Решение № 2749 от 19.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2749 гр. С., 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря Т. ГР. Т. като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20241110125409 по описа за 2024 година

Предявени са пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците Т. К. С. и С. К.

С., че Е. И. В. (починала в хода на настоящото производство и заместена на основание чл. 227 от ГПК от Н. С. В.), е собственик на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: апартамент № 15, на четвъртия етаж в жилищната сграда на блок № 32, ж.к. “***”, гр. С., състоящ се от една стая, дневна, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ 67,63 кв.м., при съседи: стълбище, Г.Н.К., бул. “**”, Л.М.Д., заедно с избено помещение № 15, при съседи: коридор, В. и З.А. и коридор, заедно с 2.086% идеални части от общите части на сградата и идеална част от правото на строеж върху мястото, на основание изтекла в полза на Е. И. В. придобивна давност.

В исковата молба се твърди, че Е. И. В., като служител на *** и нуждаеща се от жилище, е била определена за купувач на апартамент № 15, ет.

4 в новопостроената сграда на блок № 32, ж.к. “***”, гр. С.. Твърди се, че апартаментът бил предаден на Е. В. с протокол за въвод във владение на 14.08.1987 г., непосредствено след което частта от цената била платена с нейни лични средства и бил отпуснат нов заем от *** в размер на 12 000 лв., с които суми била покрита изцяло продажната цена. Твърди се, че договорът за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, по силата на който Е. В. е придобила собствеността върху процесния апартамент, бил подписан на 08.07.1988 г. Твърди се още, че след заплащане на цената на 1 апартамента с лични средства на Е. В. и отпуснат заем, на 25.03.1988 г. Е. сключила брак с наследодателя на ответниците К. С. С.. Навеждат се твърдения, че впоследствие бракът бил прекратен с влязло в сила решение по гр. дело № 14/93 г. по описа на СРС, 88 състав. Поддържа се, че по силата на съдебно решение, постановено по гр. дело № 944/94 г. по описа на СГС, БК, влязло в сила на 20.03.1995 г., ползването на семейното жилище – апартамент № 32, находящ се на четвъртия етаж в сградата на блок № 32, ж.к. “***”, гр.

С., било предоставено на Е. В., като К. С. бил осъден да го освободи и да й го предаде. Сочи се, че в изпълнение на съдебното решение, през април 1995 г. К.

С. освободил жилището, придобито на името на Е., като след този момент същият не е заявявал собственически претенции по отношение на имота.

Твърди се, че Е. В. била подготвила необходимите книжа за доброволно прехвърляне на имота, но не успяла да осъществи контакт с бившия си съпруг.

Навеждат се твърдения, че Е. В. е владяла процесния имот изцяло и е упражнявала фактическа власт върху него с чувството на собственик, като владението й е започнало на 30.04.1995 г. и е упражнявано явно, спокойно, непрекъснато и неоспорвано.

В исковата молба се поддържа, че в края на 2023 г. първата ответница е провела телефонно обаждане, като е заявила, че тя и нейният брат са съсобственици на процесния апартамент на основание наследствено правоприемство, настъпило след смъртта на техния баща К. С., починал на 15.09.2023 г. При справка в имотния регистър се установило, че с нотариален акт № 1, том I, ..., дело № 1 от 22.01.2024 г. на нотариус Б.Н., с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията под акт ..., том V, дело № 1968/2024 г., ответниците са признати за собственици на основание наследяване по закон на баща им К. С. на 1/2 идеална част от процесния апартамент. Правният интерес от предявяване на исковете се мотивира с поведението на ответниците и снабдяването им с нотариален акт. Твърди се още, че след прекратяване на брака между Е. В. и К. С. е прекратена и съпружеската имуществена общност върху апартамента, като Е. е продължила да владее целия имот като свой и така е придобила на основание давностно владение и другата 1/2 идеална част от него.

Ответниците Т. К. С. и С. К. С. са депозирали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорват предявените искове. Оспорват Е.

В. да е владяла имота за себе си и да е упражнявала фактическа власт върху него с чувството на собственик. Твърдят, че Е. В. е държала спорната 1/2 идеална част от процесния имот, собственост на К. С., по силата на съдебно решение № 106 от 20.03.1995 г., постановено по гр. дело № 944 по описа на СГС за 1994 г., с което имотът, представляващ семейно жилище, й е предоставен за ползване, като молят посоченото обстоятелство да бъде отделено за безспорно. Поддържат, че на горното основание Е. В. е упражнявала фактическа власт върху процесния имот за различни периоди от време, като е владяла собствената си 1/2 идеална част от имота и е държала другата 1/2 за К. С.. Предвид цитираното по-горе съдебно решение считат за 2 оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Поддържат, че със съдебното решение имотът е предоставен на Е. В. за ползване, а не й е прехвърлен в изключителна собственост. Твърдят, че след развода Е. е ползвала семейното жилище за период от около няколко месеца, след което е напуснала апартамента и е заминала да живее в община П.. Навеждат твърдения, че наследодателят им К.

С. е предложил на Е. да изкупи нейната 1/2 идеална част от имота и тя се е съгласила. Твърди се, че през 2014 г., след като продала къща в с. Т., Е. В. се върнала в гр. С., като с К. С. имали уговорка тя да живее временно в процесното жилище докато си купи друго с парите от продажбата на имота и тези, които К. ще й заплати за притежаваната от нея 1/2 идеална част.

Поддържат, че до прехвърляне на притежаваната от Е. 1/2 идеална част от имота не се стигнало, тъй като тя постоянно отлагала във времето, а заради добрите отношения помежду им К. С. не я притискал да напусне имота.

