Решение № 803 от 30.09.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Стара Загора, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20215530104748 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявените са обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД спрямо Ю. М. К. за сумите 166,67 лв. – главница /трета падежирала вноска/ и 19,10 лв. - договорно възнаграждение за периода 21.07.2021 г. до 21.07.2021 г., по сключен между страните договор за потребителски кредит SO № **** г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. **** г. на Старозагорски районен съд, ведно със законната лихва от 23.07.2021 г. до окончателното плащане.

Ищецът „Интернешънъл Саламанка капитал“ ООД твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжницата Ю. М. К., която подала възражение срещу заповедта.

1

Заповедта за изпълнение била подадена за падежирала и непогасена 1 вноска /трета/ за периода от 20.07.2021 г. до 20.07.2021г. по индивидуален Договор за потребителски кредит SO № *** от дата **** г. сключен между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД с търговско наименование HAPPY CREDIT като Кредитодател и Ю. М. К. като Кредитополучател. Договарянето било осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт: www.happycredit.bg/, като индивидуалния Договор за потребителски кредит бил сключен във формата на електронен документ и отношението реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Договорът между страните бил сключен онлайн, като Кредитополучателят го е подписал в Профила си в платформата на

Кредитодателя, въвеждайки

SMS персонален индификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната системата на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на Договора на основание чл. 13, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗЕДЕП.

Конкретните действия по отпускане на кредита били описани в Договора и Общите условия, уреждащи отношенията между „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД и Ю. М. К. за предоставения от Дружеството потребителски кредит.

Кредитополучателят бил длъжен да запази всички електронни документи, изпратени му от Кредитодателя по електронната поща, в това число преддоговорнна информация, Декларациии, Договора в едно с ОУ, молби и др. на хард диска на компютъра си, на CD или друг траен носител, както и да съхранява същите до приключване изпълнението на договора.

Всички документи, изпратени на Кредитодателя били във формат, непозволяващ промяна/корекция по документите, като същите са му предоставени в PDF формат.

По силата на сключения индивидуален Договор за потребителски кредит SO № ****г. между ищецът отпуснал на ответницата кредит в размер на 1000,00 лв. С подписване на процесния Договор, ищецът предоставил сумата, по личната банкова сметка на ответницата, с което изпълнил 2 задълженията си по Договора, а ответницата се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор на 6 месечни погасителни вноски, 5 от които в размер на 185,77 лв., а последната 6-та вноска в размер на 185,75 лв. /включващи главница и договорна лихва/.

По Договора за кредит, ответницата е извършвала плащания преди подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК и настоящата искова молба по процесния Договор покриващи само първата погасителна вноска.

Към настоящия момент дължимата главница по забавената падежирала и претендирана трета вноска била в размер на 166,67 лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения индивидуален Договор за потребителски кредит SO № **** г. между страните, ответни;ата се е задължила да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва. В настоящия случай дължала договорна лихва в размер на 19,10 лв. за периода от 20.07.2021 г. датата на трета забавена вноска до 20.07.2021 г. - датата на последната просрочена вноска.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи главница по трета забавена падежирала вноска: 166,67 лв., договорна лихва: 19,10 лв. за периода от дата на трета забавена вноска 20.07.2021 г. до 20.07.2021 г. - дата на последната просрочена вноска, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, като е заела позиция за неоснователност на иска.

Ищцовото дружество твърдяло, че между него и ответницата бил сключен Договор за потребителски кредит SO-*** от **** г. /„ДПК“ или „Процесният ДПК“/ , при следните параметри: сума на кредита – 1000,00 лв., който съгласно фиксинга на БНБ - 1,95583, се равнява на 511,29 Евро; срок на кредита - 6 месеца; брой погасителни вноски - 6 вноски; размер на месечната погасителна вноска - 266,67 лв.; Фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/:

38,29%; годишен процент на разходите – 45,78%; лихвен процент на ден ЛИПСВА; общо задължение по кредита С ВКЛЮЧЕНА ТАКСА ЕКСПРЕСНО РАЗГЛЕЖДАНЕ – 1600,00 лв., които се равняват на 818,07 Евро.

3

На първо място счита, че твърдяното облигационно правоотношение /Процесният ДПК/, не е възникнало. Видно от исковата молба, за Процесния ДПК се твърди, че е сключен във формата на електронен документ, чрез средства за комуникация от разстояние. При това положение, към Процесния ДПК приложение намирали специалните закони - Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /„ЗПФУР“/ и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /„ЗЕДЕУУ“/. Оспорва, че е налице валидно сключен онлайн договор за потребителски кредит между страните. Оспорва, че между страните е съставен електронен документ процесният ДПК, съгласно изискванията на специалните закони. Ответницата не е давала съгласие си за сключването му, като „подписът”, който се намирал на последна, самостоятелна страница към договора, бил пренесен от други документи и не е полаган за конкретния ДПК. Този „подпис”, бил абсолютно идентичен както с подписа върху разпечатката на Стандартния Европейски формуляр, приложен към исковата молба, така и с „подпис”, който се намира върху отделна, самостоятелна страница на друг Договор за кредит, по който ищцовото дружество е завело отделно производство в PC Стара Загора.

