Решение № 8488 от 23.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8488 гр. София, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при уча.ето на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110146399 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането на цената, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 13693/2022 г. на СРС, 153 състав.

Ищецът претендира и разноски за исковото производство. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е пре.рал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.

Ответникът оспорва да е потребител на топлинна енергия. Оспорва годността на монтираното .. Оспорва да е доставена и потребена топлинна енергия в имота през процесния период. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на 1 доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

От приетите по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот от 17.04.1976 г. и удостоверение за наследници се установява за нуждите на процеса, че бащата на ответника Г.Д. Б. е бил собственик на процесния имот – ап.., находящ се в гр. С.., като след смъртта му по силата на наследствено правоприемство собствеността е преминала върху сина му – В. Б.. Това обстоятелство се потвърждава и от представената от ответника до топлофикационното дружество молба – декларация от 21.03.2015 г. за откриване на индивидуална партида за имота. По делото не е спорно, че имотът е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.

1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществува облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи 2 условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № ...

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите ча. и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице помагач по делото „Т.” ЕООД, видно от приетите по делото протокол от общо събрание и договор за извършване на топлинно счетоводство договор от 18.08.2002 г.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебнотехническата експертиза, съгласно което за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имота на ответника, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер, който е преминал съответен метрологичен контрол, е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция, която съвпада с данните, отразени в издадените от ищеца фактури. Експертизата е установила, че в топлоснабдения имот през исковия период е имало 4 броя отоплителни тела и щранг-лира в банята. На отоплителните тела е имало поставени топломери. Топла вода не е ползвана в сградата. Отчетите на разпределителите са нулеви. Топлоенергията отдадена от сградната инсталация е изчислявана съгласно формулата по т.6.1.1 от приложението към Наредба ../2007 г., а от щранг лирата – по т. 6.5. Съгласно заключението дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба, отчетените показания на общите и индивидуални уреди, като количеството доставена топлоенергия е на стойност 2 547,38 лв.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата към периода нормативна уредба /Наредба ../2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия от сградната инсталация и щранг лира в банята, без да е начислявана топлинна енергия за отопление от радиатори и на общите ча. на сградата. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при 3 определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойно.те на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключенията на съдебно-техническата експертиза, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия възлиза на 2 547,38 лв.

Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 54,53 лв., тъй като тя не е включена в стойността на потребената топлинна енергия.

Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба ../06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответника за погасяване на претенциите по давност е ча.чно основателно.

Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. В Общите условия, действащи през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е. за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата подаване на исковата молба/заявлението - 16.03.2019 г., като се отчете обаче, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, 4 т.е. преди 08.01.2019 г., или вземането за доставена ТЕ до 30.11.2018 г., като непогасено по давност в случая е вземането за доставена ТЕ за периода 01.12.2018 г. - 30.04.2020 г., което е на стойност 2 512,22 лв. и вземането за дялово разпределение за същия период в размер на 54,53 лв.

Ответникът не доказа погасяване на тези задължения, с оглед на което исковете за главница се явяват основателни до посочените размери.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг.

По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по давност главница, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.

Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от 12.07.2016 г., публикувани във в-к М.. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни изве.я на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите /изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец /31.07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14.06., т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани, изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да се тълкуват в 5 смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 - дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, или от 15.09. на съответната година.