Решение № 112 от 27.05.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Сливница, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20241890100048 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. Г. А., чрез адв. Д. М., срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 228,38 лева, представляваща изначално недължимо платена сума по договор за паричен заем № 300764135/07.12.2020 г. - такса за „бързо разглеждане“, ведно със законната лихва от 22.01.2024 г. (подаване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за паричен заем № 300764135/07.12.2020 г., по силата на който му била предоставена сума в размер на 700 лева. Страните се уговорили, че заемът ще бъде погасен чрез заплащане на 21 броя погасителни вноски броя в размер на 39,17 лева, с дата на първа погасителна вноска - 22.12.2022г. В чл. 10, ал. 2 от процесния договор било уговорено, че клиентът е заявил желание за бързо разглеждане на кредита, за което дължал сума в размер на 350,07 лева. Твърди, че е погасил изцяло задълженията по договора за паричен заем, включително уговореното в чл. 10, ал. 2 от същия възнаграждение. Посочва, че с решение № 7/12.01.2024 г. по гр. дело № 411/2023 г. по описа на Районен съдСливница, клаузата на чл. 10, ал. 2 от процесния договор е прогласена за нищожна като противоречаща на закона. Ето защо, моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи предявения иск, като претендира сторените разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са получени от ответното дружество „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, като в срока по чл. 131 ГПК е 1 постъпил отговор. Ответникът не оспорва иска и признава, че между страните по делото е заплатена уговорената в чл. 10, ал. 2 от договора такса за „бързо разглеждане“ в размер на 228,38 лева, поради което и това обстоятелство не се нуждае от доказване. Моли за присъждане на разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение в минимален размер по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

За основателност на исковете в тежест на ищ еца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: 1) обедняване на ищеца – заплащането на сумата в размер на 228,38 лева по договор за паричен заем № 300764135/07.12.2020; 2) обогатяване на ответника – получаването на сумата в размер на 228,38 лева; 3) изискуемост на вземането – моментът на даването/получаването на сумата.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи плащането.

Не се спори по делото, че между страните е сключен договор за паричен заем № 300764135/07.12.2020 г с посоченото в исковата молба съдържание, както и, че е заплатена от страна на ищеца уговорената в чл. 10, ал. 2 от договора такса за „бързо разглеждане“ в размер на 228,38 лева.

Не се спори по делото, а и се установя от представените доказателства, че цитираната клауза от договора за кредит е прогласена за нищожна с влязло в сила решение № 7/12.01.2024 г. по гр. дело № 411/2023 г. по описа на Районен съд-Сливница.

Следователно ответникът е получил от ищеца при начална липса на основание такса за „бързо разглеждане“ в размер на 228,38 лева. Ищ ецът претендира тази сума за платена от него, съответно – получена от ответника, поради което и с оглед диспозитивното начала иск ът се явява основателен за пълния претендиран размер.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал . 1 от ГПК ищецът има право на разноски с оглед уважената част от исковете – в пълен размер.

Тя е заплатила 50 лева за държавна такса. Била е представлявана от адвокат, който е предоставил безплатна правна помощ според чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Ответникът е възразил срещу разноските. Отчитайки постановките на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № C‑438/22 и определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС съдът намира, че посочените в наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и 2 преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Все пак съдът взе предвид като ориентир посочения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата размер и отчитайки фактическата и правна сложност на делото намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 200 лева. Тази сума се явява напълно адекватна на извършената защита и съдействие по делото. Ето защо ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 50 лева за разноски по делото и 200 лева на адв. М. за осъществената правна помощ.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ............., с адрес: гр. С., район И., ул. Н., № ............. да заплати в полза на Х. Г. А., ЕГН: **********, адрес общ. ............. и съдебен адрес гр. С............., офис 11, на основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 228,38 лева, представляваща изначално недължимо платена сума по договор за паричен заем № 300764135/07.12.2020 г. - такса за „бързо разглеждане“, ведно със законната лихва от 22.01.2024 г.

(подаване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ............., с адрес: гр. С., район И., ул. Н., № ............. да заплати в полза на Х. Г. А., ЕГН: ********** , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената част от искa.

ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ............., с адрес: гр. С., район И., ул. Н., № ........, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, ЕИК ............., сумата 200 лева на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 3