Решение № 16 от 09.03.2026, Районен съд - Ген. Тошево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Г.Т., 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело № 20253220100611 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по подадена жалба от „М.Л.“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление **********, представлявано от управителя А. С. Г., срещу Протокол А-1-1 от 30.04.2025г. на тръжна комисия, определена със Заповед № РД-04-39/24.03.2025 г. на Директора на ОД /ОД/ „Земеделие“ Д., за първа тръжна сесия с тайно наддаване за отдаване под аренда за срок от 10 стопански години на свободните земеделски земи от държавния поземлен фонд/ДПФ/.

Жалбата на „М.Л.“ ЕООД е подадена чрез ОД „Земеделие“- Д. при МЗХ/ МЗХ/, срещу горецитирания протокол, в частта му по отношение недопускането на дружеството до участие в търг с тайно наддаване за отдаване под аренда по отношение на имот №***, с площ от 150,042 дка, находящ се в землището на с. Р., общ. Г.Т., като се твърди, че са нарушени: процесуалните правила, установените от закона преклузивни срокове и извършените в протокола констатации, които са в нарушение на действащата материалноправна законова уредба.

Направено е искане, съдът да отмени Протокол А-1-1 от 30.04.2025г. на тръжна комисия, определена със Заповед № РД-04-39/24.03.2025 г. на Директора на ОД /ОД/ „Земеделие“ - Д., за първа тръжна сесия с тайно наддаване, за отдаване под аренда за срок от десет стопански години на свободните земеделски земи от ДПФ, обл. Д. за стопанската 2025/2026 г. за отглеждане на:

-зеленчуци

-за едногодишни полски култури и многогодишни фуражни култури 1 житни, бобови и техните смеси, за изхранване на животни;

-за биологично производство на зеленчуци, трайни насаждения, едногодишни полски култури и многогодишни фуражни култури - житни, бобови и техните смеси, за изхранване на животни; в частта му за недопускането до участие на „М.Л.“ ЕООД, по отношение на имот №*** – 3 кат. с площ 150,042 дка в землището на с. Р., общ.

Г.Т. и да се задължи административния орган да проведе тръжната процедура.

В жалбата /л. 5- л.8 от а.д. №462/2025г. на Районен съд – Д./ са наведени следните обстоятелства:

Твърди се, че с процесния протокол жалбоподателят не е допуснат до участие за имот №***-52 - 3 кат. с площ 150,042 дка землището на с.

Р., общ. Г.Т..

Твърди се, че мотивите на комисията са свързани с констатацията й, че в резултат на извършена служебна проверка и на длъжниците по договори за аренда за земи от ДПФ, които не са внесли дължимите суми по договорите, включително задълженията за обезщетения за забавено плащане, е установено, че жалбоподателят не е изплатил дължимата сума по чл.30 от договора за аренда, а именно: „чл. 30: При неизпълнение на арендното плащане в договорения срок, АРЕНДАТОРЪТ дължи обезщетение в размер на 0,3% върху дължимата сума за всеки просрочен ден, до окончателното й изплащане.“.

Твърди се, че сумата на непогасеното обезщетение за забавено плащане произтича от заплатени със забава и на части 1 вноска за стопанската 2024/2025г„ дължима към 1.10.2024г. и 2 вноска за стоп. 2024/2025 г., дължима към 31.01.2025г.

Твърди се, че твърдяното задължение по своята същност не е вземане упражнено от титуляра на правото, респективно срещу това неупражнено право не съществува задължение от насрещната страна.

Твърди се, че жалбоподателят не е длъжник, няма просрочени задължения към Държавен фонд „Земеделие“, към датата на провеждане на търга, тъй като твърдяното задължение не е възникнало.

Твърди се, че размерът на същото е на основание на клауза в договора за аренда, като е договорено като неустойка.

Жалбоподателят твърди, че правото да получи договорената неустойка, никога не е упражнявано от страна на Арендодателя, както и никога представляваното не е уведомяван за такава претенция.

Твърди се, че при неустановена фактическа обстановка, без съобразяване с тази обстановка в цялост от страна на комисията, жалбоподателят не бил допуснат до участие, за което липсват и мотиви.

В с.з. жалбоподателят не се представлява от пълномощник, депозира становище, в което поддържа жалбата, моли за нейното уважаване.

2

Съдът е предоставил срок, в който административният орган да предостави пълната административна преписка.

С вх.№3315/20.11.2025г. ответникът по жалбата Директора на ОД /ОД/ „Земеделие“ – Д., чрез юрисконсулт К. Д., депозира писмено становище /л.22л.25/, в което са изложени следните твърдения:

Твърди се, че жалбата е необоснована и неоснователна.

Твърди се, че съгласно клаузите на Договор за аренда № ТА-20/21- 2-2 от 26.01.2021г. арендаторът се задължава при сключване на договора и не покъсно от 1 октомври на всяка следваща стопанска година да заплати 50% от годишната арендна вноска и да представи на арендодателя запис на заповед в размер на останалите 50 % от дължимата арендна вноска, с падеж 31.01. на текущата стопанска година, поради което сроковете за плащане на вноските по договора са изрично уговорени.

Твърди се, че това се потвърждава от клаузите на т. 9 и т. 14 от договора, където са регламентирани правото на арендодателя да получи арендното плащане на падежите, посочени в т. 5.3 и съответстващото му задължение на арендатора да извършва плащанията в размер и срок съгласно уговореното между страните.

