Решение № 47 от 06.02.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Смолян, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500019 по описа за 2023 година

Производството епо чл.317 във вр. Чл.310 ГПК.

С Решение № 263/01.11.2022г., постановено по гр.д.№ 654/2022г. по описа на Смолянския районен съд е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението “ при МВР гр.София, с адрес гр.София, ул.“Пиротска“ №171 А, да заплати на З. С. Д., ЕГН**********, гр.Смолян, сумата в размер на 2 422,95 лева допълнително възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд за периода от 06.12.2019г. до 11.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 11.07.2022г.. до окончателното изплащане на сумата, както и 329,91 лева- обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положен нощен труд през периода 06.12.2019г. до 11.07.2022г. , както ида му заплати направените съдебни разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева, а по сметка на Районен съд- Смолян да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 146,91 лева, както и разноски за вещо лице по назначената съдебносчетоводна експертиза в размер на 150,00 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба вх.№6490/01.12.2022година от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението “ при МВР гр.София Във въззиваната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради неговата материална незаконосъобразност.Направено е оплакване, че районен съд неправилно тълкува и прилага на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Периодът, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е от 10.12.2019 г. до 11.07.2022г., през който период са действали няколко наредби, уреждащи въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните 1 служители в МВР и това са Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г, в сила от 02.08.2016 г. до 09.01.2020 г.; Наредба № 8121з-36 от 07.01. 2020 г., обн. ДВ, бр. 3/10.01.2019 г., в сила от 10.01.2020 г. до 02.11.2020г.; Наредба № 8121з-1174 от 21.10. 2020 г. ,обн.ДВ,бр. 93/30.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г. до 31.12.2020 г. и Наредба № 8121з-1353 от 15.12..2020 г. ,обн.д.в., в сила от 01.01.2021 г. Направено е оплакване, че същата е отменена с Решение № 6356 от 27.06.2022 г. на ВАС по адм. дело № 1108/2022 г., но отмяната влиза с сила от 01.07.2022 г., като има действие за напред, което не засяга пряко процесния период. Твърди също, че с изменението на ЗМВР обн. д.в., бр.60/07.07.2020 г. законодателят още по-ясно и точно е разписал спорните текстове в чл. 187 от ЗМВР, като е посочил, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Развива и оплакване, че неправилно районният съд е приел, че след като в наредбите от 2019 г. и 2020 г. липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.082-14г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, която е отменена с § 4 от ЗР на Наредба № 8121з776/29.07.2016г., с отмяната е налице законова празнота, поради което субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ, в противен случай би се стигнало до различно прилагане на правилата, касаещи извънредния труд спрямо държавния служител в МВР и спрямо работниците и служителите, работещи по КТ. Поддържа също така, че съдът с постановяване на своето решение е допуснал нарушение на ЗНА, който не е приложен с оглед неговата основна функция, а правните изводи се основават на принципи несъответстващи на законовата сила на нормативните актове. Първоинстанционният съд не е съобразил промените в ЗМВР,обн ДВ.бр.60/07.07.2020 г., които детайлно разсписват този въпрос.С Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по преюдициално дело С - 262/2020г., имащо пряка връзка с предмета на настоящото дело с оглед на обстоятелството, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Съдебното решение посочва, че в полза на тези работници следва да са предвидени други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения, придобивки, с които се компенсира особената тежест на полаганият труд. Такива мерки за защита безспорно са предвидени в ЗМВР, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР, държавните служители в МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 187, ал. 10 от ЗМВР, на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. На служителите по 2 чл. 142, ал. 1 и 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за което се полагат ободряващи напитки, се осигурява левовата им равностойност и други. Твърди се, че тези трудови и социални права, които законодателят е въвел за тази група служители са резултат именно от специалният им статут, който се различава от общия на служители по КТ. Те имат за основна цел формирането на основни мерки за защита,които да обезпечат и преодолеят особената тежест на полагания от тях труд, с което са изпълнени основните изисквания на Директивата за формирането на такива други мерки за защита на правата на тези служители.

Във втората част на решението е обърнато внимание на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейският съюз, като същите според съда следва да се тълкуват в смисъл, че се допуска определената в законодателството на държавата членка нормална продължителност на труда от 7 часа по реда на общото трудово законодателство да не се прилага за работниците от публичният сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако е основана на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Тъй като СЕС признава наличието на обективни такива обстоятелства като обезщетение и компенсационни механизми и др., предвидени за обезпечаване на законово определената продължителност на работното време през нощта, то причините обосноваващи работното време от 22.00 до 06.00 часа през нощта са налице и обосновано определени при вида на функциите на изпълнение на тези специални задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗМВР, дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.Това напълно кореспондира с нормата по чл. 105, ал. 2 от Конституцията, овластяваща изпълнителната власт да осигурява общественият ред и националната сигурност на гражданите и държавата. Това само по себе си е достатъчно важна и значима/допустима от закона цел, която е основана на разумен критерий- основни конституционни задължения на държавата в лицето на изпълнителната власт. Признатата законодателна целесъобразност, позволява и прилагането на различен метод на правно регулиране на работно време, трудово възнаграждение и др.права и задължения на работниците и служителите по трудови правоотношения по реда КТ и ЗМВР. При предвидени механизми за заплащане на положен труд над нормата, а именно на извънредният труд по дефиниция, т.е. трудът положен извън установеното работно време, то съотнасянето на положеният нощен труд от 8 часа към по-малка продължителност от 7 часа е в противоречие е така постановеното решение на Съда на ЕС, като сочи, че нормата на работно време в рамките на часовата му продължителност на нощният труд на служителите по ЗМВР не се налага да бъде по - кратка съобразно разпоредбите на общото трудово законодателство по КТ. След като не е налице изискване към държавите членки да определят граница за нормалната продължителност на нощният труд под тази за дневният труд и държавата е упражнила правото си на преценка, при липса на каквото и да е сходство с идентични функционални задължения на други такива, тъй като същите са специални спрямо общите, поради което и са уредени в специален закон, то при предвидената продължителност на нощния труд, която е компенсирана и обезщетена с ясни механизми и овъзмездена чрез неговото заплащане, то въпросът предмет на иска по делото предявен на основание чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР с искане за преобразуването на нощният труд в дневен с прилагане на коефициент 1.143 в извънреден такъв, какъвто същият не е и твърдяната празнота в законодателството въз основа на която се търси заплащане по реда на Кодекса на труда не стои. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от З. Д..

В съдебно заседание жалбоподателят ОД на МВР-Смолян редовно и своевременно призован не изпраща представител.В писмена молба чрез пълномощника си гл.юрисконсулт С.С.в поддържа жалбата си.

3

З. Д. редовно исвоевременно призован не се явява и се представлява от пълномощника си адв.В.П., която оспорва жалбата.

Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

По делото не е спорно и това се установява от представените и приети писмени доказателства, че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което през процесния период от 06.12.2019г. до 11.07.2022г. ищецът З. С. Д. заема длъжността командир на екип в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН)-Пампорово към РД ПБЗН Смолян,при ГД“ ПБЗН при МВР София и съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е със статут на държавен служител.