Решение № 98 от 17.12.2024, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Нова Загора, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно наказателно дело № 20242220200249 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Е. И. С. с ЕГН ********** от гр. ****** чрез адв.М. П. М. о т АК Сливен, адв. № 1800010888, служебен адрес: гр. Нова Загора, ул. „Диньо Нойков“ №39, офис 2, против НП № 23-0306-001054 от 03.10.2023 г. издадено от началник група РУНова Загора към от ОДМВР Сливен, с което: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП; 2. на основание чл. 175а, ал. 1, от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП; 3. на основание чл. 183 ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Счита, че не е доказано извършването на вменените му нарушения. На следващо място се позовава на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. М., счита че НП е незаконосъобразно и моли съда за неговата отмяна.

Ответникът – началник група РУ-Нова Загора към ОДМВР – Сливен не изпраща процесуален представител. В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение на прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Н а 10.09.2023 г. в 22:35 часа, в гр. Но в а Загора на ул. „Ца р Освободител“ – до 1 кръстовището с ул. „Петко Енев“ в посока юг-север С. е управлявал на лек автомобил, бмв 318, с рег. № ******, собственост на Ф. И. А. като при подаден ясен сигнал, с ръка от униформен служител на МВР, не изпълнява задължението си да спре плавно в най-дясната част на платното на движение или на посоченото му от контролния орган подаващ сигнала място и да изпълни неговите разпореждания. Вместо това рязко ускорил скоростта си на движение и повишил оборотите на двигателя, превъртял задните задвижващи колела и поднесъл задната част на МПС-то неколкократно, изменяйки посоката си на движение, навлизайки от лява/насрещна/ в дясна пътна лента, с което създал непосредствена опасност от възникване на ПТП и застрашил живота и здравето на хората. Не представил и свидетелство за управление на МПС.

При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 410935 от 13.09.2023, а въз основа на него и процесното НП.

В своите показания св. В. излага, че наказаното лице не е спряло на подаден от него сигнал и е извършил маневра „дрифт“. Посочва, че полицейския автомобил с неговия колега е бил позициониран бившата бензиностанция собственост на „Шел“.

При съставянето на акта на следваща дата, наказаното лице е изразило съжаление и е казало, че не е разпознало полицейския служител.

Другият полицейски служител св. Д., присъствал на процесната дата заявява в съдено заседание, че не си спомня нищо за случая.

По делото е разпитан и св. М., който е единствено свидетел при съставянето на акта.

По делото са разпитани и очевидците св. И. К. и св. О. К., които са се возили в процесния автомобил. Същите заявяват, че е било тъмно на мястото, където е подадено сигнала и не са видели полицейски патрул. Изскочилото лице на пътя не възприели като полицейски служител, а като лице което употребило алкохол, поради което рязко го заобиколили. Същите не отричат, че при извършване на маневра колата е възпроизвела малко повече шум от двигателя, но не е имало приплъзване на гумите. Не отричат, че при разминаването с полицейския служител е възможно да е било налице по-рязка маневра.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите В., Д., М. и И. К. и О. К., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства.

Показанията на свидетелите са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това.

Съдът намира, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на НП не са 2 нарушение разпоредбите на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които изискват да бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение в двата процесуални документа (АУАН и НП), като се посочи мястото на нарушението.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

По отношение на приложението на материалния закон:

Съгласно чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. С разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка, като през нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина.

Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка.

Съдът възприема, че служителят на МВР е подал сигнал до наказаното лице, но същото не е възприело командата на контролния орган. От показанията на св. В. и св. И. К. и св. О. К. се установява, че сигнала за проверка е подаден вечерно време, на тъмно място.

От свидетелските показания и на тримата се установява, че полицейския автомобил е бил на отдалечено място в уширение на бивша бензиностанция, т. е не на пътното платно и никой от свидетелите пътуващи в автомобила не го е видял. От така посоченото в свидетелските показания съда намира за установено, че наказаното лице не е възприело, че е налице подаден сигнал от полицейски служител. Съдът кредитира и показанията на св. В., който заявява, че при съставянето на акта С. е заявил, че не го е видял.

За да се направи извод, че за него не е възникнало задължението по чл. 103 от ЗДвП, е необходимо безспорно доказателство, че той обективно не е могъл да види/чуе сигнала на контролния орган, каквото доказателство в случая са налице, тъй като С. не е възприел, че е налице сигнал от полицейски служител.

По отношение на нарушението на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Всеки правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за целта места. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената частта на постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението.

От показанията на свидетелите се установява, че е налице форсиране на двигателя на светофара, но не и извършване на маневра „дрифт“. Установява се по-рязко маневриране и извършване на завой, с оглед избягване на удар с полицейския служител св. В..

От събраните по делото доказателства може да се направи извода, че загубата на контрол върху автомобила, е била за кратко време, същият не се е завъртял, респективно не е поднесъл на пътното платно, водачът го е овладял и е продължил да се движи в своята лента за движение. Поднасянето е свързано и с избягване на внезапно изскочИ. на пътното платно св. В..

Не всяко поднасяне на автомобила или превъртане на задвижващите колела, покрива елементите на изпълнителното деяние на описаното нарушение, защото е необходимо да е налице и субективната му страна, то трябва да е явно демонстративно и преди момента на 3 извършването му деецът да е съзнавал, че това ще се случи и да го е искал или най-малкото да го е допускал този резултат. Няма категорични доказателства за такова поведение от наказаното лице, а установяването на вина не може да се стане въз основа на предположения. Нещо повече от показанията на св. И. К. и св. О. К. се установява, че маневрата е извършена с цел избягване на удар със св. В.. Това се потвърждава и от показанията на св. В., който заявява, че при съставянето на акта наказаното лице е изразило съжаление и е заявило, че не го е видяло.

В случая, макар изпълненото от С. движение, чрез подаване на газ и рязка маневра на автомобила, е важно дали е изведено управляваното от него МПС от контрол. Недоказано остава обстоятелството, че именно това движение е изпълнено преднамерено, а не е резултат от форсмажорни обстоятелства и опит да се избегне ПТП.

Респективно, не е доказано, че деянието е извършено, както и че същото цели ползването на пътя по предназначение, различно от превоз на хора и товари. Следователно не се явява доказано наличието на съставомерно деяние от субективна страна.

Следва да се отбележи, че наказаното лице за периода, от който е правоспособен водач от 2013 г. е санкциониран със седем наказателни постановления, включително и настоящия случай. Налице са и фишове за най-ниското превишение на скоростта и други административни нарушения санкционирани с глоби в размер на 20 лв. или 50 лв. От справката водач, се установява едно сравнително нормално поведение на наказаното лице С. като водач на МПС. Следва да се отбележи, че и същият е професионален шофьор видно от придобитата през 2020 г. категория.

Нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвиждаща наказуемост на водач на моторно превозно средство, който не носи свидетелство за управление на моторно превозно средство. АУАН е съставен след покана към С., който се явил пред органите на МВР. Затова, че не е представил СУМПС към момента на съставяне на акта не може да му налага административнонаказателна отговорност, тъй като към момента на съставянето на акта не е имал качеството на водач. Тъй като не е бил спрян към момента на деянието не може да се установи дали е носил СУМПС или не.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-0306-001054 от 03.10.2023 г. издадено от началник група РУНова Загора към от ОДМВР Сливен, с което: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на С. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП; 2. на основание чл. 175а, ал. 1, от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП; 3. на основание чл. 183 ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.