Решение № 265 от 17.11.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Враца, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20221400500260 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 6241/27.04.2022 г. на А. А. И., чрез назначения му от съда особен представител - адв.М. Д. от АК - Враца, срещу Решение № 166/24.03.2022 г., постановено по гр.дело № 2596/2021 г. по описа на Районен съд Враца, с което от състав на съда е признато за установено, че А. А. И., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Ю. Ц., на основание чл.422 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД следните суми: 280,41 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение - неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на договорите за ползваните от ответника далекосъобщителни услуги, и на основание чл.422 ГПК вр. чл.342, ал.1 ТЗ вр. чл.232, ал.2, предл. първо ЗЗД сумата от 286,20 лв., представляващи оставащите по договор за лизинг от 29.05.2017 г. лизингови вноски (18 вноски х 15,90 лв.) за устройство "GSM Huawei P9 Lite", считано от датата на прекратяване на договора до крайния му срок, както и сумата от 207 лв., представляваща оставащите по договор за лизинг от 31.05.2017 г. лизингови вноски (18 вноски х 11,50 лв.) за устройство "GSM Samsung Galaxy J5 2016", считано от датата на прекратяване на договора до крайния му срок, за които суми е издадена Заповед № 1102/03.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по 1 ч.гр.д.№ 2172/2020 г. по описа на РС - Враца, като на основание чл.78, ал.1 ГПК А. А.

И., ЕГН ********** е осъден да заплати на "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *** сумата от 455 лв. разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 205 лв. - разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 2172/2020 г. по описа на РС - Враца.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди, че същото е постановено при нарушения на материалния и в противоречие с доказателствата по делото, като излага съображения в тази посока.

Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло исковата претенция.

Не сочи и не представя нови доказателства. Не претендира разноски.

При условията на евентуалност, се прави и възражение по чл.78, ал.5 ГПК във връзка с адвокатското възнаграждение на другата страна.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна "У. естейт" ЕООД, ЕИК *** /с предишно наименование "ЮБЦ" ЕООД/, чрез адв. В. Г. от САК, в който подробно се обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба, като се излагат доводи, целящи да оборят доводите на въззивника.

Иска се да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Не сочи и не представя нови доказателства. Претендира присъждането на разноски пред настоящата инстанция, в т.ч. адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител.

В съдебно заседание страните не се явяват, депозирани са становища от процесуалните им представители, с които се поддържат подадените жалба и отговор, не се сочат нови доказателства, не се правят доказателствени искания, претендират се разноски.

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата и правна обстановка и е достигнал до обоснованите изводи, че между „БТК“ ЕАД и А. И. е било налице валидно облигационно правоотношение по силата на валидно сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № *** от 21.01.2015 г., както и сключени допълнителни споразумения от 29.05.2017 г. и от 31.05.2017 г., по силата на които абонатът-ответник в производството е избрал съответните услуги с посочени в договорите абонаментни такси.

Правилно районният съд приема, че са настъпили предпоставките за прекратяване на договорите и съответно за начисляване на претендираните неустойки съгласно клауза за неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната в размер 2 на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителните услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.

Така сключената договорка не противоречи на закона.

Правилни са изводите на първата инстанция и по отношение на наличието на валидно сключен договор за цесия.

Неоснователно е оплакването на особения представител, че ответникът не е уведомен за извършената цесия и прехвърлянето на вземанията към ищеца не е породило действие по отношение на ответника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, тъй като с исковата молба е заявено искане приложеното уведомление по чл. 99 ЗЗД да бъде връчено на И. с преписа на исковата молба.Доколкото същата е депозирана преди изтичане на 5-годишния давностен срок и същото е връчено на назначения от съда особен представител адв. Д., то А. И. е редовно уведомен за извършената цесия с връчването на уведомлението заедно с преписа от исковата молба.Цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика в тази насока е относима и приложима.

Не могат да бъдат споделени и възраженията досежно претендираните вноски, произтичащи от договор за лизинг. Както правилно е посочил районният съд, в чл. 8 от договорите за лизинг е уговорено, че при прекратяване на други активни услуги, предоставени от „БТК“ ЕАД на абоната, договорите за лизинг се прекратяват, като оставащите лизингови вноски стават незабавно изискуеми. Предвид доказаното едностранното прекратяване на договорите за мобилни услуги поради неплащане в срока на цената на предоставените услуги, договорите за лизинг са също прекратени и оставащите до края на срока лизингови вноски по двата договора са дължими на лизингодателя.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че исковете не могат да бъдат уважени за повече, отколкото са предявени и е постановил акта си съобразно претендирания от дружеството размер на сумите.

Ответникът не твърди и не ангажира доказателства относно заплащане на задълженията си по договорите нито пред първата инстанция, нито във въззивното производство.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, с препращане на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, които въззивният съд напълно споделя.

По разноските:

При този изход на спора следва да бъде уважено искането на въззиваемото дружество за присъждане на съдебно - деловодни разноски, представляващи депозит за възнаграждение на особен представител и адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй 3 като същото е в размер на само 180 лева, както и предвид извършените от процесуалния п редставител на въззиваемия действия.

Въззивната жалба е неоснователна, като е подадена от особен представител на въззивника - ответник, който не дължи такси и разноски вместо представлявания.

Затова въззивникът И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - Враца дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25.00 лева чл.18,ал.1 вр. чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 166/24.03.2022 г., постановено по гр.дело № 2596/2021 г. по описа на Районен съд – Враца.

ОСЪЖДА А. А. И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на "У. естейт" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Ю. Ц., сумата от 150 лева, представляващи разноски за особен представител, както и сумата от 180 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за защита пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА А. А. И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса за производството пред въззивната инстанция в размер на 25.00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4