Решение № 4797 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4797 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20231110216684 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.72,ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на С. С. М. ЕГН **********, чрез упълномощения адв.хх, срещу заповед за задържане на лице с рег. № 225зз 1370/16.11.2023 г. /наричана по-долу „Заповедта“/, издадена от полицейски орган – Д. И. Х. - полицай при О „СПС“-СДВР, на С. С. М. ЕГН **********, с която на основание „чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР – във връзка с чл.21,т.10 /както е вписано в приложения оригинален екземпляр на Заповедта/ от ЗООРПСМ, последният е задържан за срок до 24 часа.

Недоволен от Заповедта, С. С. М., чрез упълномощения адв.П.

Величкова я обжалвал пред СРС, „както с доводи за унищожаемост, така и с доводи за нищожност“.

В жалбата е написано, че Заповедта е незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, като са изложени следните доводи и твърдения: цитираната разпоредба на закона е 1 възпроизведена по най-общ и без каквато и да е конкретика начин, без пълни и безпротиворечиви сведения; липсва каквото и да е фактическо основание на задържането, от което да се направи извод за подозрение за нарушение от страна на задържаното лице на чл.21 от ЗООРПСМ, налично е единствено цифровото изписване „чл.21,т.8 /или т.18“ от ЗООРПСМ /както е вписано в приложеното копие на екземпляр на Заповедта, представен от адв. хх заедно с жалбата/, което на практика се приравнява на пълна липса на мотиви и винаги води до нарушено право на защита; издадените впоследствие документи не са част от административната преписка по издаване на акта и не могат да санират отсъствието в Заповедта на фактическите основания за задържането и мотивите за това. С оглед на изложеното е направено искане Заповедта да бъде отменена.

По делото са приложени: Заповед /в оригинал/– за задържане на лице с рег. № 225зз - 1370/16.11.2023 г., издадена от полицейски орган - Д. И. Х. полицай при О „СПС“-СДВР, за задържане на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР на С. С. М.; Протокол 16.11.2023 г. за личен обиск на лице - на С. С.

М.; Декларация - Приложение №1 от 16.11.2023 г. за правата на задържано лице – попълнена и подписана от С. С. М.; разписка от 17.11.2023 г. от С. С. М. за върнатите му вещи; копие на докладна записка от 16.11.2023 г. от полицаи при О „СПС“-СДВР – Д. И. Х. и хх, до началника на 01 РУ-СДВР, относно задържани в 01 РУ-СДВР 2 лица при „протест срещу БФС – масови безредици“; копия на страници от книгата за задържани лица в 01 РУ-СДВР, започната на 10.10.2023 г.

– общо 5 страници; удостоверение за компетентност на органа издал обжалваната заповед; копие на Акт №VI-18 за установяване на административно нарушение, съставен на 17.11.2023 г. на С.

С. М..

Жалбоподателят С. С. М. - редовно призован/уведомен, не се явява в съдебните заседания.

Упълномощеният му адв. хх, редовно призована, се явява в първото от проведените 3 открити съдебни заседания, като по делото е представена от нея писмена защита, и е направено искане за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

2

Полицейският орган издал обжалваната заповед – Д. И. Х., редовно призован, не се явява.

Явява се упълномощеният процесуален представител и пледира жалбата срещу заповедта да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваната Заповед бъде оставена в сила като правилна, обоснована, законосъобразна, издадена от упълномощен полицейски орган. Представя писмени бележки. Прави възражение относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът кредитира конкретно посочените писмените доказателства, преценени поотделно и в съвкупност след приобщаването им в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК и относими към предмета на доказване, с изключение на наличното по делото незаверено копие на обжалваната Заповед.

Настоящият съдебен състав, въз основа на доказателствените материали по делото, на които дава вяра, намира за установено с необходимата категоричност от фактическа страна следното:

На 16.11.2023 г., в гр.София се провеждало организирано масово мероприятие – протест срещу управлението на Българския футболен съюз, което се охранявало от полицейски служители. Към 19.00 ч., по което време на националния стадион „Васил Левски“ започвала футболната среща между отборите на България и Унгария, големи групи от протестиращите спрели в кръстовището на бул.“В. Левски“ и ул.“Гурко“ и започнали масови безредици, в т.ч. и агресивни действия срещу полицаите, включително и запалване на служебен полицейски автомобил. Към мястото се насочили и изпълняващите служебните си задължения по охрана на протеста полицейски служители Д. И.

Х. и хх, при пристигането на които протестиращите започнали да се оттеглят по бул.“В. Левски“ към бул.“Патриарх Евтимий“, предизвиквайки сбиване, хвърляйки към полицаите бутилки, камъни, дървени пръчки и отправяйки 3 ругатни, и други неприлични изрази, които са особено вулгарни - псувайки срещу полицаите „Ушев педераст!, Майка ви да еба!, „Кучета ще ви чукаме“ и др. Полицаите следвали въпросната група протестиращи и когато тя продължила движението си по бул.“Патриарх Евтимий“. При ул.“Г. Раковски“ преминаващи превозни средства препречили пътя на оттегляне на протестиращите и тогава полицаите Д. И. Х. и хх задържали от протестиращата група лица, едно от които било С. С. М.. Тези лица били транспортирани до 01 РУ-СДВР, където били задържани. За задържането на С.

