Решение № 111 от 26.06.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Свиленград, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Гражданско дело № 20225620100853 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр.чл. 415, ал.

1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 342 от ТЗ, вр.чл. 79, ал. 1, вр.чл. 92 от ЗЗД за установяване на парични вземания.

Производството е образувано по Искова молба подадена от „Йеттел България” (с предишно наименование „Теленор България) ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: град София, район Младост, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес: град София, бул.„България” № 81, вход „В”, етаж 8, ап.№ 22, чрез адвокат Виолета Герова, представлявано от Изпълнителния директор Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик – член на Съвета на директорите, против Н. С. А. с ЕГН ********** с настоящ адрес: град ************************, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 155.34 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 155.34 лв., считано от датата на предявяване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в Регистратурата на Районен съд – Бяла (22.07.2022 година) (делото е 1 изпратено по компетентност в Районен съд – Свиленград) до окончателното изплащане на сумата, сумата от 60.20 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски по Договори за лизинг от 08.11.2019 година (сбор от сумите 46.06 лв. – за мобилно устройство и 14.14 лв. – за базови аксесоари) и сумата от 267.75 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент (сбор от сумите 119.11 лв. – стойността на 3 месечни абонаментни такси и 148.64 лв. – неустойка за предоставено за ползване устройство, представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно действащата към момента на сключване на Договора ценова листа и заплатената от ответника при представянето му (в брой или обща лизингова цена по Договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на Договора).

Твърди се в Исковата молба, че ищцовото дружество и ответникът са сключили индивидуален Договор за мобилни услуги от дата 28.06.2019 година. На 08.11.2019 година било сключено и Допълнително споразумение.

По силата на посочените документи ищцовото дружество предоставило на ответника договорените мобилни услуги. Ответникът не заплатил възникналите си задължения за заплащане на месечните абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в размер на 155.34 лв. съгласно Договора, ведно с Допълнителното споразумение и Общите условия на ищцовото дружество (с предишно наименование „Теленор България”). За потребените услуги от абоната за периода от 06.06.2020 година до 04.09.2020 година били издадени две Фактури – едната с № 7306754251 от 05.07.2020 година на стойност 68.49 лв. и другата с № 7307878398 от 05.08.2020 година на стойност 86.85 лв. Виновното неизпълнение на абоната (ответник в настоящото производство) да заплати дължимите месечни абонаменти съобразно ползваните от него услуги довело до ангажиране на договорната му отговорност да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент. След едностранното прекратяване на Договора на ответника, ищцовото дружество е издало Фактура № 7310651890 от 05.10.2020 година, в която са посочени всички процесни суми.

Посочено е в Исковата молба, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез Индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на Фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на 2

Индивидуален договор всеки потребител - страна по Договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана Фактура. Неполучаването на Фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.”.

Страните по делото сключили и Договори за лизинг, по силата на които абонатът при преференциални условия взема техническо средство (мобилно устройство) и базови аксесоари.

Поради неплащане на дължимите според ищцовото дружество суми, последното е подало Заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд – Свиленград (делото е препратено по компетентност от Районен съд – Бяла), по което е образувано ч.гр.д. с № 546 по описа на Съда за 2022 година за издаване Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист. Състав на Районен съд – Свиленград е издал Заповед за изпълнение с № 278 на дата 22.08.2022 година. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е заведено настоящото гражданско дело (установителните искове по чл. 422 от ГПК са подадени от „Йеттел България” ЕАД в едномесечния срок).

Претендират се разноски по делото. Представени са Списъци на разноските, направени в настоящото производство и в заповедното такова.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител – адвокат В. О., в който се сочи, че исковете са неоснователни и се оспорват по основание и по размер, както и се оспорват фактическите твърдения, изложени в Исковата молба. Оспорват се подписите, положени от името на ответника в Договорите за лизинг, в Договора за мобилни услуги и в Допълнителното споразумение към него, както и в Застрахователната полица. Оспорва се верността на представените копия на посочените в предходното изречение документи.

Оспорват се копията на Фактури с № 7306754251, № 7307878398 и № 7310651890, ведно с приложенията на гърба им. Наведени са възражения за нищожност, свързани с клаузи, противоречащи на добрите нрави и поради наличие на неравноправни клаузи.

Твърди се, че ответникът не е потребител на процесните мобилни услуги, че не е уведомен за датата на прекратяване на Договора и не е узнал за това, че не е получил процесните Фактури, както и мобилното устройство.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не 3 изпраща представител и не се представява. С Писмена молба-становище процесуалният му представител – адвокат Виолета Герова сочи доводите си по същество с оглед цялостното уважаване на исковете.

В съдебно заседание, редовно призован чрез назначения си особен представител, ответникът не се явява. За него се явява адвокат В. О., която пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Предвид изложеното счита, че и искането на ищеца за присъждане на разноските, направени в заповедното производство и в настоящото такова е неоснователно.

По допустимостта на исковете:

Исковете са процесуално допустими. Предявени са от лице (в кориците на делото се намират документи, удостоверяващи актуалното състояние на ищцовото дружество), имащо правен интерес от защита срещу надлежен ответник като Исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Срещу ответни ка Н. С. А. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в полза на от „Йеттел България” ЕАД на основание чл. 4 1 0 о т ГПК. Тъй като съдебните книжа да връчени на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, на ищцовото дружество са дадени указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иска за установяване на вземанията си, като Съобщението е редовно връчено на 23.11.2022 година.