Отделно от горното, върху приложените Общи условия на ищцовото дружество не фигурирал подпис на ответницата.

Освен това счита, че процесният договор е недействителен изцяло съгласно специалните правила на ЗПК и с оглед защитата на потребителите, предоставена от разпоредбите на ЗЗП. Договорът бил бланков, поради което същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните. Към ДЗ нямало Общи условия, подписани на всяка страница от ответницата и с които тя да се е запознала предварително, каквито са изискванията на ЗПК, а именно - чл. 11, ал. 2 ЗПК. Липсата на подписани от страните Общи условия, които са неразделна част от Индивидуалния ДЗ, води до недействителност на целия Договор за потребителски кредит съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Счита, че изискването за вид, форма, и размер на шрифта, в който бил изготвен процесният ДПК, не било спазено. ДПК съдържал таблици и разбивки, от които на потребителя не е ясно как е формирана общата сума на кредита и месечните му вноски. Не било спазено изискването договорът да е изготвен на ясен и разбираем за потребителя език, поради което ДПК е 4 недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Отделно от горното считам, че процесният ДПК е недействителен, тъй като не съдържал и погасителен план, отговарящ на изискванията на ЗПК.

Действително, в ДПК е инкорпорирана таблица, озаглавена „Погасителен план”, която обаче не била достатъчно ясна и подробна и не съдържала законоизискуемите реквизити на погасителния план по смисъла на ЗПК.

Не било спазено и изискването, регламентирано в чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК договорът за заем да съдържа информация за лихвения процент на ден.

Липсата на информация за лихвения процент на ден според законодателя представлява съществено неспазване на изискванията към договорите за потребителски кредити, поради което в чл. 22 ЗПК се предвижда недействителност на целия ДПК, ако договорът не отговаря на изискванията към задължителните реквизити към ДПК, предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 20, пр. последно от ЗПК.

Отделно от това оспорва, че ответницата реално е получил сумата от 1000,00 лв. или евровата й равностойност от ищцовото дружество.

Ищцовото дружество твърди, че ответницата е заплатила сума в размер на една погасителна вноска, тоест - 266,67 лв. преди образуване на настоящото производство, с които плащания счита, че дори и хипотетично да е получила някаква сума от ищеца, то сумата по третата погасителна вноска е заплатена.

Прави и изрични възражения за недействителност на клаузата за договорна лихва - съгласно твърденията на ищцовото дружество, както и видно от приложения ДПК Фиксираният годишен лихвен процент бил 38.29%. Независимо че ГПР от 45,78 %, включващ и фиксирания годишен лихвен процент от 38,29 %, сам по себе си отговаря на законовите изисквания за горна граница на ГПР, то размерът на възнаградителната лихва, който е 38,29 %, представлява нарушение на добрите нрави. Поради това и клаузата, регламентираща договорна, възнаградителна лихва в размер на 38,29 % , била нищожна на посоченото основание - нарушение на добрите нрави. В настоящия случай, записаната в ДПК възнаградителна лихва, която била в размер от 38,29 %. надхвърлял трикратния размер на законната лихва с оглед обстоятелството, че към момента на сключване на ДЗ. законната лихва е била в размер на 10,01 % /основен лихвен процент на БНБ от 0,01% съгласно 5 информацията, публикувана в официалния сайт на БНБ плюс десет пункта/.

Отделно от горното, в месечната вноска, независимо че не била претендирала в пълния й размер от 266,67 лв., се включва не само чистата стойност на кредита и договорна лихва, която сама по себе си е нищожна, а и такси за експресно разглеждане. Тази „такса” представлявала скрита лихва и ако бе включена в ГПР, то ГПР значително щеше да надхвърли допустимия таван от пет пъти размера на законната лихва, което е още едно основание за обявяване на целия ДПК за недействителен. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените и приети като писмени доказателства копия на индивидуален договор за потребителски кредит SO № ****г., Общи условия /л. 7-28 от делото/, преводно нареждане от ****г. /л. 29 от делото/, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /л. 30-37 от делото/, се установява, че на ****г. страните са сключили Договор за потребителски кредит за сумата от 1000,00лв. т.е. установяват се правнорелевантните обстоятелства, че между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, като кредитодател, и ищеца Ю.

М. К., като кредитополучател, е сключен на **** г. договор за паричен заем № SO № ****г., като сумата по кредита била реално предоставена от кредитора и усвоена от длъжника.