С. М. полицейският орган - Д. И. Х. - полицай при

О „СПС“-СДВР, издал Заповед за задържане на лице с рег. № 225зз - 1370/16.11.2023 г., 20,00 ч., за срок до 24 часа, в която като основание за задържането било отразено „чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР – във връзка с чл.21,т.10“ от ЗООРПСМ. Тази заповед била подписана /на първата й страница/ при задържането на С. С. М. и от упълномощения му адв.П. В.. На С. С. М. бил извършен личен обиск и той попълнил бланкова декларация като задържано лице, като за всичко това бил уведомен по телефона баща му С. М.. Полицай Д. И. Х. изготвил на 16.11.2023 г. докладна записка до началника на 01 РУ-СДВР, относно задържани в 01 РУ-СДВР лица при „протест срещу БФС - масови безредици“. В заповедта за задържане на това лицето било отбелязано, че е освободено на 17.11.2023 г. в 01.45 ч. и че е получило вещите си, съгласно изготвената разписка от 17.11.2023 г., подписана от него. Н а С. С. М. бил съставен и предявен на 17.11.2023 г. Акт №VI-18 за установяване на административно нарушение - на чл.21,т.8 от ЗООРПСМ, в който той написал „Възразявам! Не съм извършил описаните действия!“. Тези обстоятелства били отразени и в книгата за задържани лица в 01 РУ-СДВР.

На 24.11.2023 г. горепосочената заповед била обжалвана пред СРС от С.

С. М., чрез упълномощения адв.П. Величкова.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва заповедта на задържането му, която като акт подлежи на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона. Разгледана по същество 4 жалбата е неоснователна, и предвид изложените в нея доводи, по долуизложените съображенията на този съдебен състав за това.

Съгласно чл.21 от Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/ - Противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в: т.10 - предизвикване или участие в сбивания т.8 - отправянето на ругатни, други неприлични изрази, жестове и поведение, които са особено вулгарни, както и изрази и скандирания, насаждащи омраза на расова, етническа или религиозна основа.

Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са нарушения в предсъдебната фаза.

Заповедта, предмет на съдебния контрол, е издадена от материално и териториално компетентен орган, тъй като, съгласно чл.72,ал.1 ЗМВР, правомощие да задържат лица/граждани имат полицейски органи, каквото качество, по смисъла на чл.57,ал.1 ЗМВР, предвид писменото удостоверение от „Човешки ресурси“ при СДВР за компетентност и длъжност, има, считано от 28.08.2023 г., издалият заповедта Д. И. Х.. Заповедта е издадена при спазване на съответните административно-производствени правила, при спазване и на разпоредбите на материалния закон, и на предписаната от закона писмена форма, тя съдържа задължителните реквизити. Вярно е, че в цифровото означение на основанието за задържане е вписано - чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР - „лице, за което има данни, че е извършило престъпление“, а в текстово - „във връзка с чл.21,т.10 от ЗООРПСМ“ – т.е. за спортно хулиганство, което не съставлява престъпление по смисъла на НК, а е противообществена проява, изразена в предизвикване или участие в сбивания, но това не представлява съществено нарушение и не засяга правото на защита на задържаното лице, включително и възможността да разбере за какво точно 5 се задържа, и този съдебен състав е категоричен, че С. С. М. е разбрал за какво се задържа, още повече, че при задържането му в 01 РУ-СДВР е присъствал и упълномощеният му адв.П. В., подписала първата страница на Заповедта, а и нормативно не се изисква като необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно осъществилите се фактически обстоятелства, съдържащи се в материалите по преписката. Достатъчно е лицето да е разбрало на какво основание е задържано. Не са нужни допълнителни аргументи относно основанието за задържането на лицето и с оглед на това, че същото е било част от протестиращата група, проявявала в центъра на столицата, придвижвайки се по улици с обичаен натоварен пешеходен и автомобилен трафики и във време с такъв трафик, горепосочената и отличаваща се с дързост агресивност и срещу изпълняващите служебните си задължения полицаи, което извежда преценката за законосъобразността и обосноваността на последвалото негово задържане, което е продължило помалко от 6 часа - след отпадане на основанието за задържането, на 17.11.2023 г., в 01.45 ч. той е бил освободен. Или казано синтезирано – изискването за излагане на основания на заповедта, според този съдебен състав, в случая макар и изложено по посочения начин, е изпълнено. На С. С. М. е предоставена възможност да прецени желае ли да упражни правата, които има като задържано лице. С оглед на това и с оглед на обстоятелството, че при самото задържане в 01 РУ-СДВР е присъствал упълномощеният адв. хх, настоящият съдебен състав счита, че не е накърнена възможността на задържания С. С. М. освен да разбере основанието за задържането му и да упражни правата си, в т.ч. и правото си на защита. Такава е преценката на съда и относно правото му да обжалва Заповедта, в нея словесно е цитирана разпоредбата на чл.72,ал.4 от ЗМВР - за правото да обжалва законността на задържането в 14-дневе срок пред районния съд, под какъвто текстове С. С. М. се е подписал, и макар и да не е конкретизиран съдът, той е упражнил правото си на жалба.

Обстоятелството, че по делото е налично и копие на Заповед за задържане на лице с рег. № 225зз - 1370/16.11.2023 г., издадена от полицейски орган - Д. И. Х. - полицай при О „СПС“-СДВР, за задържане на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР на С. С. М., която съдържателно е еднаква с обжалваната Заповед, с едно основно изключение - на основанието за задържането, което в копието на заповедта е „във връзка чл.21,т.8 от 6

ЗООРПСМ“, относно което настоящият съдебен състав счита, че то се обяснява с преценката на издателят за заповедта, който явно първоначално е приел, че е във връзка с осъществената хипотеза на чл.21,т.8 от ЗООРПСМ, но доколкото фактически е била осъществена и хипотезата на чл.21,т.10 от ЗООРПСМ, очевидно след това издалият заповедта орган е счел, че в случая следва като основание да се отрази „във връзка с чл.21,т.10“ от ЗООРПСМ“ и е изготвена обжалваната Заповед, която и фактически се атакува пред СРС от С. С. М., чрез адв. хх - лично подписала при издаването й първата й страница.