Положителните установителни искове по чл. 422 от ГПК са депозирани в Регистратурата на Районен съд - Свиленград на 21.12.2022 година , т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в Заповедта за изпълнение. Предвид на това исковете са допустими и следва да се разгледат по същество.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, Съдът приема за установено следното:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявени положителни установителни искове ищецът да докаже с допустими доказателствени средства възникването на спорните вземания 4

(задълженията на ответника), размерите на същите, основанието за пораждането им и изпълнението на насрещните задължения по процесния Договор от страна на ищцовото дружество, както и че ответникът е уведомен за датата на прекратяване на Договора. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване като опровергае твърденията на ищцовото дружество и докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват т ези вземания и докаже своите твърдения, наведени в Отговора на исковата молба.

С Определение № 295 о т 19.05.2023 година по чл. 140 от ГПК на ищцовото дружество са дадени указания, в срок – първото по делото съдебно заседание, в което е даден ход , да заяви дали ще се ползва от оспорените от страна на особения представител на ответника документи - Договор за лизинг на устройство, Договор за лизинг за базови аксесоари, Договор за мобилни услуги и Допълнително споразумение към него, Застрахователна полица и Фактури с № 7306754251, № 7307878398 и № 7310651890, ведно с приложенията на гърба им и ако ще се ползва, то е задължено в същия срок да представи тези документи в оригинал. Предупредено е и за последиците от непредставянето им – че тези преписи на документи ще бъдат изключени от доказателствата по делото. Призовката за насроченото по делото открито съдебно заседание, заедно с приложения към нея препис от горепосоченото Определение са връчени на 31.05.2023 година на посочения в Исковата молба съдебен адрес на „Йеттел България” ЕАД – град София, бул.„България” № 81, вход „В”, етаж 8, ап.№ 22, на адвокат Виолета Герова – пълномощник на ищцовото дружество, при спазване на изискванията на чл. 51, ал. 1 от ГПК .

Срокът за изпълнение на указанията изтича на 19.06.2023 година, когато е даден ход на първото по делото съдебно заседание, но дадените от Съда указания не са изпълнени към тази дата.

В открито съдебно заседание, проведено на 19.06.2023 година, е направено искане от страна на назначения на ответника особен представител за изключване от доказателствата по делото на копията на оспорените документи, което искане е уважено от Съда и с Определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 19.06.2023 година, от доказателствата по делото са изключени преписите от Договор за лизинг на устройство, Договор за лизинг за базови аксесоари, Договор за мобилни услуги и Допълнително споразумение към него, Застрахователна полица и Фактури с № 7306754251, № 7307878398 и № 5

7310651890, ведно с приложенията на гърба им, поради което не подлежат на анализ от страна на Съдебния състав.

С оглед изложеното, Съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства за установяване на твърденията в Исковата молба, а наличните по делото писмени документи, които са приети като доказателства и не са изключени от доказателствената съвкупност – Декларациите-съгласие за получен екземпляр от Общите условия за взаимоотношения с потребителите, Ценовите листи и Общите условия на Договор за лизинг, не обосновават основателност на твърденията на ищцовото дружество. С Доклада по делото на ищеца е указано, че негова е тежестта да докаже съществуването на вземанията, размерите им и тяхната изискуемост – наличието на валидни Договор за мобилни услуги и Договори за лизинг, явяващи се основание на задълженията, поети от ответника, предаването на устройството и базовите аксесоари, потреблението на мобилни услуги и настъпване на падежа на задълженията на ответника. Посочените обстоятелства не са установени при условията на пълно и главно доказване от ищцовото дружество, доколкото част от представените за установяването им заверени от процесуалния представител на страната преписи на писмени документи - Договор за лизинг на устройство, Договор за лизинг за базови аксесоари, Договор за мобилни услуги и Допълнително споразумение към него, Застрахователна полица и Фактури с № 7306754251, № 7307878398 и № 7310651890, ведно с приложенията на гърба им, са изключени от доказателствата по делото, на основание чл. 183, ал. 1, изречение второ от ГПК, след оспорването от назначения особен представител на ответника на автентичността на подписите на ответника в тях и несъответствието им с оригиналите, както и последвалото непредставяне от ищеца на оригиналите на тези документи след поискването им и в предоставения за това от Съда срок. На следващо място с оглед непредставянето на оригиналите от посочените писмени доказателства, Съдът приема, че ищецът е създал пречки за доказване възраженията на ответника, поради което на основание чл. 161 от ГПК приема за установено твърдението му, че не е потребител на процесните мобилни услуги, че не е уведомен за датата на прекратяване на Договора и не е узнал за това, че не е получил процесните Фактури, както и мобилното устройство и базовите аксесоари. В гражданския процес всяка страна следва да докаже обстоятелствата, на които основава своите твърдения и извлича изгодни за 6 себе си правни последици, като при липса на доказване, Съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти и въз основа на това да постанови Решението си. Предвид цялостното оспорване на претенциите на ищеца от страна на ответника и изключването от доказателствения материал на процесните Договор за лизинг на устройство, Договор за лизинг за базови аксесоари, Договор за мобилни услуги и Допълнително споразумение към него, Застрахователна полица и Фактури с № 7306754251, № 7307878398 и № 7310651890, ведно с приложенията на гърба им, по реда на чл. 186 от ГПК, Декларациитесъгласие за получен екземпляр от Общите условия за взаимоотношения с потребителите, Ценовите листи и Общите условия на Договор за лизинг не са достатъчни за установяване на облигационни отношения между страните и размери на задълженията, както и тяхната изискуемост . Предвид липсата на проведено доказване на предявените искове, същите следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.