Твърди се, че жалбоподателят е декларирал писмено съгласието си с клаузите на договора съобразно изискванията на Тръжните условия и нормативно установените правила (чл. 47з, ал. 1, т. 9 ППЗСПЗЗ), поради което следва безспорно да се приеме, че същият е приел и е запознат с условията на договора, поради което липсват основания да предявява претенции по отношение наличието на установени задължения към датата на провеждането на тръжната сесия.

Твърди се, че с писмо с изх. № РД-12-05-80/22.01.2025г. длъжникът – жалбоподателя, е уведомен за непогасената към 22.01.2025г. част от 1 вноска за стоп. 2024/2025г., дължима към 01.10.2024г., както и за размера на формираната неустойка за забавеното плащане на останалата част от вноската.

Твърди се, че с ново писмо с изх. № РД-12-05-316/17.03.2025г. длъжникът е информиран, че към вече съществуващите задължения се добавя и 2 вноска за стоп. 2024/2025г., дължима към 31.01.2025г., като общо визираните в писмото задължения са 73 000лв. арендни вноски и 3876,39лв неустойка. Върната е обратна разписка с указание „непотърсено“.

Твърди се, че двете писма са адресирани по седалището на дружеството, като в двете писма е изрично посочен не само размера на арендното плащане, но и на дължимата неустойка.

Твърди се, че според счетоводни извлечения, жалбоподателя е заплатил задължения в размер на общо 73 000лв, представляващи част от 1 вноска за стоп. 2024/2025г., дължима към 1.10.2024 г. и 2 вноска за стоп. 2024/2025г., дължима към 31.01.2025г., а плащанията са извършени непосредствено преди провеждането на тръжната сесия - на 28.04.2025г. и 29.04.2025г.

3

Твърди се, че длъжникът – жалбоподателят, е погасил 73 000 лв., но не и дължимата неустойка.

Твърди се, че неустойката е заплатена на 23.06.2025г. - преди провеждането на следващата тръжна сесия и очевидно ищецът е бил запознат с основанието и размера на задълженията си, което обстоятелство категорично изключва основателността на твърдението, че същият не е бил запознат със съществуването и размера на претенцията за заплащане на описаните суми.

Твърди се, че страна по договорите, с които се отдават за ползване земи от Държавен поземлен фонд, е министъра на земеделието и храните, а не МЗХ.

Твърди се, че се касае за задължения към Държавен поземлен фонд, а не към Държавен фонд „Земеделие“, като никъде в преписката от страна на административния орган не са изложени твърдения за установени задължения към Държавен фонд „Земеделие“, нито се претендират такива.

Твърди се, че между двата вида задължения няма допирни точки, както на институционално ниво, така и нормативно и не на последно място като основание за възникване.

Твърди се, че жалбоподателят следва да конкретизира претенцията си, тъй като в този си вид тя предопределя липса на предмет и е основание за прекратяване на производството.

Твърди се, че в жалба не са посочени основания и обстоятелства, обуславящи нарушение на установени преклузивни срокове, което лишава ответната страна от възможността да излага аргументи в своя защита в тази насока.

Твърди се, че съдът следва да вземе предвид, че обжалвания административен акт е издаден от колективен административен орган, създаден по силата на закон, а именно Тръжна комисия, определена със заповед на директора на ОД „Земеделие“. Същият е изцяло оторизиран по провеждането на тръжната процедура, включително в етапите на непосредствено предхождащите я предварителни проверки.

Твърди се, че тръжната комисия се явява ответна страна по дела от такъв характер и следва да бъде конституирана като такава.

Твърди се, че е налице частична, респ. цялостна липса на правен интерес от предявяване на иска.

В с.з. ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт.

Районен съд – Г.Т., като взе предвид оплакванията в жалбата и като съобрази приложените към административната преписка писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед събраните в кориците по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Със Заповед № РД-04-39/24.03.2025г. директорът на ОД „Земеделие“ – 4

Д. е назначил тръжна комисия за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под аренда на свободни земеделски земи от държавния поземлен фонд за стопанската 2025/2026 г.

Жалбоподателят „М.Л.“ ЕООД е подал заявление-оферта за участие в търга за имот № *** с площ 150,042 дка в землището на с. Р., общ.

Г.Т..

При извършената предварителна проверка тръжната комисия е констатирала наличие на непогасено задължение на дружеството към държавата, произтичащо от дължима неустойка по договор за аренда № ТА20-21-2-2/26.01.2021г. поради забавено плащане на арендни вноски.

С Протокол № А-1-1/30.04.2025г./л.49-л.56/ комисията е приела, че не е изпълнено изискването кандидатите да нямат неизплатени задължения към държавата и е решила дружеството да не бъде допуснато до участие в търга.

От правна страна съдът намира следното:

По отношение допустимостта на жалбата и сторените възражения от ответника за липса на правен интерес, както и за липса на надлежна страна в производството:

Жалбоподателят има правен интерес от оспорване на протокола само в частта, с която не е допуснат до участие в търга за имота, за който е подал оферта.

В останалата част протоколът се отнася до други имоти и други участници в процедурата и не засяга права или законни интереси на жалбоподателя. Поради това жалбата в тази част е недопустима.

Неоснователно е възражението, че правният интерес е отпаднал поради последващото сключване на договор след втора тръжна сесия.

Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на неговото издаване и последващите събития не могат да заличат настъпилите към този момент правни последици.