Определение № 198 от 26.05.2023, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 198 гр. Смолян, 23.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20235400500215 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.131 ГПК.

С разпореждане № 151/05.04.2023 г. по ч.гр.дело № 60/2023 г. Златоградският районен съд ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление с вх.

4146/29.07.2022 г., (по описа на РС-Ботевград) и с вх. № 381/27.02.2023 г. по описа на РС-Златоград, подадено от „Пр. Кр. Б.“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение срещу Ю. Е. Д. за вземане в размер на сумата от 326,18 лв. – главница по Договор потребителски кредит с № 30042761772 от 24.02.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението – 29.07.2022 г. (до РС-Ботевград) до окончателното й плащане; сумата от 40,01 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.09.2021 г. – 20.02.2022 г.; сумата от 65,59 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 225 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; сумата от 41,75 лв. – обезщетение за забава (лихва за забава), за периода 21.03.2020 г. – 20.02.2022 г.; сумата от 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането и сумата от 28,07 лв. – обезщетение за забава (законна лихва) за периода 20.02.2022 г. – 28.07.2022 г.

Срещу това разпореждане е подадена допустима частна жалба от „Пр. Кр. Б.“ ЕООД-гр.София, с искане да бъде отменено и делото – върнато на Златоградския районен съд за издаване на желаната заповед за 1 изпълнение.

На посочения в заявлението длъжник Ю. Е. Д. не е връчван препис от частната жалба съобразно чл.413, ал.2 ГПК.

Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Златоградския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в частната жалба съобразява следното:

Златоградският районен съд отхвърля изцяло заявлението на частния жалбоподател, но не на осн.чл.411, ал.2, т.1 ГПК поради неотстраняване в срок на пороци на заявлението, а по други причини. С разпореждане № 85/01.03.2023 г. заявлението е оставено от ЗлРС без движение, като на заявителя е указано да посочи какъв е размерът на предоставената в заем сума по договора за потребителски кредит от 24.02.2020 г., сключен с Ю. Д.; какъв е размерът на уговорената възнаградителна лихва и какъв е размерът на внесените от длъжника суми за погасяването му. С молба от 17.03.2023 г. заявителят дава отговор на тези въпроси. Съдът приема, че заявлението е редовно от гледище на чл.410, ал.2 ГПК, но го отхвърля на осн. т.3 от ал.1 на чл.411 ГПК – поради наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя Ю. Д.. Затова е безпредметно да се обсъждат доводите в частната жалба, свързани с нередовности на заявлението и тяхното отстраняване.

Неоснователно е оплакването, че заповедният съд не следвало да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или добрите нрави, защото можел, предвид чл.411, ал.2, т.3 ГПК, служебно да преценява само дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор или е налице обоснована вероятност за това.

С обжалваното разпореждане ЗлРС приема, че уговорките, касаещи т.нар. допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, отговарят на всички предвидени в чл.143 ЗЗП критерии за неравноправна клауза, доколкото причиняват вреда на потребителя, като не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика, от една страна, и потребителя.

Този извод е напълно правилен. По-задълбоченото изследване от съда на 2 клаузите за тях от гледище на добрите нрави и на чл.21, ал.1 във вр. с чл.19, ал.4 във вр. с ал.1 ЗПК, в резултат на което приема и нищожност на същите заради противоречие с добрите нрави и закона, е направено за пълно и категорично обосноваване на решавания му извод за неравноправност на клаузите. Дори да се приеме, че съдът отхвърля заявлението и на осн.т.2 на чл.411, ал.1 ГПК, това не опорочава разпореждането, защото с него е съобразена именно посочената разпоредба, която задължава съда да направи преценка дали заявлението отговаря на закона и на добрите нрави, което включва на свой ред и преценка на договора за потребителски кредит по тези критерии.

Също така, заради тези клаузи се налага категоричният извод, че потребителят не може да прецени икономическите последици от сключването на договора по смисъла на т.19 от ал.2 на чл.143 ЗЗП, защото с тях е придаден вид, че възнагражденията се дължат за някакви услуги, каквито всъщност не се предоставят, или за възможност да се предоставят, а всъщност прикриват огромна възнаградителна лихва и не са включени и в размера на ГПР, в разрез с изискването на чл.19, ал.1 ЗПК.

Несъстоятелно е оплакването, че, за да се приеме наличие на хипотезата по т.3 на ал.2 от чл.411 ГПК, следвало клаузата първо да е обявена за неравноправна по предвиден процесуален ред. Законът е напълно ясен – заповедният съд прави такава преценка, без изобщо да е предвидено съответната клауза вече да е обявена за неравноправна в друго производство.

Подобно разрешение би било лишено от смисъл и би противоречало на принципа за засилена защита на потребителите още на етапа на издаване на заповед за изпълнение. Наред с това, в закона е предвидено отхвърляне на заявлението дори само при наличие на обоснована вероятност за съществуване на неравноправна клауза. В случая съдът правилно е приел не вероятност, а направо категорично съществуване на такива клаузи.

Лишено от основание е и оплакването в частната жалба, че случаят попадал в хипотезата на чл.145, ал.2 ЗЗП. Тази разпоредба предвижда, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при 3 условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Както приема ВКС в решение № Решение № 231 от 6.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 875/2017 г., I т. о., „Изискването за ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.“ Ако се приеме, че възнагражденията по тези клаузи са всъщност маскирана възнаградителна лихва, е очевидно, че клаузите не са ясни и разбираеми, тъй като потребителят не разбира, че плаща всъщност изключително висока възнаградителна лихва, а счита, че плаща за някакви допълнителни услуги. Ако се приеме, че клаузите се отнасят само до такива услуги, които наистина са налице, е очевидно пък, че не се касае за определяне на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, а за допълнителни услуги, които не попадат в основния предмет – предоставяне на определена парична сума, която следва да бъде върната заедно с цената на предоставения паричен ресурс/възнаградителната лихва/.

Напълно правилно е съобразено от РС-Златоград и направеното от кредитополучателя плащане по договора, сумата по което е прихваната от исканата със заявлението. Това е сторено в пълно съответствие с решение на СЕС по дело С-170/2021 г. от 30.06.2022 г. /"Пр. Кр. Б." ЕООД срещу T. И. T./

В това решението е посочено, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. От разясненията, дадени в т.47 от решението, се вижда, че, що се отнася до принципа на равностойност, е обърнато внимание, че чл. 19, ал. 6 ЗПК предвижда служебно прихващане в 4 случаите, когато дадена клауза е нищожна по силата на член 19, ал. 5 ЗПК , що се отнася до плащанията, извършени по силата на клауза, надвишаваща определения в член 19, ал. 4 ЗПК праг на годишния процент на разходите по кредита. Настоящият състав напълно споделя практиката на редица съдилища в страната/напр. Решение № 6047 от 18.04.2023 г. на СРС по гр. д. № 47837/2022 г. и др./, според която от тълкуването на Съда на ЕС следва, че дори в едностранни производства по чл. 410 ГПК може да се стигне до хипотеза, при която да е необходимо да се извърши служебно прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 151/05.04.2023 г. по ч.гр.дело № 60/2023 г. на Златоградския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5