Решение № 693 от 14.10.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. Благоевград, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210102377 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от М. П. П., ЕГН **********, от гр. ******, чрез пълномощника адв. Е. С. Й., съдебен адрес: гр. ***** e-mail: ****** GSM-**** против „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

*****, представлявано от *****.

Предявен е отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1781 лв., с равностойност 910,61 евро - дължима сума по договор за кредит от 30.05.2006г. с идентификатор на същия 8400510407, което вземане е изкупено от ответника чрез договор за цесия, поради погасяване на вземането по давност.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответното дружество, с който се признава исковата претенция. Прави единствено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника общата сума от 1781 лв., с равностойност 910,61 евро - дължима сума по договор за кредит от 30.05.2006г. с идентификатор на същия 8400510407, което вземане е изкупено от ответника чрез договор за цесия, поради погасяване на вземането по давност.

1

От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй като ищецът има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка следва да се изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на процесното изпълняемо право, а именно настъпила петгодишна погасителна давност).

С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска се явява основателно по следните съображения:

Институтът на съдебното решение при признание на иска е регламентиран в чл. 237 ГПК.

От анализа на тази разпоредба може да се заключи, че такова решение се постановява по искане на ищеца, когато кумулативно са налице следните предпоставки: 1/ ответникът да е признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави и 3/ да не се касае за признаване на право, с което страната не може да се разпорежда.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:

На първо място, ответникът с изявлението му, обективирано в писмения отговор на исковата молба, е направил изрично признание на предявената от ищеца срещу него искова претенция.

На второ място, необходимо е да се отбележи, че в конкретния казус предмет на делото е вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит (т. е. материално субективно облигационно право). В този контекст правата, признатите от ответника, не противоречат нито на закона, нито на добрите нрави, поради което не е налице пречка по смисъла на чл.

237, ал. 3, т. 1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

На трето място, с оглед характера на признатите от ответната страна права, посочени в предходния абзац, може да се заключи, че се касае за права, с които ответникът може да се разпорежда.

В обобщение се налага крайният извод, че са налице законовите предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, с което ищцовата претенция следва да бъде уважена.

Относно разноските:

Отговорността за разноски в гражданския процес по правната си природа представлява гражданско облигационно правоотношение, в чието съдържание се включва правото на едната страна по делото да иска и корелативно обвързаното с това право задължение на другата страна да заплати разноските, сторени от страната, предизвикала неоснователно правния спор.

Ето защо и отговорността за разноски се разпределя в зависимост от изхода на делото.

Според чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а съгласно правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото, 2 право на разноски има ответникът. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е уредено изключение от разрешението, дадено в ал. 1 на същия нормативен текст, като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В настоящия случай е спорно дали ответникът е станал причина за завеждане на делото. Съдът намира, че ответникът е станал причина за предявяване на иска, тъй като предявяването на иска е условие за упражняване на субективните права на ищеца. Отделно от това, отказът на ответника да поиска заличаване на данни за дължими суми по кредит в ЦКР накърнява правната сфера на ищеца и последният не може да се защити по друг начин, като искането за осъждане на ответното дружество да заличи вземането си от ЦКР при БНБ се явява недопустим. В тази връзка следва да се има предвид, че извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 36,43 евро.

Трябва да се има предвид също така, че ищецът се представлява от адв. Е. Й., който оказва безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда. Съдът определя възнаграждението, съобразявайки правната и фактическа сложност на делото и осъжда другата страна да го заплати. Следователно ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на ищеца сума в размер на 204,52 евро.

Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., всички парични суми, присъждани с настоящото решение, следва да се превалутират съгласно чл. 11-13 от ЗВЕРБ, като същите се определят и присъждат само в евро.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 237 ГПК, Районен съд – гр.

Благоевград, Гражданско отделение

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, че М. П. П., ЕГН **********, от гр. ******, не дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ***** сумата от 910,61 евро - дължима сума по договор за кредит от 30.05.2006г. с идентификатор на същия 8400510407, което вземане е изкупено от ответника чрез договор за цесия, поради погасяване на вземането по давност

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ***** да заплати на М. П. П., ЕГН **********, от гр. ******, разноски в производството в размер на сумата от 36,43 евро.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ***** да заплати на адв. Е. Й. сумата от 204,52 евро.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен 3 срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

4