се наличието на съпричиняване.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване изцяло на претенциите на ищеца.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатската работа.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез адв.

П. В. - БАК, в който същата се оспорва като неоснователна. Акцентира се 3 върху приложените по делото епикризи от ЦПЗ - Бургас. Поддържа се неистинност на дадените по делото показания на св. Колева и св. Койчев.

Обосновава се невъзможност на ищеца - въззивник да извършва съответните съдопроизводствени действия, включително и чрез представител. Изтъква се, че процесуалната дееспособност е абсолютна предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Изтъква се, че въззивникът така и не е предоставил банкова сметка за изплащане на обезщетението.

По делото е постъпила и частна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, чрез адв. П. В. - БАК, срещу определение № 2939/24.11.2025 година, постановено по граж. дело № 1814/2024 година по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение № 757 от 06.10.2025 година в частта за разноските. Навеждат се оплаквания, че присъденото адвокатско възнаграждение на осъществилия процесуално представителство защитник на пострадалия не отговаря на извършената от него работа. Развиват се аргументи за несъответствие на чл. 38, ал. 2 от ЗА на правото на ЕС.

Аргументира се неприложимост на посочената норма. Поддържа се, че възнаграждението на адв. Д. следва да се определя по реда на ЗПП. Цитира се практика.

В депозирания отговор на М. Н. Н., чрез адв. Н. Д. - ШАК, се сочи, че съдът е длъжен да съобрази съотношението между цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, качеството на оказаната правна услуга, с оглед процесуалната активност.

Моли се за потвърждаване на обжалваното определение.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на наведените в жалбите съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

При съобразяване на поддържаното от ответната страна в депозираната въззивна жалба, сложила началото на настоящото производство, съдът 4 намира, че по делото не е спорно, а и в тази насока са събраните писмени доказателства, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на лицето М.П.А., което е управлявало товарен автомобил марка и модел „Мерцедес Вито“ с ДК № **** със скорост от около 50 км/ч, при което поради нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДП, чл. 20, ал. 2 от ЗДП и чл. 23, ал. 1 от ЗДП е допуснало пътнотранспортно произшествие (ПТП) с движещия се в същата посока, пред управлявания от него автомобил, велосипедист М. Н. Н. и по непредпазливост му е причинило средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област със счупване на черепа в лявата слепоочно-теменна област, с линия на счупване с ход към съответния мастоиден (сисовиден) израстък на черепа нараняване, довело до проникване в черепната кухина. Нейното поведение именно е довело до настъпване на 16.08.2023 година на посоченото по-горе произшествие и е причина за получените от ищеца телесни увреждания.

Налице са елементите на приложимата правна норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното, каквото доказване в настоящия процес не е проведено. Наред с това следва да се посочи, че горните обстоятелства са установени и от постигнатото по нахд № 2625/2024 година по описа на Бургаския районен съд споразумение, одобрено с определение № 348 от 02.07.2024 година, постановено по посоченото дело. Същото, в съответствие с чл. 383, ал. 1 от НПК, има последиците на влязла в сила присъда, която на основание чл. 300 от ГПК, е задължителна за настоящия съд относно посочените в нея обстоятелства, а именно дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

При наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от застрахователя при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Наличието на такъв в случая е обстоятелство, което също не е спорно. От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е депозирал пред застрахователя претенция за определяне и изплащане на обезщетение за вреди, но същият не е определил и съответно не му е изплатил суми за такова. Това именно обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искови претенции.

Ищецът, който е легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди, твърди, че е понесъл такива в заявения в исковата 5 молба и търсен в образуваното съдебно производство размер.

Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид характера и степента на уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване, развитие на посттравматични заболявания, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, общоизвестно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.