Твърдят още, че в края на 2022 г. отношенията между К. и Е. се влошили, тъй като синът й заявил, че отива да живее в процесното жилище при майка си, при което К. С. се противопоставил и заявил, че достатъчно е чакал Е. да се изнесе от имота и да му прехвърли притежаваната от нея 1/2 идеална част.

Ответниците поддържат, че наследодателят им изрично е заявил, че желае Е. или да напусне жилището, или да му плаща наем. Оспорват да са налице елементите от фактическия състав на чл. 79 от ЗС. Считат за неоснователно твърдението за придобивна давност по подробно изложени в отговора на исковата молба съображения. Твърди се, че не може да се приеме, че с действията си Е. В. е обективирала намерение за своене по отношение притежаваната от К. С. 1/2 идеална част от имота. Навеждат твърдения, че както техният наследодател, така и те самите, са се противопоставили на владението на Е., поради което същата се явявала държател на притежаваната от наследодателя им К. С. 1/2 идеална част от съсобствения недвижим имот.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците Т. К. С. и С. К.

С., че Е. И. В. (починала в хода на настоящото производство и заместена на основание чл. 227 от ГПК от Н. С. В.), е собственик на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: апартамент № 15, на четвъртия етаж в жилищната сграда на блок № 32, ж.к. “***”, гр. С., състоящ се от една стая, дневна, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ 67,63 кв.м., при съседи: стълбище, Г.Н.К., бул. “**”, Л.М.Д., заедно с избено помещение № 15, при съседи: коридор, В. и З.А. и коридор, заедно с 2.086% идеални части от общите части на сградата и идеална част от правото на строеж върху мястото, на основание изтекла в полза на Е. И. В. придобивна давност.

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при 3 условията на пълно и главно доказване, че наследодателят му Е. И. В. е собственик на спорната 1/2 идеална част от процесния недвижим имот на наведеното в исковата молба основание – придобивна давност, като докаже: упражнявана от Е. В. фактическа власт върху целия имот непрекъснато, необезпокоявано и явно за твърдения период от време; манифестиране от страна на Е. В. на намерението й за своене на спорната 1/2 идеална част от процесния недвижим имот спрямо другия съсобственик чрез действия на своене, изявени по начин, че другият съсобственик да може да разбере, че тя владее целия имот за себе си; че ответниците оспорват собствеността й, т.е. наличието на правен интерес от предявяване на исковете.

Ответниците следва да докажат възраженията си срещу предявените искове и фактите, на които основават изгодни за себе си последици.

Не се спори, поради което с доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ищецът Н.

С. В. е законен наследник на Е. И. В., а ответниците Т. К. С. и С. К. С. законни наследници на К. С. С.; процесният недвижим имот е придобит от Е. И. В. с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, ...., том № I от 08.07.1988 г., по време на брака й с К. С. С.; по силата на съдебно решение от 04.11.1994 г., постановено по бр. дело № 14/93 г. по описа на СРС, БК, 88 състав, бракът между Е. И. С. и К. С. С. е прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа, а семейното жилище /процесният недвижим имот/, собственост на страните, е предоставено за съвместно ползване и на двамата; със съдебно решение от 20.03.1995 г., постановено по гр. дело № 944/1994 г. по описа на СГС, I КС БК, е отменено решение от 04.11.1994 г. на СРС, БК, 88 състав, постановено по бр. дело № 14/93 г. в частта за ползване на семейното жилище и вместо него е постановено, че семейното жилище /процесният недвижим имот/ се предоставя за ползване на Е. И. С., а К. С. С. е осъден да го опразни и предаде в едномесечен срок от постановяване на решението.

По делото са приети писма от ответницата Т. К. С. до председателя на *** ** и до кмета на район “....” на С.О., видно от които ответницата възразява срещу собственическите претенции на Е. В. по отношение 1/2 идеална част от процесния имот, находящ се в гр. С., ж.к. “****”, бл. № 32, ет. 4, ап. 15. Прието е писмо от С.О., район “....” до адв. А. Д., пълномощник на ответницата, във връзка със запитване относно наличието на постъпила в общинската администрация молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка от Е. И. В., касаеща процесния имот. В писмото е посочено, че по отношение на г-жа В. е образувана преписка по обстоятелствена проверка относно нейната идеална част – 1/2. По делото е приет и констативен нотариален акт за съсобственост върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда № 1, том I, ...., дело № 1 от 22.01.2024 г. на нотариус Б.Н., вписана в регистъра на Н.К. под ..., с район на действие СРС, с който ответниците Т. К. С. и С. К. С. са признати за съсобственици при равни квоти на 1/2 идеална част, придобита на основание наследяване по закон, от самостоятелен обект в сграда с 4 идентификатор ...., находящ се в гр. С., район “....”, жилищен комплекс “****”, блок № 32, на четвърти надземен етаж, апартамент № 15, идентичен с процесния. Ето защо в случая безспорно се доказва наличието на правен интерес от предявяване на исковете, доколкото от изложеното в отговора на исковата молба и представените от ответниците писмени доказателства се установява, че същите оспорват собствеността на Е. И. В. върху спорната 1/2 идеална част от процесния имот.

От приетия по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, ...., том № I от 08.07.1988 г., се установява, че на 08.07.1988 г. Е. И. В. е придобила собствеността върху следния недвижим имот – новопостроено жилище № 15, находящо се в жилищната сграда – блок № 32, на четвърти етаж, построена върху държавна земя, квартал № 43, местност “.... - С.”, ж.к. “***” в гр. С., състоящо се от една стая, двевна, столова с кухн. бокс и сервизни помещения, на 67,63 кв.м. застроена площ, заедно с припадащите се избено помещение № 15 и 2,086% идеални части от общите части на сградата, и идеална част от правото на строеж върху мястото, определена със заповед на министъра на вътр. работи № I-711 от 07.11.1987 г.