Определение № 7115 от 15.12.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7115 гр. Бургас, 15.12.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20232120106513 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявената от Р. М. С. против „Х“ ЕООД – гр.

Велико Търново искова молба, с която се моли да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнение на ищеца, извършено със Заповед № 3/11.09.2023 г. на управителя на ответното дружество, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3 309,60 лв., представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, дължимо за периода 06.03.2023 г. – 27.09.2023 г. (по 472,80 лв. месечно), сумата от 536,34 лв., представляваща дължимо обезщетение по чл. 40, ал. 5 от КСО за първите три дни от ползвания от ищеца отпуск поради временна неработоспособност, съгласно болничен лист № Е20232265582/03.08.2023 г., сумата от 30 443,79 лв., представляваща дължимо обезщетение за оставане на ищеца без работа поради уволнението през периода 04.10.2023 г. – 04.04.2024 г., и сумата от 1 277 лв., представляваща дължимо обезщетение за 5 дни неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, в който е направил възражение за местна подсъдност и моли делото да бъде изпратено по подсъдност на РСВелико Търново.

Съдът намира, че възражението на ответника е допустимо, тъй като е направено в преклузивния срок по чл. 119, ал. 3 от ГПК.

По същество съдът намира, че възражението за неподсъдност на делото на настоящия съд е основателно, тъй като съгласно чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В чл. 114 от ГПК е предвидено изключение от общото правило, касаещо трудовите спорове, а именно, че работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.

В случая обаче липсват доказателства, че ищецът е полагал труд в гр. Бургас, а са налице само негови твърдения в тази насока, които са оспорени от ответника. Нито в сключения между страните трудов договор от 06.03.2023 г., нито в допълнителното споразумение към 1 него от 27.07.2023 г. е посочено конкретно място на работа на ищеца, поради което на осн. чл. 66, ал. 3 от КТ следва да се приеме, че мястото му на работа е седалището на ответното дружество, а именно гр. Велико Търново. Поради това и тъй като в случая и седалището на ответника, и мястото на работа на ищеца е гр. Велико Търново, съдът намира, че предявените по настоящото дело искове са подсъдни на РС- Велико Търново. Ето защо производство пред РС-Бургас следва да бъде прекратено и делото следва да бъде изпратено на местнокомпетентния съд.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 6513/2023 г. по описа на РС-Бургас.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС-Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2